Афазиите са комуникативни и неврологични заболявания, за които основни причини са увреди на корово равнище – мозъчни инсулти, черепно-мозъчни травми, мозъчни тумори или туморни формации, инфекции и други възпалителни процеси в мозъка.

Мозъчни инсулти

Исхемичен инсулт – при него е нарушено кръвоснабдяването, предизвиква запушване на кръвоносен съд чрез образуван кръвен съсирек (емболия, тромб). При хирургични интервенции също може да се образува тромб, но това е много по-рядко.

Тромбите могат да се движат заедно с движението на кръвта. При нездравословен начин на живот или с напредването на годините на човек, по стените на отделни кръвоносни съдове в мозъка (мозъкът е изключително много кръвоснабден), може да се натрупат плаки. Всяко едно отлагане на плака ограничава размера и проходимостта на кръвоносния съд. Ако съсирекът стигне до област с отложена плака в кръвоносния съд в мозъка, ще се получи запушване. Резултатът от това запушване е спиране на преминаването на кръвта, става обекръвяване, т.е. нарушава се захранването с кислород на участък от нервни клетки, които са около мястото на запушването (на исхемията). Постепенно запасите от кислород и хранителни запаси на засегнатите клетки свършват (в рамките на часове, може и ден – зависи колко е голям тромбът) и тази нервната тъкан загива (атрофия на участък от мозъка). Получава се неработещ мъртъв участък. Това може да се случи навсякъде в мозъка, особено в мозъчната кора. Няма как да се предвиди къде ще се случи.

Клиничната картина на исхемичния инсулт е по-лека като симптоматика, отколкото при хеморагичния инсулт. Първоначалните подсказващи симптоми за исхемия са главоболие, прилошавания, шум в ушите, гадене, световъртеж. Те не отшумяват и пациентът трайно усеща слабост. Може да се получи и изтръпване в крайниците, което да се засилва. Но няма припадък, който е по-тежка фаза на инсултите.

Въпреки по-леката клинична картина, последиците са много по-тежки, трайни и по-трудно се коригират! Особено много това се отнася за речта – ако има засегнати речеви функции (ако има някакъв вид афазия).

Коригиране и възможност за коригиране на последиците в случаите, когато исхемичният инсулт е довел до афазия – това се случва, когато се засегнат основни за реализирането на речта отдели в мозъка – челен дял, слепоочен дял, на границата между теменен, тилен и слепоочен.


Хеморагичен инсулт – свързан е винаги с мозъчен кръвоизлив. В резултат на спукване на кръвоносен съд в мозъка се получава изтичане на кръвта в мозъка. Най-честата причина за тези кръвоизливи е рязката артериална хипертония – в рамките на минути, половин час, кръвното налягане на човек достига максимални стойности. Кръвното налягане е свързано с натиска, който оказва кръвта върху стените на кръвоносните съдове. Това се случва по време на непрекъснатата циркулация на кръвта.

Повишаването на кръвното налягане е свързано с рязко повишаване на скоростта, с която кръвта започва да се движи – много извън нормалните граници. Това може да е съпроводено с шум в ушите. Колкото по-бързо се движи кръвта, толкова натискът, който оказва върху стените на съдовете, ще е по-голям. Ако някъде има изтъняване на стена на кръвоносен съд, то много лесно на това място може да се стигне до спукване и изтичане на кръвта. Това е микроскопичен отвор, но напълно достатъчен да се получи излив на кръв през него. Този кръвоизлив може да е по-малък, по-голям, но във всички случаи води до негативна реакция на нервните клетки спрямо кръвните, които са се изляли от кръвоносния съд.

Нервните клетки и кръвните клетки нямат нищо общо помежду си – кръвните клетки, които проникват в мозъчната тъкан след излива, са атакувани от мозъчните клетки. Тази реакция е свързана с остър възпалителен процес. Кръвните клетки унищожават за минути нервните клетки, или ги възпаляват.

Затова клиничната картина е много по-тежка, отколкото при исхемичния инсулт. Клиничната картина винаги по правило е свързана със загуба на съзнание (припадък), липса на зеничен рефлекс, парализа на крайник, падане, повишаване на температурата, затруднено дишане. Изходът невинаги е благоприятен, понякога болните не могат да бъдат спасени и те умират.

Само част от нервните клетки загиват напълно при хеморагичния инсулт. По-голямата част по-скоро са с временно потиснати функции или продължават да работят, но непълноценно, частично. Успяват да се възстановят след време, тъй като съпротивителните им сили се оказват достатъчни, за да преодолеят токсичното действие на чуждите им кръвни клетки. Затова наблюдаваното последствие е, че възстановяването на нарушените функции е по-благоприятно, въпреки началната тежка клинична картина.


Други причини за афазия

  • Мозъчни травми – различни видове. Могат да са вследствие на автомобилна катастрофа, на удар по главата, в резултат на битова травма, падане и т.н.
  • Мозъчни тумори – зависи в кой участък се появява и развива туморът, както и бързината, с която нараства. Той може да има не толкова изразена връзка с речта. Определящо е и отстраняването му – в самия процес на хирургично премахване, ако е на място, пряко свързано с речеви функции на човека, може да бъдат увредени и здрави нервни структури. С премахването на мозъчния тумор, тъй като той е притискал различни структури (слепоочен дял, зона на Вернике), способностите на мозъка видимо се подобряват.
  • Мозъчни инфекции
  • Менингит
  • Енцефалит – много тежко състояние
  • Менингоенцефалит


Така наречените висши корови функции при човека (гнозис, праксис, езикови операции, памет, мислене) при всеки отделен човек имат малко или много индивидуален, специфичен начин на разпределение, т.е. локализация в рамките на мозъчните отдели. Това се дължи на влиянието на външни фактори, като: предпочитани дейности, влияние на обучението (спорт, изкуство, хуманитарни науки, точни науки…), професионалната насоченост и др. – от тези фактори зависи формирането на връзките в мозъчните структури. Това, дали човек е леворък или деснорък, също оказва влияние върху специализацията на мозъка в определени функции. Предвид на многокомпонентността човешката реч стъпва върху много сложна система от структури, разпръснати из целия мозък (кора, подкорие). Тези връзки са в основата на нашата способност да възприемаме, разбираме, възприемаме, четем, пишем.

Ръкостта много силно се отразява върху специализацията на мозъка. Тя в голяма степен прави така, че при човека, при който е генетически разположена водеща лява ръка, дясната хемисфера в много по-голяма степен се включва и в речевите функции. При леворъкост има много по-различна специализация на мозъка като цяло, отколкото при десноръкост, което пак се отразява върху това кои структури, къде като разположение участват в речевата функция и я подпомагат. При леворъки има много по-широко представителство на мозъчни структури, свързани с речта. При почти чисти десноръки обикновено има преобладаваща функция на сетивни и двигателни органи в лявата хемисфера.

Много голямо значение за специализацията на мозъка има и факторът билингвизъм (владеене на повече от един език). Всеки нов език води до вътрешни функционални промени – създават се нов тип връзки в двете половини на мозъка и усложняването им в човешкия мозък. Пациентите с билингвизъм след инсулт много по-лесно възстановяват речта си.

Съвсем отделно се разглежда афазия при билингвизъм, афазия при леворъкост, афазия при амбидекстрия (еднакво добре служене и с двете ръце) – при тези изключения компенсаторните способности на мозъка са по-големи.

  • Не всички хора с инсулти, травми, тумори развиват афазия. При част от инсултите има афазия – около 60-70% от инсултите водят до някакъв вид афазия.
  • Много индивидуална специализация на мозъка при всеки отделен човек – дали речта му ще е свързана само с лява хемисфера или по време на реч участват структури от двете хемисфери, при малък процент хора специализирана за речта е дясна хемисфера (при хора с генетично заложено леворъчие).
  • Не всички леворъки имат водеща по отношение на речта имат дясна хемисфера. По-голяма част от леворъките по отношение на речта са с лява хемисфера.
  • При една част от десноръките също дясната хемисфера е водеща за речта.
  • Всички тези фактори трябва да се вземат предвид, когато имаме случай на афазия – и заради симптоматиката, и заради терапията и очакваните резултати от нея.
  • При деца с нарушено езиково развитие означава късно проговаряне, трудно изговаряне на думи. В тези случаи – развиваща, формираща, стимулираща терапия.
  • Терапия на затруднена в развитието си функция – логопедичната терапия при афазия е възстановителна, а не формираща! Логопедът се опитва да възстанови частично или почти изцяло загубена (по-късно отпаднала) в някаква степен функция при човека, която е била налице.
  • Ако човек със сложна професия, предполагаща висок интелект, изискваща богата езикова култура и речников запас, претърпява травма и развива някакъв вид афазия, при него се прави опит да се върне част от загубеното (или почти всичко).
  • 100% възстановяване на нарушени функции при афазия – не може да се случи.
  • Възрастта на болните също е важна. Младият мозък е много по-устойчив на кръвоизливи и много по-лесно се възстановява след тях.
  • Пластичност на мозъка – способност на съседни мозъчни структури да се преориентират и да започнат да изпълняват нови за тях функции, т.е. да поемат работата на нарушените тъкани.
  • При увреда на едно и също място при двама души клиничната картина ще се различава – винаги ще има някакви различия между симптомите (поради изброените горни фактори). При единия може да е затруднено само езиковото кодиране, а при другия – и някой от праксисите (конструктивен, мануален….).
  • Само при около 20-30% от случаите на афазия в световен план имат симптоми, характерни за точно определена форма на афазия. Във всички останали случаи хората с афазия имат индивидуална картина на симптомите.
  • Образованието на пациентите много влияе на ефекта от терапията.
  • Логопедичната терапия на афазия предполага работа с най-сложните човешки функции – речевите. Ако пациентът е нискообразован, не е чел книги през живота си, няма как да очакваме терапията да постигне ефект, който ще постигне при човек с високо образование, който през целия си живот до заболяване се е заболявал по-рядко или по-често с по-интелектуални видове дейност (четене, писане).
  • Никога не трябва да се дават напразни очаквания и обещания на близките и на възрастни, и на деца! Никога не се говори с конкретни цифри и проценти на очаквано възстановяване.


Детска афазия (често се нарича епилептична афазия)

Много редки случаи.

Типични примери – синдром на Ландау-Клефнер.

Открит в края на 20. век от Ландау и Клефнер.

Обикновено се развива между 3- и 7-годишна възраст на детето. До 3-годишна възраст детето е имало нормално развитие.Детето има епилептични пристъпи, припадъци. Много рязко изразено дръпване назад – най-вече загуба на разбиране на реч. Колкото по-рано започне развитието на този синдром, изходът е по-лош. Ако развиването започне на 7+ годишна възраст, резултатите ще са по-благоприятни, тъй като речта и нейните компоненти дотогава вече са в достатъчна степен автоматизирани и това помага за терапията.