В процеса на корекционното обучение и възпитание, по време на логоритмичните занятия, се използват визуални, словесни и практически методи.
Визуалните методи осигуряват яркост на сензорното възприятие и двигателните усещания. Всеки един метод има цял комплекс от различни техники, които са обединени от общността на проблема и единен подход за неговото решаване. В процеса на преподаване на двигателни действия се избират методически техники, като се отчитат степента на усвояване на двигателния материал, общото развитие на децата и възрастните, тяхното физическо състояние, възрастта и типологичните характеристики. Така че, когато преподаваме движение, се използват различни техники.
Визуализация:
- показване от логопеда на пробата от движения или неговите отделни двигателни елементи,
- имитация на модели от околния свят,
- използване на визуални ориентири при преодоляване на пространството,
- визуални помагала от типа на филми, фотографии, картини, ТВ програми и т.н.
Тактилно-мускулна техника:
Включване на различни пози в двигателната активност – например:
- при ходене се поставят различни предмети на пътеката, за да ги прескочи пациентът, като за целта е необходимо високо повдигане на краката;
- слагат се различни предмети върху раменете на децата, като целта е мускулно-скелетно усещане при грешка (грешката е тогава, когато главата, обръщайки се в някаква посока, докосне предмета, който е закрепен на раменете).
Визуално-слухова звукова регулация на движението:
Най-добрата слухова визуализация е инструменталната музика или песен. За регулиране на движенията могат да послужат стихотворения от 3-4 реда, скороговорки и др. Вербалните методи са адресирани към съзнанието на ученика. Те помагат да се разбере задачата и съзнателно да се изпълняват двигателните упражнения. Вербалният метод използва следните техники:
- кратко обяснение на новите движения въз основа на съществуващия житейски опит и идеи на ученика;
- обяснение, придружаваща конкретната демонстрация на движението или изясняващо отделните му елементи;
- индикация, която е необходима при възпроизвеждане на движението, показано от учителя, или при самостоятелно изпълнение на упражненията;
- разговор при въвеждането на нови упражнения и игри на открито, когато му се налага изясняване на двигателните действия, на сюжета и др. – въпроси към детето преди да извърши движение, за да разберем дали е усвоило последователността на действията и да проверим представите му за образите на сюжетната игра на открито, за това дали са му ясни правилата, игровите действия и т.н.;
- команди, нареждания и сигнали, които изискват различна интонация и динамика от логопеда – броене на ритъм, сигнал за начало на играта, сигнал за преминаване към друго действие и т.н.
Формирането на двигателните умения у детето зависи от степента на неговото осъзнаване, на съдържанието и структурата на упражнението. Практическите методи осигуряват ефективен тест за правилността на възприемането на движението върху собствените мускулно-двигателни усещания.
Игрите, близки до игровата дейност на децата в предучилищна възраст, са най-специфични и емоционално ефективни. Те отчитат елементите на визуално-образното и визуално-ефективното мислене на децата, дават възможност за усъвършенстване на различни двигателни умения, развиват независимостта на движенията, бърза реакция на променящите се условия, развиват творческата инициатива в логоритмичните занятия. Техниките, свързани с практическия метод, се използват в съответствие с целите, съдържанието и структурата на занятията по логоритмика. Занятията се провеждат фронтално, като за по-доброто усвояване на движенията децата могат да бъдат разделени на групи, като им се предложи да действат самостоятелно, което още веднъж ще стимулира тяхното творческо търсене. Например, задачата към децата е да променят движението си във връзка с промяната на характера на музиката, провеждане на игри на открито с различни правила, съставяне на различни версии на тези игри, измисляне на нови игри и др.
