1. Определение

Дисграфия е частично нарушение на процеса на писане, причинено от органични и социални фактори. Тази сложна функция, писането, се реализира от множество структури на централната нервна система, а именно:

• речеслухов анализатор,
• речедвигателен анализатор,
• зрителен анализатор,
• общодвигателен анализатор,

но това изисква и емоционално-волева организация на дейностите, целенасоченост, разкриване на определен смисъл и др. Отклонението във функционирането на всяко едно от тези звена може да се отрази отрицателно върху процеса на писане.

Писането включва следните операции:

1. възникване на потребност, мотив или задача,
2. планиране на смисловата програма,
3. структуриране на записа като цяло и на изречението,
4. спазване на граматичните норми на езика,
5. анализ, синтез на думата и изречението,
6. графично (моторно и зрително) отразяване на мисълта.

Процесът на писане при възрастните е автоматизиран и се отличава от писането на детето, което тепърва овладява този навик. У възрастния писането се явява целенасочена дейност, основната цел на която е да предаде смисъла и да го фиксира. Процесът на писане при възрастните се характеризира с цялостност и свързаност. Графичният образ на думите се възпроизвежда не на елементи (букви), а като едно цяло. Процесът на писане се осъществява от двоен контрол – кинестетичен и зрителен.

Децата от начална училищна възраст трябва да формират своя навик на основата на анализа и синтеза на звуковата структура както на думата, така и на изречението. Това става чрез съпътстващо проговаряне на записващите думи, съотнасяне на фонемата с буквата и чрез нейното двигателно изпълнение.

Едно дете, учейки се да пише, първо чува думата, декодира я, правейки ѝ анализ и синтез, разграничава първо на срички, после на звукове, после всеки един звук го съотнася към графемата му, кодира графемата и чак тогава двигателно я изписва. Това е един сложен процес, който много трудно децата усвояват на 7-годишна възраст.

Колкото и странно да ни звучи, за нас е много лесно, защото сме свикнали и ние пишем автоматизирано, даже не се и замисляме понякога (освен при сложните думи), но процесът на писане при децата изисква един дълъг предварителен процес на подготовка (казваме готовност на детето за училище). Освен добре развит фонематичен слух, детето трябва да има и добре развита фина моторика, за да може най-малкото да държи химикалката и да изпълни определените действия – чертички, ченгели и т.н.

Когато един първокласник пише, той използва много мускулна сила – пише много силно думите, защото детето не може да координира собствената си сила и бързо се уморява. Затова, когато детето каже „уморих се да пиша“, това наистина е така.

В предходната образователна система, преди години, е било задължително няколко месеца от обучението си първокласникът да пише с молив – не, за да трие и коригира написаното, а за да не натиска толкова много, да контролира собствената мускулна сила на ръката.

2. Етиология

Причините за нарушенията на писането са сходни с тези при нарушения на четенето, като се отчита несформираността на много висши психични функции: зрителният анализ и синтез, пространствените представи, слухово-пространственото различаване на звуковете, фонематичният сричков анализ и синтез, разстройства на паметта, вниманието, емоционално волевата сфера и др.

3. Класификация

Класификациите на дисграфията са въз основа на различни критерии: на нарушени анализатори, на несформираност на процеса на писане, на основата на нарушени психични функции и др. Най-пълната класификация е тази, в основата на която лежи недоразвитието на определени процеси в процеса на писане и на тази основа се диференцират следните видове нарушения:

• Артикулационно-акустична дисграфия. Тя възниква като естествено следствие на фонетико-фонематичните нарушения на речта. Детето пише така, както произнася съответните фонеми, като в началните етапи на писането това съпътства процеса с неправилното артикулиране на фонемата, и заменя, пропуска или съчетава неадекватно техните буквени знаци. На по-късните етапи, дори и след отстраняване на речевите дефекти, дисграфията се запазва и затвърждава. Обикновено този тип нарушения на писмото се наблюдават при дифузните дизартрии, ринолалии, алалии, но често се срещат и при дислалии от полиморфен тип.
• Акустична дисграфия. Причинена е от дисфункция на звуковата диференциация. Основните прояви при тази форма са свързани със замяната на буквите, с които се означават сходни по акустични признаци фонеми. Наред със замяната на съгласни от еднородни групи (шушкави и съскави), двукомпонентни се заменят и някои гласни, като е-и, о-у, а-ъ. В по-тежките случаи на речево разстройство, например при нарушение на сензорните аспекти при сензорна алалия, се наблюдава смесване и замяна на букви, отразяващи далечни по акустика фонеми. Поради сходство на артикулационните позиции на редица фонеми, възниква и неадекватното им заменяне. При нарушение от фонематичен тип се затруднява фонемното разпознаване и замяната на съответните букви. Посочените видове диференцират три варианта на този вид дисграфия: акустична, кинестетична, фонематична.
• Анализ-синтезна дисграфия. Тя възниква при нарушение на езиковия анализ и синтез – диференцирането на думите в изречението, на сричките и на фонемите. Това води до пропуски на съседни съгласни (вместо трактор -> тракор, дъвка -> дъка и др.). Наблюдават се размествания на букви, пропуски, добавяне и разместване на срички и др. Не са редки случаите при тази форма на дисграфия на разделянето (накъсването) на думата или пък на слято писане.
• Аграматична дисграфия. При нея, както и при дислексията от този тип, се наблюдава аграматизъм на различни нива – както на думите, така и на словосъчетанията, на изреченията, на разширения текст – и всичко това поради лексико-граматичното недоразвитие на речта, характерно за дизартрии, алалии и др.

Оптична дисграфия. Тя е следствие на нарушен зрителен гнозис, на нарушения на пространствените представи, анализа и синтеза на думите. Типични прояви на това разстройство са замяната и неправилното изписване на графичния знак на буквите. Заменят се графично близки букви или се изписват огледално като често се наблюдават пропуски на отделни елементи. Литералните форми отразяват нарушенията на ниво буква, а вербалните – на ниво дума.