За да се разбере същността на логопедичния ритъм, е необходимо да се обясни какво е:

  • движение,
  • двигателни умения,
  • психомоторно развитие,
  • ритъм,
  • музикален ритъм,
  • музикално-ритмично чувство,
  • музикално-двигателно образование,
  • кинезитерапия,
  • терапевтичен ритъм,
  • логопедичен ритъм и т.н.

Всички тези понятия са тясно свързани и отразяват различни явления, като възникват в различни периоди от развитието на обществото. Съдържанието им се задълбочава и се уточнява с развитието на различните науки за човека.


Движение

Движението е основно биологично качество на живата материя. То се развива и подобрява заедно с еволюцията на живата природа. Достига най-високо съвършенство във фило-генетичното развитие на човека, чийто организъм е саморегулираща се подсистема в системата организъм-среда. Движението е един от основните балансиращи механизми в тази система. Човешкото тяло не само се балансира с околната среда, но и активно се адаптира, като в процеса на тази адаптация, от една страна, се подобрява структурно и функционално, а от друга страна, активно променя и адаптира околната среда. В този процес движението на човека придобива специфичен качествено нов характер, който се дължи на съзнателната социално биологична природа на човешката дейност. Движението се използва и като мощен фактор за превенция, лечение и рехабилитация.


Двигателни умения

Моторните (двигателните) умения се определят като степен на овладяване на техниката на действие, която се характеризира с повишена концентрация на вниманието върху компонентите на движенията и начините за решаване на двигателната задача.

Моторните умения са такава степен на овладяване на техниката на действието, при която контролът на движенията се осъществява автоматично и действията са високо надеждни.

Наличието на развито двигателно умение не изключва осъзнаването на двигателния акт като цяло. Съзнанието е необходимо за изпълнение на поставената двигателна задача за контрол на движението и в някои случаи дори за частично деавтоматизиране на даденото умение във връзка с неочаквана промяна на условията при изпълнението на двигателната задача.

Формирането на двигателно умение е процес на формиране на динамичен стереотип по време на взаимодействието на първата и втората сигнални системи,като втората е с преобладаваща стойност.


Психомоторно развитие

Психомоторното развитие е тясно свързано с двигателното развитие. Тази връзка е толкова силна, че нарушенията на психичното развитие създават толкова многобройни и разнообразни връзки с двигателните нарушения, че определението за психомоторно развитие се използва както по отношение на нормата, така и с патологията.

Движението на тялото и възприемането на различни усещания от типа на зрителни, слухови, тактилни, вкусови, кинестетични и т.н. в началните етапи от развитието на човека са средство за познаване на света около него. Това можем да го обобщим като елементарно ниво от интелектуалното познание.

В случаите на нарушения на психомоторното развитие се извършва непълен или неправилен анализ на усещанията с различни модалности. При изключване на един от анализаторите прагът на чувствителност на другите е понижен. Примери:

  • Хората, които работят с деца с умерена умствена изостаналост, обръщат голямо внимание на това да научат децата да схващат целенасочено и доброволно движение, целенасочени артикулационни движения (пози) и т.н.
  • Учителите на децата с нарушение на слуха ги учат как да използват зрението си като четат по лицето или ги научават на правилно артикулиране на гласни и съгласни звукове.
  • Педагозите, които работят с деца с нарушено зрение, развиват способността да адаптират движението си към различни повърхности, по които се движат лицата с нарушено зрение, като им поставят различни предмети, разместват мебелите в стаята, където се намират, за да поддържат т. нар. двигателна поза, която не се различава от тази на зрящия човек. При овладяването на Брайловото писмо пък се изискват високи тактилни способности, ориентация в пространството и фини двигателни умения и усещания.

Психомоторното развитие на децата в норма преминава през няколко етапа:

  1. Неспецифична манипулация на обекти.
  2. Насочена съзнателна дейност – разбира се като целенасочено и планирано възприемане и трансформиране на реалността чрез действия.

Съзнателната дейност се основава на определен брой обекти и явления, които са научени от личен опит, познаване на причинно-следствените връзки между явленията на заобикалящата реалност и на подобряване дейността и развитието на детето.


Ритъм

Всяко движение протича в определен ритъм. Концепцията за ритъм е широко разпространена и се прилага по отношение на стихотворения, проза и др.

Ритъмът действа и като един вид универсална космическа категория. Бележита мисъл е: „Пространството и времето са изпълнени с материя, подчинени на законите на вечния ритъм.“

Невъзможно е да се намери определение за ритъм, което да отговаря на всички явления. Най-често понятието ритъм се свързва с особеностите на редуване на явленията във времето, но можем да говорим и за пространствен ритъм по отношение на пространствените изкуства като балет, живопис, скулптура, архитектура и т.н.

Обичайно е да се вижда основният признак на ритъма, който е повече или по-малко строга периодичност на повторението.

Ритъмът като всеобхватна концепция се отличава само по една неспецифична характеристика – времевият (пространствен) ред на обекти, явления и процеси. Ритъмът предполага като необходимо условие едно или друго групиране на последователни стимули или известно разчленяване на времевия ред.

За ритъм можем да говорим само тогава, когато имаме поредица от равномерно следващи стимули, които могат да бъдат разделени на определени групи. Групите могат да бъдат еднакви или различни. Не всяко групиране и разделяне на времевите редове обаче образуват ритъм. Предпоставка за ритмично групиране, а следователно и за ритъм като цяло, е наличието на акценти – те са по-силни и по-забележими във всяко едно отношение. Няма ритъм без акценти. По този начин ритъмът е естествено разпределение на времевата последователност на стимулацията на групи, обединени около акцентите.

Ритъмът може да се определи и от гледна точка на психолого-педагогическите науки. В психологически аспект ритъмът е метроритъм или ритъм в най-широкият смисъл на думата. Например, докато човек слуша метронома[1], той разделя поредицата от идентични звуци на групи, подчертавайки отделни звуци, което ги кара да се открояват като по-силни.

В педагогически аспект ритъмът е система от физически упражнения, базирана на връзката движения с музика. Той е неразделна част от физическото и художественото възпитание, особено в детството. Той е фактор в хармоничното физическо развитие на децата – в развитието на музикалния им слух, на музикалната памет, на изразителността на движенията. Чрез него запознаваме децата с музиката, танците, песните – за да могат те да изразят характера и темпото на музикалното произведение.

В часовете по ритмика се използват скокове, игрови упражнения, бягане, елементи от художествената гимнастика, танци и имитационни движения. Усещането за ритъм е основна двигателна сила, придружена от двигателни реакции. Същността на тези реакции се крие във факта, че възприемането на ритъма предизвиква различни кинестетични усещания. Това са мускулни контракции на езика, мускулите на главата, челюстите, пръстите, напрежение в ларинкса, главата, гърдите и крайниците. Всичко това причинява промяна във фазите на напрежение и отпускане, без да се променя пространствената позиция. Когато слушаме музика, ние неволно започваме да си клатим главата, по някакъв начин да си изговаряме текста (движения на езика), да потропваме с пръсти, да се опитваме (на ум) да припяваме (напрежението в ларинкса) и т.н. Всичко това е точно възприемането на определения ритъм.

Най-активните двигателни реакции обаче се проявяват във възприемането на акцента. В този случай движенията могат да бъдат реални и въображаеми. Действителните движения се изразяват като елементарни и пълни. Началните движения възникват от инерцията на гласните връзки и спомагателните части на гласовия апарат, както и от мускулите на пръстите и др. Пълните движения се изразяват външно чрез отмерване с крак, клатене на глава, люлеене на ръка.

Елементарните и пълните движения често са несъзнателни. Човекът, без да забележи, отмерва времето с крак или с ръка. Докато въображаемите движения не се проявяват външно, а слушателят си ги представя мислено.


Музикален ритъм

Извън музиката чувството за музикален ритъм не може да се развие. Музиката винаги изразява емоционалното съдържание, а ритъмът е едно от изразните средства. Следователно, музикалният ритъм е израз на някакво емоционално съдържание и има двигателна и емоционална природа.


Музикално-ритмично чувство

Музикалният ритъм е неразривно свързан с ритмичното чувство. Така нареченото музикално-ритмично чувство е това, което се характеризира със способност активно да изживява, да отразява в движение музиката и да чувства емоционалната изразителност на темпоралния ход на музика и движение.


Музикално-двигателно образование

На основата на развитието на музикално-ритмичното чувство се изгражда и музикално-ритмичното образование, което допринася за формирането на личността чрез въздействието върху нея с музика и ритъм.

Благодарение на различните музикални произведения, музикални игри, танци, се развиват когнитивните способности на децата, волевите им качества и емоциите. Най-често в часовете по ритмика се използва игра на открито.

Усещането за ритъм като субективно отражение възниква и се развива в процеса на мисловна дейност. За целта е необходимо да се изхожда от естеството на човешката дейност. За целта първо е необходимо у децата да се възпитава ритъм като самостоятелна единица, а след това, на тази основа, да се възпитава музикален ритъм, поетичен ритъм, ритъм за движение и т.н.


Кинезитерапия

Движението, в резултат на въздействието на механичната енергия върху човешкото тяло, се използва като профилактично и терапевтично средство от древни времена. Лечението чрез движение включва използването на всички негови видове и форми като лечебен фактор. Този вид терапия се обозначава с термина кинезитерапия като най-общо определение за използването на различните форми на движение, двигателна активност и естествените двигателни функции на човека.

Кинезитерапията принадлежи към групата на неспецифично действащите терапевтични фактори. Различните форми за движение и техните средства променят общата реактивност на организма, повишават неговата неспецифична резистентност, унищожават патологичните динамични стереотипи, възникнали в резултат на заболяването и създават нови, които осигуряват необходимата адаптация.


Терапевтичен ритъм

Терапевтичният ритъм е част от кинезитерапията. Задачата тук е да се развие чувството за ритъм с помощта на система от физически упражнения под съпровода на музика, като се използват за терапевтични и коригиращи цели.


Логопедичен ритъм

Неразделна част от терапевтичния ритъм е логопедичният ритъм.

Логоритъмът, в най-широкият смисъл на думата, се определя като система от музикални и двигателни упражнения, извършвани за нуждите на логопедията.

Логоритмиката, въпреки организираната си система, е само допълнение към системата от логопедични занятия, тъй като ритмичните упражнения в занятието са изцяло подчинени на целите на логопедичната корекция.

Значението на ритмичното и логоритмичното влияние върху хората е подчертано от много изследователи. Те изтъкват следните цели на ритмичното образование:

  1. Да идентифицира ритмичните рефлекси.
  2. Да адаптира тялото на детето да реагира на определени стимули – слухови и зрителни.
  3. Да установи баланс в дейността на нервната система на детето.
  4. Да регулира неправилните и ненужните движения.

Логоритмиката:

  • влияе върху общия тонус, двигателните умения, настроението, като допринася за трениране на мобилността на нервните процеси на ЦНС и активирането на кората;
  • развива вниманието, неговата концентрация, обем, стабилност, разпределение;
  • развива паметта – визуална, слухова, двигателна, логическа.

Логопедичният ритъм:

  • може да се използва като психотерапевтичен метод, за колективен психологически метод или за музикотерапия;
  • влияе върху физическото, моралното, естетическото и интелектуалното възпитание на човека.

[1] Метроном – устройство, което изглежда ритъма. Махало, което отмерва определения ритъм.