С началното ограмотяване започва обучението по БЕЛ в I – IV клас. С него се поставят основите на овладяване на механизмите на четене и писане – ключова предпоставка за интелектуалното и речевото развитие на учениците. Чрез ограмотяването се формират комуникативните компетентности, а придобиването и усъвършенстването им са основна цел на целия начален етап на основното образование. Изучаването на езика като функционираща система е и условие, и средство за ефективност на целия образователен процес.

Началната грамотност е първият етап на прамотността, при който детето усвоява кода за преход от графичните знаци към звуковата форма на думата като семантична единица (при четенето) и обратно – от звуковата форма към графичната (при писането) в единство с разбирането. Вниманието на учениците е изцяло насочено към кодирането (писането) и декодирането (четенето) и при много малко от тях разбирането съпътства тези два процеса.

Разбирането идва малко по-късно при повечето първокласници – след като са осъзнали механизмите на преход от звукова към буквена система и обратното. Разбирането се случва след като дейностите за сливане на звуковете в срички, на сричките в думи и на думите в изречения са автоматизирани – тогава вниманието и услията на учениците вече не са насочени към звуковете и буквите, а към крайния резултат от включването им в състава на думите, изреченията и текстовете.

Краен етап на формиране на грамотността: IV клас.

Грамотност: способността на човек да идентифицира, разбере, интерпретира, създаде, комуникира, пресметне и използва написани текстове (в т.ч. думи, фрази, изречения), свързани с различен контекст. Грамотността включва продължителен процес на учене, който позволява човек да постигне целите си, да развие знанията и потенциала си, както и да участва пълноценно в общностите и обществото, към които принадлежи.

Към същността на грамотността може да се добави и способността на учениците да използват и прилагат познания и умения от различни познавателни области, като анализират, осмислят и решават проблеми в многообразие от ситуации, близки до реалните.

Успешната реализация на българските ученици кореспондира и с понятието функционална грамотност: способността за участие в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране. Функционално грамотните хора имат умения да използват четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на обществото.

Функционалната грамотност е в основата на пълноценното реализиране на личността. Тя поставя въпросите за ключовите компетентности и отправя нови предизвикателства към бъдещите начални учители. Те трябва да създадат такава организация на образователния процес още в първи клас, с която да се формира системата от ключови компетентности и най-вече на комуникативноречевата. Ако се осъществи пълноценен и системен процес на обучение, няма да се стигне до некачествено ограмотяване. Учителят има отговорността и свободата да прилага специфични за учениците методи и форми на работа в процеса на ограмотяване.

Звуковият аналитико-синтетичен метод се използва в българското училищно образование от 1951 г. От тогава до сега той се допълва и надгражда.

Звуковият аналитико-синтетичен метод е изграден на основата на аналитичните и на синтетичните методи. Аналитичните методи са сравнително малко използвани в българското училище, тъй като са подходящи повече за ограмотяване при езици, в които има големи разминавания между изговор и правопис (английски, френски).

Ограмотяването при аналитичните методи започва с по-големите езикови единици – текст, изречение, дума. Постепенно чрез анализ се стига до звуковете и буквите. Предимствата на аналитичните методи са, че чрез тях се стимулират нагласи за търсене на смисъла при четене; по-успешно се развиват уменията за разбиране на прочетеното; развиват се интерес и мотивация за четене. Недостатъци на аналитичните методи: формира се субективен тип читател, който отгатва думата и чете неточно; допускат се грешки при писане (най-често изпускане на букви), поради късното включване на звуковете и буквите и упражнения за звуков анализ.

Синтетичните методи са по-често застъпените в процеса на ограмотяването в България в исторически аспект. При тях ограмотяването започва с малките езикови и речеви единици – звук, буква, сричка. Чрез синтез учениците се учат да четат думи, изречения, текст. Синтетични методи, които са се прилагали много масово в килийните училища, а по-късно и във взаимоучителната метода, са буквеният (буквослагателен) и сричковият методи. В основата на съвременния звуков аналитико-синтетичен метод в България е звуковият синтетичен метод. При него ограмотяването започва с изучаване на звуковете, а след това се изучават буквите. Звуковете се синтезират в срички и думи, използва се т.нар. похват „звукуване“ (удължено произнасяне на звуковете).

Предимства на звуковия синтетичен метод:

  • Звуковият метод е качествен скок в ограмотяването – чрез него процесът на ограмотяване се съкращава от 2 години до няколко месеца и се облекчава значително в сравнение с буквения и със сричковия метод.
  • За първи път учениците усвояват алгоритъм за синтезиране на звуковете в срички и думи.
  • Учениците осъзнават звуковия и буквения състав на думите в процеса на четенето, което оказва благоприятно влияние върху писането.
  • Четенето и писането се овладяват почти синхронно.

Предимствата на синтетичното обучение по четене и писане са, че чрез него се формира обективен тип читател; отделя се време за формиране на декодиращи умения; постига се грамотно писане, тъй като в процеса на ограмотяването детето осъзнава звуковия състав и строежа на думите. Недостатъци на този тип обучение са, че се дава приоритет на декодирането пред разбирането; не се стимулира развитие на интерес и мотивация за четене, тъй като учениците продължително време се упражняват в четене на срички, думи и недостатъчно съдържателни стандартни букварни текстове.

Фактори за подбор на метод за ограмотяване:

  • Характер на писмеността (графична система) на езика
  • Фонемно-графемни съотношения в езика
  • Правописни принципи на езика
  • Възраст на ограмотяване

Опирайки се на тези 4 фактора, може да се направи заключението, че най-подходящо за ограмотяването на български език е звуковото обучение, реализирано чрез осъвременения вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод.

Основни характеристики на съвременния звуков аналитико-синтетичен метод:

  • Работата върху звука и звуковата форма на думите се счита като първоосновна. Дава се приоритет на звука пред буквата, сричката, думата. В значително голяма степен се работи за развитие на фонематичния слух, фонематичното възприятие на учениците и фонемната осъзнатост като сензорна основа на усвояването на грамотността. Предизвиква се интерес към работата със звуковата форма на думите.

Учениците се учат целенасочено да се вслушват в звуковия поток; да отделят звука от думата; да определят приблизителното му място в думата; да определят точно броя и поредността на звуковете в думата; да долавят общото в звуковите варианти и по практически път да стигнат до звуковото обобщение; да откриват звука в базисно множество думи, в които той е в различни позиции и по този начин по практически път успешно да извършват преходи от изолирания звук към реалния звук при четене на конкретната дума, т.е. към звуковия вариант.

Въвеждането на буквите може да започне само, ако са изпълнени следните четири условия:

  • Детето диференцира звуковете в речта – има точно изграден образ на звука и не го бърка с друг нито в артикулационен, нито в акустичен план.
    • Първокласникът има представа за обобщения звук на речта, за фонемата.
    • Ученикът успешно извършва прехода от звуковите варианти към фонемата и обратно.
    • Има правилни пространствени представи, умее да извършва зрителен анализ и синтез и притежава способност да запомня и възпроизвежда зрителни образи.
  • Има баланс между анализа и синтеза в единната аналитико-синтетична процедура със звукове, букви, срички и думи в процеса на ограмотяването.
  • Сричката се приема за основната четивна единица в звуковия аналитико-синтетичен метод. Разпознавайки буквите, ученикът ги трансформира в звукове, слива звуковете в срички и чете думата на срички, разбирайки значението ѝ. Сричката облекчава четивния процес в ранните етапи на формирането му.

Колкото по-продължително време се използва сричката, толкова повече се забавя преминаването от аналитично към синтетично четене – учениците продължават да четат на срички във 2. и 3. клас. За да се преодолее това задържане, се предприема нова стратегия, според която децата преминават към думата възможно най-бързо. Учителят насочва вниманието към възприемане на думата като цяло. Препоръчва се сричането на ум, а на глас – изговаряне само на думите. Първокласниците трябва да преминават от сричковото към цялостното прочитане на думата още в самото начало на обучението по четене.

  • Синхронно обучение по четене и писане. Писането е кодиране на звуковата форма на думата с букви, а четенето е декодиране на буквената форма на думата в звукова. Логично е тези преходи да се осъществяват паралелно.
  • Писмената реч надгражда устната. Детето е овладяло в необходимата степен устно езика, на който ще се ограмотява и на тази основа овладява механизма на четене.


Етапи на ограмотяване

  • Предбуквен – от 2 до 3 седмици
  • Буквен – до 25 седмици
  • Следбуквен – не по-малко от 4 седмици

Началното ограмотяване в 1. клас в предбуквения и буквения период се реализира чрез 7 часа седмично – 3,5 часа за четене и 3,5 часа за писане.

В предбуквения етап се поставят основите за овладяване на четенето и писането. В часовете по четене в предбуквения период се работи с:

  • текст – съставяне на устни разкази по серия от картини, илюстрации в буквара, по преживяване;
  • изречение – съставяне на изречения по картини като отговори на въпроси; моделиране на изречение чрез схеми;
  • дума – назоваване на предмети, действия, състояния; отделяне на думи в състава на изречението; допълване на думи в изречението; моделиране на звуков състав на думата; определяне на сричките в състава на думата;
  • звук – разграничаване на звук в състава на думата, определяне на неговото място; определяне на вида на звука при моделиране.

В часовете по писане в предбуквения период дейностите са насочени към: развитие на пространствената ориентация и на зрително-двигателната координация; запознавне с елементите на ръкописните букви; ориентиране на графичната мрежа на тетрадката; положение на тялото.

Това се постига чрез дейности като: рисуване, дорисуване на картини и фигури, оцветяване, повтаряне по пунктир, защриховане, писане на елементи на буквите. Улесняването на първокласниците при писане става чрез:

  • даване на образец в началото на реда;
  • използване на копирния метод – повтаряне на написаните с бледа или прекъсната линия образци;
  • използване на трасиращия метод – елементите са започнати, дадени са и опори, които трасират движенията на ръката.

Буквеният етап има за цел:

  • запознаване със звуковете и буквите и начално формиране на декодиращи умения за четене на думи, изречения и текст;
  • запознаване с ръкописните букви, начините им на свързване в думи;
  • формиране на умения за четливо и вярно писане на думи, изречения, кратък текст.

За правилното протичане на буквения етап на ограмотяване има значение редът на изучаване на звуковете и техните букви. Теоретично три са основните принципа за подреждане на звуковете и буквите за изучаване в периода на началното ограмотяване: по трудност, според фонемната система на езика (гласни, сонорни съгласни, проходни (ж-ш, з-с, х), преградни (п-б, д-т, к-г)), по честотност. Никой от тези принципи не е оптимално добър.

От 2016 г. до днес звуковете и буквите се учат на групи в следната последователност:

  • първа група – гласните (а, ъ, о, у, е, и), сонорните съгласни (н, р, л, м, й), според честотата на употреба в детската лексика, след което се изучава буква Я;
  • втора група – редуват се буквите на беззвучните и звучните съгласни звукове, подредени по двойки според по-голямата честота на употреба на беззвучния съгласен звук (т-д, с-з, к-г, п-б, ф-в, ш-ж);
  • трета група – буквите ч, х, ц, щ, ю, ь.

Изучаването на буквите я, ю, щ, ь не изисква учениците да правят звуково-буквен модел на думата.

Групирането се базира на утвърдени в практиката модели на ограмотяване и подпомага организацията на образователния процес.

За изучаването на един звук и неговите букви се предвиждат по четири урока:

  • урок за запознаване със звука и печатните му букви;
  • урок за писане на малка ръкописна буква;
  • урок за затвърдяване на звука и упражнение в четене;
  • урок за писане на главна ръкописна буква.

След изучаване на всички букви дейностите по ограмотяването продължават както в следбуквения период, така и във II клас.

Следбуквеният етап на начално ограмотяване според учебната програма за I клас се реализира чрез езиково обучение (3,5 часа седмично, от които 1,5 часа за създаване на текстове) и литературно обучение (3,5 часа седмично, от които 0,5 часа за извънкласно четене).

В този етап първокласниците усъвъвшенстват четивната техника по посока на четене с разбиране и се запознават с произведения от литературата за деца, посветени на семейството, училищния живот, родината, игрите, празниците.

Учениците овладяват някои основни правила, свързани с пренасяне правилно части от думи, проверяване правописа на думи чрез други думи; използване на главна буква при писане на имена и др.

Работата върху текст в този период е насочена към съчиняване на кратък писмен текст (от 3-4 изречения) по серия картини, озаглавяване на текст, съставяне на устни преразкази на кратки повествователни текстове.

Началното ограмотяване е първият етап в обучението по БЕЛ. Неговата основна цел – овладяването на четенето и писането в единство с разбирането, е основополагащо средство за успешно обучение в училище. Ролята на началния учител е водеща в този процес.