Агресията е тема, която е много изследвана в поведенческите проучвания. Въпреки големия брой публикации, занимаващи се с този проблем, много аспекти все още не са разбрани. С много изследвания е доказано обаче, че това, което ядем, може да бъде важен фактор за това колко ядосани се чувстваме.

Гневът е свързан с храненето

Проучване на Калифорнийския университет показва, че диета с високо съдържание на трансмастни киселини е пряко свързана с повишена агресия. Трансмазнините пречат на способността на мозъка да произвежда и използва омега-3 мастни киселини – хранително вещество, за което изследванията показват, че намалява агресията. По същия начин дефицитът на омега-3 е свързан с риск от депресия, което също може да допринесе за раздразнителност. Друго проучване показва, че ниските нива на глюкоза в резултат на глада могат също да доведат до агресивни импулси.

Оказва се, че науката дава потвърждение на мъдрата поговорка „Ти си това, което ядеш.“. Многобройни проучвания подкрепят валидността на връзката настроение-храна. Тримесечно проучване, проведено от изследователи в университета Дикин в Австралия, проследява 67 участници, които са имали некачествена диета и са се борили с умерена до тежка депресия. Лошата диета в този случай се е характеризирала с нисък прием на плодове, зеленчуци и немазни протеини, но е включвала прием на преработено месо, захар и солени закуски.

Около половината от индивидите са били поставени на модифицирана средиземноморска диета след задълбочена хранителна консултация, докато останалите са получили обща групова терапия, но без диетични промени и подобрения. Тези, които са били на диета, са показали значителни подобрения: 32% от хората в групата с модифицирана диета са имали пълна ремисия на симптомите на депресия срещу само 8% от контролната група.

Връзката между настроението и храната

Могат ли храните, които ядем, наистина да ни ядосат? Разглеждайки голямата картина, връзката между храната и настроението включва сложни променливи като време на хранене, хранителния състав на храната и нашата хранителна история. Все пак изследванията показват, че това, което ядем, може да има пряк ефект върху нашето психическо състояние и поведение. Д-р Дрю Рамзи провежда проучване в Оксфордския университет, което се фокусира върху това как диетата ще повлияе на настроението и поведението сред група затворници. Резултатите показват, че прекомерната консумация на преработена нездравословна храна може да доведе до „агресия, раздразнителност и дори склонност към насилие“.

Д-р Рамзи отбелязва, че „дефицитът на хранителни вещества е основна причина за поведенчески аномалии. Без подходящите хранителни вещества тялото не може да произвежда подходящите химикали и хормони, необходими за ясно мислене и здравословно настроение, което от своя страна може да доведе до ирационално и дори опасно поведение“.

По време на изследването група затворници са получавали витаминни добавки, докато други са яли типична нездравословна храна. Резултатите показват, че затворниците, които приемат витамини, са много по-малко агресивни и ядосани от тези, които основно консумират типични нездравословни храни.

Храна за размисъл

В книгата си „Храна и поведение: естествена връзка“ Барбара Рийд Стит предлага конкретни препоръки за диета в поправителните институции, която осигурява всички основни хранителни вещества, необходими за положителното функциониране. Тя съветва използването на цели, пресни храни, от които не са премахнати хранителни вещества чрез обработка; използването на сложни въглехидрати, които се консумират заедно с фибри; осигуряването на протеин предимно от пълнозърнести храни, бобови растения, немазно месо и растителни източнци; поддържане на мазнини до не повече от 20% от приема на калории, като мазнините, които се консумират, да са предимно омега-3 мазнини.

Мултивитамини, които съдържат хранителните вещества, които са най-важни за доброто функциониране на мозъка, могат да бъдат от полза за всички склонни към агресивно поведение. Тези добавки трябва да включват поне витамини от В-комплекс, витамини С, Е и А; микроелементите цинк, калий, магнезий и желязо.

Храните, които могат да помогнат с управлението на гнева, могат да внесат драстични промени в диетата, но това е пренебрежимо „неудобство“, имайки предвид ползите. Няколко конкретни съвета:

• Заредете чинията си с храни, поддържащи настроението – дъга от плодове и зеленчуци.
• Консумирайте храни, възможно най-близки до начина, по който изглеждат в природата. Например портокалът е по-малко обработен и по-близо до природата от портокаловия сок.
• Яжте много храни, които изграждат допамин, като риба, птиче месо, яйца и листни зеленчуци.
• Увеличете приема на омега-3 мастни киселини, съдържащи се в рибата, лененото семе, семената от чиа и орехите, за да се подпомогне преодоляването на чувството на депресия.
• Добавете богати на магнезий храни, които поддържат съня. Храните с високо съдържание на магнезий включват бадеми, спанак, тиквени семки и слънчогледови семки.
• Ограничете добавените захари. Избирайте храни без добавена захар, когато е възможно. Яжте плодове за десерт по-често, отколкото лакомства, подсладени със захар.
• Изследвайте нивото на витамин D. Ниските нива на витамин D са свързани с депресия и разстройства на настроението. Витамин D може да се намери в мазна риба, яйчен жълтък, черен дроб и слънце, но често са необходими добавки, за да се поддържа здравословно ниво на витамин D за хора, живеещи далеч от Екватора.

Заключение

През последните две десетилетия научните изследвания показаха, че дисбалансите в невротрансмитерите, техните прекурсори и други биохимикали и хранителни вещества могат значително да допринесат за тежки поведенчески разстройства и насилие. Още по-убедителен е нарастващият брой проучвания, които показват, че поведението може да бъде променено чрез хранителни добавки и диетични промени.

Като цяло не забравяйте, че ключът е балансът. Диета, която съдържа здравословно количество цели храни с разнообразни хранителни вещества, може да ви помогне да се почувствате по-спокойни и по-доволни.