1. Цел на медико-логопедичното въздействие на логоритмичните занятия

В комплекса на медико-логопедичното въздействие логоритмичните занятия способстват за:

• възпитание на гласа – неговата височина, сила, тембър и диапазон;
• развитие на дишането – неговата дълбочина на вдишване и продължителност на речевото издишване;
• развитие на артикулационния апарат – неговата по-добра подвижност.

Комплексната терапия на гласовите разстройства включва медикаментозно лечение, физиотерапевтично лечение и ортофонически упражнения.

Ортофония – специален метод за лечение на разстройства на гласовите функции чрез артикулаторни, дихателни и гласови упражнения. Целта на ортофоническото лечение е възстановяване на нарушения автоматизъм в работата на гласните връзки, във функциите на дишането и артикулацията.

Важен принцип при лечението на гласовите разстройства е приемствеността на логопедичната, логоритмичната и лечебната работа – чрез провеждане на функционална терапия на всички етапи при възстановяването на гласа. Поради това, развитието на дишането, артикулационната моторика и гласа на логоритмичните занятия обезпечава в значителна степен ефективността на комплексната работа.

За развитието на артикулациония апарат се провеждат упражнения за устните, езика, долната челюст и мекото небце. Упражненията се изпълняват ритмично чрез тактуване на фона на музика чрез акценти. Предлагат се и различни дидактични игри – „Веселото езиче“, „Да почистим зъбките“, „Как се усмихваме“ и всякакви други игри за развитие на посочените органи.

На занятията с възрастни се повишава степента на самостоятелност по време на тренировката на артикулационния апарат и задачите се усложняват. Могат да се предложат задачи за съчетание на артикулационни пози и движения на различни части на тялото (примерно: закръгляне на устните и правене на кръг (обръч) с ръце). Към упражненията постепенно се прибавя глас, като задължително се контролира дишането.

2. Фази на дишането

Дишането се състои от три фази:

1. Вдишване
2. Пауза
3. Издишване

По време на тренировките е необходимо да се отчита дълго и равномерно издишваме (трябва да има стремеж към това). Вдишването е непроизволен акт – не е необходимо да го следим, докато много по-важна е втората фаза – паузата, защото тя показва кога и колко е нужно да вдишаме.

3. Диафрагмално дишане

За изработката на правилно диафрагмално дишане е нужно да се работи в три направления:

1. Усвояване на начините на дишане, снемащи умората и напрежението
2. Развитие на дихателната мускулатура по пътя на специалните упражнения
3. Приспособяване към прийомите за рационално дишане в процеса на движение

Развитие на дишането по тази система се изгражда в процеса на говорене и пеене с движение. По време на занятията се провеждат упражнения за бавно редуване на срички, съединяване на съгласни, бързи упражнения за дикция, упражнения за задържане на съгласни при произношение на текста. В процеса на пеене развитието на дишането се извършва чрез редица изпълнения на вокални упражнения и песни. Към всичко това се добавят движенията, които могат да бъдат елементи на класически танци, на гимнастически и ритмични комбинации с речеви и певчески упражнения.

Усвояване на диафрагмално дишане:

1. Започва се с упражнения в седнало положение. Раменете не са напрегнати, а отпуснати. Гръбначният стълб – изправен, в нормален стоеж. Свободно отпуснати ръце на коленете.
2. Фаза 1: вдишване – вдишва се толкова, колкото е възможно.
3. Фаза 2: пауза – задържане на вдишания във фаза 1 въздух.
4. Фаза 3: издишване – със звук „Ф“.

При вдишването не е необходимо да се напрягат раменете и гърдите. Това се отнася и за процеса на издишване. Те не бива да се отпускат рязко. След процеса на издишване отново следва пауза и очакване на вдишване, т.е. на възвръщането на процеса дишане. Тогава можем да извършим вдишването през носа под команда на логопеда. Това упражнение може да се изпълнява в седящо, стоящо и лежащо положение. Лежейки, човек диша правилно и много по-добре усеща и чувства кога трябва да направи паузата. При края на издишването не бива да се променят неговите плавност или равност. Никога не бива да издишваме докрай.

Диафрагмалното дишане не бива да се тренира дълго, но за сметка на това трябва да е често – по 8-10 пъти на ден, по 2-3 фази на вдишване и издишване в различните положения на тялото (седнало, стоящо, легнало).

За развитие на продължително издишване на гласните звукове е необходимо да се тренира подвижността на гласните връзки и на мекото небце. Положението на устата в прозявка повдига мекото небце и отпуска гласните връзки. В това положение се стискат силно устните (плътно се допират една до друга) и през тях звучи звук „Мммм“. При това произношение се усеща резонанс в гърдите. При издишването в края на процеса може да се включи и звук „У“. След това идва другата фаза на пауза. После относо се вдишва отново с изговаряне на „М“, като се добавя звук „О“ и т.н.

След усвояване на положителното издишване при напрегната мускулатура на диафрагмата, е необходимо да научим пациента да освобождава мускулатурата на тялото си по време на дишане. При вдишването и след паузата се започва с произношението на сричка „Мууууууууух“ – накрая на издишването се добавя звук „х“ – така цялото тяло се отпуска. Тези упражнения се правят с различните гласни звукове, а могат да се добавят и съгласни, като „З“, „Ж“ – в различни комбинации. Всички тези упражнения ще допринесат до продължително издишване и освобождаване на мускулатурата.

4. Упражнения за дикция

Дикция – степента на яснота на произношението по време на реч и пеене.

Упражненията за дикция са нужни за нормализиране на гласовите функции.

Примери:

1. На една издишна струя е необходимо пределно ясно да се изговарят съчетания от срички от типа на: ПТА, ПТИ, ПТО, ПТЪ, ПТУ…
2. Всички срички се произнасят с разтегнат гласен звук на ЕДИН дъх: ПТААААААААА, ПТИИИИИИ, ПТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, ПТЪЪЪЪ, ПТУУУУУ…

За развитието на красива дикция и добро дишане се дават упражнения скороговорки. Първоначално текстът може да се произнася в ниски тонове, след това да се набляга на определени срички и всякакви други прийоми, които могат да допринесат за подобряване на дикцията.

Вокалните упражнения от типа на пеене на песни също могат да служат както за изработването на добра дикция, така и за изработването на плавно издишване. За целта е необходимо да се съблюдава синхронност с логопедичните занятия. Трябва да се има предвид, че те могат да се използват след проведеното лечение и най-вече след острия период на функционалното заболяване, било то на гласните връзки или на гръкляна.

Упражненията могат да бъдат:

1. Педагогът или логопедът подава първия звук, а лицето с нарушение повтаря след него.
2. Изпълнение на музикални откъси в различни тоналности.
3. Изпълнение на музикални откъси с много ниски или много високи звукове.
4. Използване на движението на ръцете в процеса на пеене.
5. Пеене без музикален съпровод.

Тези упражнения помагат да се развие точна вокална интонация.

5. Възпитание на правилен глас

Много внимателно трябва да се развива гласът със средствата на пеенето при болни с органични нарушения на гласа, особено след хирургична намеса. Трябва да се отдели необходимото внимание за възпитанието на гласа, като се създаде опора на диафрагмалното дишане и да се обръща постоянно внимание на това, че гласът преди това е звучал по странен начин, като чувството за това е, че се е образувал в гръдните отдели.

Занятията по възпитание на правилен глас е необходимо да започнат с певчески и речеви упражнения, като отначало без движения, децата и възрастните да припяват известни мелодии. Голяма част от времето е необходимо да бъде посветена на работата върху звуковете по време на движение. За целта се изпълняват упражнения с песни и танци, с комбинации на ритмика или гимнастика. При възрастните се предлагат по-сложни упражнения за движение, като им се поставят и определени задачи и им се осигури време за подготовка.

Проверката на движенията с музика се провежда не толкова на логоритмичните занятия, а по-скоро на чистите логопедични занятия. Логопедът приканва детето да представи някаква комбинация с движение и музика, след което внася своите поправки, на основата на които децата доработват едно или друго упражнение самостоятелно. На следващото занятие изпълняват упражненията и ги затвърждават. По този начин логопедът работи над нормализирането на гласа по време на логоритмичните сесии.