Алалията като системно нарушение на детската реч. Причини. Анатомофизиологични аспекти
1. Същност
С термина алалия се означават широк кръг логопедични явления, изразени в пълно или частично нарушение на речевата функция, отсъствие или недоразвитие на речта при нормален слух и първично съхранен интелект. Посочените аномалии варират значително и обхващат различни аспекти на речта, но като цяло страда предимно сензорната, т.е. възприеманата реч, или моторната.
Смесените форми, които се срещат най-често, се характеризират с пълно или частично неразбиране на речта, с невъзможност за речеви контакт. Всичко това е на фона на рязко ограничен речник, аграматичен говор, трудности в артикулацията на звуковете, алексия, аграфия и др.
Алалията е системно речево нарушение, което разстройва формирането на речевата функция, и като цяло води до вторични задръжки в умственото развитие на децата. Основната причина за възникването на алалиен синдром е органичното увреждане на речевите области на кората на главния мозък в пренаталния или ранния постнатален период. Среща се при 1 % от децата в предучилищна и начална училищна възраст.
2. Етиология
Причините за възникване на алалия са многообразни, но симптоматиката свидетелства за централно поражение в областите на речеслуховия и речедвигателния анализатор. Органичният характер на преобладаващия брой случаи е доказан и сочи увреждане в центъра на Брока и центъра на Вернике.
Съществуват сведения за етиологични фактори като:
- елементарно-трофична патология
- вътреутробни енцефалити
- интоксикации
- травми и асфиксии
- мозъчни кръвоизливи
- други.
Често наличието на алалия се свързва:
- с тежки соматични заболявания от ранното детство,
- със семейни и наследствени особености,
- с нарушения на храненето, съня,
- други.
В последно време се потвърждава тезата, че вредните фактори действат опосредствено, като предизвикват недоразвитие на клетките втретия мозъчен слой. Увредените клетки не функционират като речеви и това задълбочава тяхното недоразвитие.
3. Симптоми
Патологията на важни отдели на централната нервна система предизвиква системно и дълбоко недоразвитие на речта, при което са нарушени фонетико-фонематичният, лексикалният и граматичният компоненти на речта. Наред с това в симптоматиката на алалията се наблюдават и моторни, сензорни, познавателни и психопатологични отклонения. Това води до социални, социално-психични промени у формиращата се личност.
Широкият кръг от симптоми създава трудности в класификацията на алалията. Много от изследователите полагат в основата на своите класификации моторните и сензорните аспекти на речта или техните съчетания.
Патологичните механизми на алалията могат да се открият в три групи:
- сензорни
- психологични
- езикови
Сензо-моторните механизми сочат проблеми в разбирането (декодирането) на речта и в нейната моторна (артикулационна) реализация. Наред с това, обаче, съществуват и определени психични отклонения, които се изразяват главно в недоразвитие на висшите психични функции, като памет, внимание, мислене. В значителна степен страда вербалната памет, а речевото внимание е слабо сформирано. Най-засегнато е речевото мислене, въпреки наличието на познавателен интерес.
4. Класификация
Въпреки сложността на речевата патология на алалията, нейната класификация най-често се диференцира в две основни форми: моторна и сензорна.
4.1. Моторна форма на алалия – механизъм, симптоми, характеристика на речта
Изразява се в системно недоразвитие на експресивната реч, предизвикано от нарушения в рече-двигателните центрове на кората на главния мозък, които водят до трудности в подреждането и реализацията на вербалните структури при наличието на съхранен физически слух и относително запазени смислени и сензорни механизми на речта.
На първо място сред симптомите на моторната алалия се открояват отклоненията във фините артикулационни актове, в координацията, в последователността и превключването на речевите движения. Поради тази причина детето алалик трудно изговаря думата и я съкращава. Вместо „искам да пия вода“, то казва „пи“ или „пия“.
В други случаи променя значително звукосъчетанието. Вместо „купихме“, то казва „купися“ или нещо подобно.
В речевия поток, наред със скандираната реч, типичната забавеност на изказа и нарушената моторика, се наблюдават речеви персеверации и многовариативност на една и съща дума или израз. Това ще рече, че децата с алалия много често, когато искат да пият вода, един път казват „пи“, друг път – „ам“, трети път – нещо друго, но много често не назовават по един и същи начин един предмет, действие или желание. Затова, в корекционния процес е особено важно тогава, когато детето съотнесе дадения предмет с някакво название, това название винаги да бъде едно и също. Например, когато детето говори за химикал, може да казва „пал“ и винаги да бъде „пал“, т.е. звукосъчетанието „пал“ има семантична отнесеност към думата „химикал“, без значение, че двете думи не се припокриват. Това е едно от основните неща при децата с алалия (или дисфазия на развитието).
Наличието на фонематични проблеми също характеризира речта на детето алалик. Дифузният характер на фонетичните и фонематичните представи при моторна алалия е вторично сформирана особеност, която се изразява в нарушение на ориентацията в звуковата страна на речта, в звуковото възприятие и възпроизвеждане на думата.
Разстройството на моторните усещания и представи пречи на развитието на сензориката и дава допълнителна тежест на нарушението. Нарушено е речевото внимание, адаптацията, комуникацията и общуването. Наблюдава се невротична и психотична симптоматика. Значителни са отклоненията в семантичното и граматичното оформяне на речта – децата разбират елементарни фрази, но не схващат отношенията в сложни конструкции. В собствената си реч децата прибягват до прости изречения, но дори и там се затрудняват в глаголното управление – в съгласуваността по род, число и време. Трудно използват предлози, имат незначителен речник, което допълва картината на речевото нарушение.
Моторната алалия представлява голяма сложност и като аномалия, и като рехабилитационен процес. По своята продължителност, в зависимост от тежестта на дефекта, терапията на деца с моторна алалия изисква дълъг период – понякога до 8-10 и повече години.
4.2. Сензорна форма на алалия – симптоми, централен дефект, особености на речта. Критерии за диференциация на деца със сензорна алалия и увреден слух
Сензорната алалия е речева аномалия, чиято същност се разкрива в неразбирането на чуждата реч, поради органични увреди на речеслуховите зони в кората на главния мозък, от където възникват нарушенията на речевия анализ и синтез (декодиране). Дефектът засяга системата за първичен анализ на речевите звукове, поради което не се развива фонематичното възприятие на фонемите – тяхната диференциация и синтез в думите.
Като самостоятелна патология сензорната алалия се среща от 6 до 8 пъти по-рядко, отколкото моторната. В тежките случи децата алалици изобщо не разбират отправената към тях реч, а в по-леките е налице разбиране на отделните думи или елементарни фрази, които са свързани в контекста на ситуацията. Сложните речеви изказвания са напълно неразбираеми по смисъл за децата със сензорна алалия.
Посочените аномалии водят до съответна задръжка в развитието на експресивната реч. Използват се активно няколко десетки думи с нарушен фонетичен състав, а самата фонетична структура е неустойчива и често се изменя. Например, думата „ръка“ може да се срещне във варианти „ака“, „арка“ и др.
Сравнително високата речева активност, която има компенсаторен характер, подтиква децата към изговор на елементарни познати думи, които са несвързани помежду си и с дадената ситуация. Това е това наречената логорея в логопедията. Също така, децата алалици са склонни към персеверации[1], ехолалични прояви и др.
При децата със сензорна алалия са нарушени и речевото внимание, адаптацията, комуникацията и общуването. Много често се наблюдава невротична и психотична симптоматика.
Корекцията на сензорната алалия е сложен и продължителен процес, който се води от логопед. Тази форма на алалия е сравнително по-малко изучена от моторната алалия. В неголяма степен това се свързва с факта, че децата с това нарушение са значително малко, а неговото разпознаване и диференциране от другите видове нарушения е затруднено.
При отсъствие или недостатъчност на разбирането на речта преди всичко възниква въпросът за състоянието на слуха. По мнение на специалистите, ако при алалията се наблюдава понижение на слуха, то то е второстепенно в картината на речевото недоразвитие. (Понижението на слуха не е водещето, първостепенното, а е второстепенното, просто детето с алалия има и нарушен слух. Това, че не може да говори, не се дължи само и изключително на нарушения слух. Той (нарушеният слух) влияе по някакъв начин върху обема, запознаването с обема на информацията, която получава детето, но в никакъв случай това не е водещата причина.)
Непълноценността на възприятието при тези деца се обяснява не с понижението на слуха, а със специфичното състояние на кората на главния мозък. Понякога децата със сензорна алалия неоснователно попадат в училищата за глухи и слабо чуващи деца. Нарушението на възприятието при сензорна алалия съществено се отличава от нарушението, свързано със снижението на слуха. Наблюденията показват, че обикновено при децата с нарушен слух и при слабо чуващите се наблюдава достатъчно стабилен и устойчив праг на възприемчивост, под който диференциацията на звуковите сигнали става невъзможна. Докато сензорното нарушение при алалията се отличава от понижения слух с отсъствието на точен праг на възприятия. При тази ситуация у децата се забелязва непостоянство в слуховата структура: при сигнали с една и съща височина те ту ги чуват и възприемат, ту не ги чуват и не ги възприемат. Това обикновено зависи от:
- задръжките на детето,
- неговата повишена възбудимост,
- психичната му активност,
- особеностите на обкъжаващата го среда,
- обстановката по време на обследването
- начина на подаване на сигналите,
- редица други фактори.
[1] Персеверации = повторения. Литерални персеверации = повторения на букви. Вербални персеверации = повторения на думи.
