24 март – Световен ден за борба с туберкулозата

24 март:

Световен ден за борба с туберкулозата

На 24 март 1882 г. д-р Роберт Кох публично представя пред Берлинското физиологично дружество своята забележителна лекция „За туберкулозата”. Този ден се приема за дата на откриването на причинителя на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis.

През 1982 г., в чест на 100 години от откритието, Световната здравна организация и Международният съюз срещу туберкулозата и белодробните болести предлагат 24 март да бъде обявен за Световен ден за борба с туберкулозата. 

Целта на СЗО е чрез отбелязването на този ден да се фокусира общественото внимание върху здравно-социално-икономическата значимост и тежест на това заболяване и да се повиши осведомеността на обществото относно възможностите за превенция и лечение. 

Има спешна необходимост от инвестиране на ресурси за ускоряване на борбата с туберкулозата и за изпълнение на ангажиментите, поети от световните лидери за премахване на това заболяване в съответствие със стремежа на СЗО за постигане на универсално здравно покритие и равен достъп до здравни грижи.

Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга най-често белите дробове (около 90%). Развиват се и извънбелодробни форми със засягане и на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, пикочо-полова система и други).

В миналото заболяването е било проблем предимно за населението на бедните страни. Днес туберкулозата е разпространена в почти всички държави по света.

Туберкулозата е лечима и предотвратима, но все още е една от основните причини за заболеваемост и смъртност по света, главно в страните от Азия и Африка.


ПРИЧИНИТЕЛ НА БОЛЕСТТА

Причинител на болестта е туберкулозната бактерия, която се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, дори и след тяхното изсъхване. В тъмни, затворени и с лоша вентилация помещения туберкулозната бактерия може да се запази до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.


ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

Най-чест източник на болестта са болните хора от туберкулоза, които отделят туберкулозните бактерии с храчките.

Друг път на заразяване е от болни от туберкулоза животни (главно едър рогат добитък) и техните продукти.


НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

Проникването на инфекцията най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха и хората, които се намират в близост, могат да се заразят по въздушно-капков път. Заразяване е възможно и по хранителен път чрез консумация на мляко и/или месо, от болни животни (най-често крави) при недостатъчна температурна обработка.

Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма се развива заболяване. Практически всеки човек се среща с туберкулозни бактерии, но заболяват малка част от тях. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия се заразяват. От тях около 10%, развиват заболяването през даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от състоянието на имунната система на организма.


СИМПТОМИ НА ТУБЕРКУЛОЗА

  • Кашлица – тя е характерен симптом, особено когато присъщата за пушачите „тютюнджийска кашлица” се променя.
  • Храчки – особено когато в тях се появи кръв.
  • Повишена температура – продължително температурно състояние.
  • Нощно изпотяване.
  • Болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица.
  • Отпадналост и безсилие, безапетитие, отслабване на тегло.

Понякога болестта може да протича незабелязано. През този „скрит период” голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния, могат да бъдат заразени. Установено е, че за една година болен, ако не се лекува, може да зарази 20 души.

Туберкулозата е лечимо заболяване чрез медикаменти, режим на живот, придружени с наблюдение от обучен медицински специалист.


ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици;
  • водене на здравословен начин на живот;
  • оптимална физическа активност чрез практикуване на вид спорт, туризъм, разходки на открито;
  • поддържане на естествените съпротивителни сили на организма чрез: здравословно хранене, с балансиран прием на белтъчини, въглехидрати и мазнини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци);
  • консумация на хранителни продукти (месо и мляко), преминали ветеринален и здравен контрол;
  • добра лична и обществена хигиена;
  • незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от по-горе изброените симптоми на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.

Основа на профилактиката на туберкулозата е редовно провеждана противотуберкулозна имунизация.

В Република България първата имунизация БЦЖ на новороденото се извършва още на втория ден от раждането в родилния дом. Между 7- и 10-месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом, след отрицателна туберкулинова проба, се поставя БЦЖ ваксина. На 7–годишна възраст се прави реимунизация срещу туберкулоза на децата с отрицателна туберкулинова проба.

източник: Министерство на здравеопазването / Столична регионална здравна инспекция