1. Същност

Дислексия е частично нарушение на речта, предизвикано от несформираност или недостатъци на висшите психични функции. Това нарушение се среща 4-5 пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Четенето е сложен психофизиологичен процес, в който участват зрителният, речедвигателният и речеслуховият анализатор, обединени в едновременни или в последователно протичащи актове.

Процесът на четене условно обхваща два типа дейност: техническа и смислова.

• Техническият аспект на четенето включва разпознаване на зрителния образ (на знака) и неговите фонетични и артикулационни особености.
• Смисловият аспект на процеса е свързан с разбирането на прочетеното.

В хода на своето развитие четенето преминава през няколко етапа:

1. Формиране на зрително възприятие, различаване и разпознаване на буквата.
2. Съотнасяне на буквата към звука и възпроизвеждане на звукопроизносителния образ на думата.
3. Разбиране на смисъла и значението на прочетеното.

2. Етиология

Етиологията на дислексията предполага наличието на наследствени, натални и постнатални увреждания на централната нервна система или на отделни нейни функции. Органичните нарушения на мозъчната кора в зоните, регулиращи четенето, водят до специфични и общи смущения на:

• вниманието,
• паметта,
• зрителния гнозис,
• едновременните и последователни двигателни актове,
• речеслуховото възприятие,
• други.

Функционалните причини за възникване на дислексия са:

• общата соматична астенизация, т.е. психофизиологична слабост
• социалната депривация на детето в смисъла на липса на речеви контакти, неправилна реч на близкото обкръжение и др.

Вторичните последствия на посочените фактори най-често се проявяват в нарушения на пространствените представи на устната реч и на отклонения в общото речево развитие. В много от случаите дислексията е резултат от вторични нарушения на устната реч или от забавяне на нейното формиране. Най-често срещаните недостатъци тук са:

• фонетико-фонематично недоразвитие
• беден речников запас
• неточна употреба на думите
• наличие на граматични отклонения
• неразбиране на смисъла на думите.

3. Класификация на дислексиите според външните прояви, степен на изразеност, локализация и нарушени четивни операции

Дислексиите се класифицират по различни признаци – според степента на нарушението, засегнатите анализатори, недостатъците на психичните фунции и последователността на четивните операции.

Най-често те се делят на

• литерална дислексия, за която са характерни трудности в усвояването на буквите
• вербална дислексия, за която са характерни трудности в четенето на думите

От гледна точка на локализацията на дефектите се разделят следните видове дислексия:

• Фонематична дислексия. Тя е следствие на несформираност или недостатъци във фонематичната система на езика. В този случай детето не отразява и не разбира значението на отделната фонема или нейният смисло-различителен характер. Грешките от фонематичен тип водят до неправилно разбиране на невярно прочетената дума или изменение на последователността им. Вместо да каже „липа“, детето казва „пила“. При първата форма се наблюдават трудности във фонематичната диференциация на звуковете, поради което те се заменят по акустично или артикулационно сходство или не се усвояват съответните букви. За втората форма са характерни отклонения в четенето, поради недоразвитие на фонематичния анализ. Най-честите прояви тук са побуквено четене (буквуване), пропускане и замяна на букви и срички.
• Семантична дислексия. Това е нарушение, при което страда разбирането на прочетеното, без да е променена техниката на четенето, без изопачаване на думите, изреченията и текста. Причината е побуквеното (сричково) четене на текста и накъсването на думите на фонеми или срички, след което четящият не схваща смисъла. Децата със семантична дислексия се затрудняват при изпълнението на следните задачи:
  • да произнесат думата или думите слято
  • да произнесат думи и изречения по срички.

Неразбирането на прочетеното изречение е обусловено от несформираните представи за синтактична връзка на думите в изречението. При това в процеса на четене думите се възприемат изолирано, а не свързано с другите думи в изречението.

• Аграматична дислексия. Характеризира се с недоразвитие на граматичната страна на речта, морфологичните и синтактични особености. Недостатъчно са развити способностите на детето за съгласуваност и управление на частите на изречението. Променя се граматичният строеж на прочетеното и липсва или е нарушено съотношението между подлога и сказуемото, между съществителното и прилагателното име по род, число и др. Аграматичната дислексия се наблюдава у деца със системно недоразвитие на речта, което е предизвикано от различна патогенеза и от органични увреждания на централната нервна система.
• Мнестична дислексия. Изразява се в следствие на трудностите при запомнянето на букви от нарушената взаимовръзка звук-буква, от последователното подреждане на буквите в думата. Наблюдават се големи трудности при формиране на асоциациите между зрителния, слуховия и артикулационния образ на съответните знаци. Децата не могат да възпроизведат в определена последователност поредица от три до пет звука или думи, а ако ги възпроизведат, то нарушават реда или ги съкращават, като пропускат някои от тях или не ги довършват.
• Оптична дислексия. Тя отразява недостатъците в усвояването на графичния образ на буквата, поради което се заменят букви с графично сходство, които се отличават по допълнителни елементи, а също и такива, които са с еднакви елементи, но различно разположени в пространството. Също така се допускат по-широки и по-неадекватни асоциации. Основните трудности възникват поради недиференцираността на зрителните възприятия, оптико-пространствените отношения и зрителния гнозис (анализ и синтез).
• Тактилна дислексия. Наблюдава се при незрящи деца. В основата ѝ лежат трудности при различаването тактилно на Брайловите букви. В процеса на четене се наблюдава смесване на сходни букви. Поради тази причина се изисква по-задълбочено развитие на тактилното възприятие.

От направеното изложение на формите, характерни за нарушенията на четенето, личи, че става въпрос за широк кръг от негативни явления, които в значителна степен затрудняват формирането на навика за четене, като не рядко се наблюдават и смесени форми, които затрудняват ревалидизацията на тези отклонения и им придават траен характер.