1. Нарушения на моторната и емоционално-волевата сфера и произволното поведение у децата

При моторната функционална дислалия в неречевите психични функции не се отбелязват сериозни нарушения. Общата моторика е съхранена. Понякога се наблюдава незначително нарушение на фината моторика. Обикновено децата имат разстройства на вегетативната нервна система, повишено изпотяване на ръцете и краката и дермографизъм. Забелязват се и незначителни промени в емоционално-волевата сфера от типа на раздразнителност, плашливост и т.н. Интелектуалното развитие е в норма. В речево-функционалната система се наблюдава дискоординация в работата на подвижните части на артикулационния апарат – устни, долна челюст, език, меко небце, както и нарушения на фонетико-фонематичната страна на речта.

При сензорна финкционална дислалия се забелязват нарушения в неречевите психични функции – слуховото възприятие, слуховата памет, вниманието, понижения на саморегулацията, понижено произволно внимание при възприятия на звуковете, недостатъчно добре развит слухово-речеви ритъм, музикален слух и т.н. В речевата функционална система се забелязват трудности при усвояването на словесното и фразовото ударение, интонацията и модулацията на гласа, нарушения на фонематичното възприятие, изразяващо се в пропуски на гласни, а не рядко и на цели срички, недоизговаряне на окончанията, сливане на гласни, пропуски на гласни в протежение на изговора на думата, замяна на звукове и др.

При моторната органическа механична дислалия се наблюдават нарушения в неречевите психични функции от типа на нарушение на общата и мимическата моторика и нарушения на слуховото възприятие. В речевата функционална система се наблюдават нарушения на артикулационната моторика, речевото дишане, гласа, звукопроизношението, фонематичния слух и др.

При ринолалията в неречевите психични функции се наблюдават нарушения на слуховото и зрителното възприятие, общата и фината моторика, нарушения в мимическата мускулатура, нарушения на физиологичното дишане, понижения на скоростта на мисловните операции, недоразвитие на абстрактно-логическото мислене и др. В речевата функционална система грубо страдат всички отдели на периферния речеви апарат – дишане, фонация, артикулация и др.

Промяната в плавността на звученето е следствие на хрипливия глас, възникващ в следствие на хиперкинезии, спазми на дихателната мускулатура, което го прави приглушен (скрит), бързо изморяващ се глас, при който част от въздушната струя преминава през носната кухина.

2. Особености при използването на логоритмичните и музикално-ритмичните средства при отстраняване на дислалия, ринолалия, дизартрия и разстройства на гласа

2.1. Упражнения и игри за корекция на дислалии

Средствата за логоритмично и музикално-ритмично възпитание за корекция на дислалията се използват поетапно и диференцирано. В работата се отделят няколко етапа:

1) Подготвителен етап – в този етап на занятията се провеждат упражнения и игри за развитие на слуховото внимание, речевия слух, фонематичното възприятие, артикулационната моторика, физиологическото дишане, речевото дишане и гласа.

Игри за развитие на слуховото внимание:

„Дъжд“ – задачата на играта е да се научат децата да съгласуват движенията си с музика, променяйки ги в зависимост от смяната на характера на музиката.

Правила на провеждане на играта:

• децата стоят, зазвучава спокойна мелодия или песен à децата започват да се разхождат из цялата стая;
• зазвучава маршова мелодия или детска песен в размер 2/4 à децата започват да пляскат;
• след известен период от време (в зависимост от поставените цели) започва да звучи друга мелодия, в която подаваме на децата, че вали дъжд à децата се пръскат из цялата стая, започват да ходят по-бързо или по-бавно;
• инструктираме децата да прескачат локви;
• музика, която утихва à децата отново преминават в спокойно положение, в което могат да изразяват различни движения – да хващат капки от дъжда, да се радват на дъжда… да показват някакво чувство.

Тази игра може да я повторим на няколко занятия – след като децата я разучат, ще им е много по-лесна за изпълнение.

„С какво ще играем?“ – задачата на играта е децата да слушат и да разпознават позната музика, като се движат с характера на тази музика. В ситуацията се закрепват уменията им да ходят бодро, тихо, на пръсти, с маршируване и др.

Игри за развитие на речевия слух:

„Слушай и изпълнявай“

• на момичетата се раздават кукли, на момчетата – музикални инструменти;
• звучи спокойна и бавна мелодия à момичетата спокойно се разхождат (разходка в парка), после сядат и започват да си играят с куклите;
• промяна на музиката à с музикалните инструменти, с които разполагат, момчетата отмерват такта на музиката, като едновременно с това се движат в дадения такт;
• под друг такт на музиката à всички деца заедно се връщат на местата си

В такъв аспект се развиват детските музикални игри.

Игри за развитие на фонематичния слух:

Едно от децата пее дадена песен. При подаване на сигнал от логопеда следващото дете продължава песента и така се изреждат няколко деца.

При игрите за фонематичен слух можем да използваме и звуковете, които издават различните насекоми, животни, музикални инструменти и др. (Как прави змията?, Как шуми вятърът?, Как прави пчелата?…)

Игри за развитие на артикулационната моторика:

Тук може да се използва всякаква имитация – животни, влак, повторения на срички в такта на музиката, кратко и накъсано изпети песнички, в които ясно да се откроява артикулацията на всяка една от сричките.

Могат да се използват всякакви упражнения за артикулационна гимнастика под звука на музика и под диктовката на логопеда: направете конче, оближете горна и долна устна и т.н.

Игри за развитие на физиологичното дишане:

С бавна протяжна походка –> на 1 – ръцете горе, на 2 – ръцете долу – така се възстановява определеният тип дишане.

Може да се измислят различни упражнения – повдигане на ръце едновременно или една по една, с клякане и т.н.

Игри за развитие на речевото дишане:

Различни игри с текст, в които се започва с кратки и къси изречения, поема се въздух – следващият ред е по-дълъг, следващият – още по-дълъг. Може да се прави и със стихотворения. Детето се учи да регулира своето дишане и да издиша на определения такт – да му стига издишната въздушна струя до достигане до края на изречението.

Игри за развитие на гласа:

Могат да се използват както песни, така и стихотворения.

• Бавните и спокойни песни – с тих и спокоен глас.
• По-силните песни – с по-висок глас.
• Надпявания.
• Започване на определена песен от фиксиран тон и в различни тоналности. И др.

Можем да използваме различни:

• игри за деца с нарушение на звукопроизношението,
• игри за развитие на артикулацията,
• игри за развитие на дикцията,
• игри за развитие на общата моторика и т.н.

2) Предизвикване и формиране на звука

3) Автоматизация и диференциация на звука чрез материали с различна речева сложност – изолирано в срички, думи, изречения, в самостоятелна реч

2.2. Логоритмични и музикално-ритмични средства за деца с дизартрия

Логопедичното и симптоматичното лечение на дизартриите и другите съпътстващи нарушения, които могат да бъдат нарушения на зрението, нарушения на слуха, епилептични припадъци и др., включват комплекс от логоритмично въздействие, лечебна физкултура, музикално-ритмично възпитание и др.

Задачите са следните:

1. Да се подтиснат патологичните двигателни реакции у детето и да се нормализира (регулира) безусловно рефлекторната дейност.
2. Да се подобри координацията на движенията (елементите на основните двигателни дейности).
3. Да се подобри общата двигателна активност на детето.
4. Да се съдейства за развитието на психичните функции на детето – памет, внимание, саморегулация на психичната дейност и др.
5. Да се съдейства за нормализация на речевата функция.
6. Да се оказва възпитателно влияние върху детето и да се регулират неговите поведенчески реакции.

За децата с дизартрия от голямо значение е лечебната физкултура. Тя има следните цели:

1. да се повиши общия тонус на организма;
2. да се възстановят обемът, силата и качествата на движенията;
3. борба с повишения мускулен тонус, със спазмите;
4. да се намали ригирността на мускулите и синкинезиите;
5. да се възстанови правилната едновременна дейност на слабите и здравите мускулни групи;
6. да се развият жизнено необходимите навици и др.

Пълнотата и бързината за възстановяване на движенията зависи от:

• отдалечеността на поражението,
• характера на поражението,
• процеса на локализация,
• обема на засегнатите части,
• състоянието на мозъчното кръвообращение,
• активността на болния,
• ефективността на комплекса за възстановително лечение,

От методите на лечебната физкултура най-голямо значение има лечебната гимнастика, която е с общо оздравително и укрепващо влияние. Тя облекчава или пренастройва неврно-мускулния апарат, избирателно въздейства на отделните мускулни групи, разнообразява мускулната дейност, позволява постепенно усложняване на движенията, развивайки тяхната точност и така да могат да се отстранят излишните движения и да станат все по-пълноценни. След това постепенно се включват здравите части от тялото в упражненията, като целта е по-бързо да се превъзпита нервно-мускулният апарат.

Всяко едно занятие по лечебна физкултура трябва да започва с упражнения за здравите мускулни групи, а специалните упражнения за нарушените мускулни групи да се включват постепенно и многократно. Общоразвиващите упражнения се комбинират с дихателни упражнения.

В лечебната гимнастика преобладават активните упражнения, но те обезателно се допълват с пасивни движения. При изпълнението им е необходимо да се стремим към възможно най-голяма амплитуда на движенията. И пасивните, и активните упражнения е необходимо да се изпълняват ритмично и в спокоен темп.

Темпът и обемът на движенията трябва да са в обратна зависимост от степента на мускулната ригидност. За нейното понижение се препоръчват облекчени изходни положения за изпълненията, ограничаване на темпа и амплитудата на движенията, използване на пасивни движения, упражнения за разтоварване и др.

При провеждането на лечебната гимнастика е целесъобразно да се използват елементи на психотерапията.