В средата на XX век се случват две големи събития в неврологията, които имат значение за тълкуване на речевите дефекти. Френски лекар, през 1861 г., приема за лечение в своята клиника възрастен пациент с мозъчно заболяване. Пол Брока наблюдава и установява, че пациентът разбира, изпълнява команди, но изключително трудно говори. Лекарят описва всичко, което вижда, а след смъртта на пациента му прави аутопсия. Установява, че в задните структури на мозъка има зони с клетки в разпад. Тогава той извежда предположението, че тези мозъчни структури, които се намират в лявата сфера, имат връзка с говора. Днес тази част от мозъка е известна като „43 поле по Бродман“.

Малко по-късно е откритието на Карл Вернике – през 1874 г. При него постъпва пациент със запазена реч, но той възпроизвежда безсмислени думи и сам не осъзнава какво казва. Този пациент не реагира на команди от външната среда. След смъртта му аутопсията на мозъка показва нарушение в горната извивка на мозъка – нефункциониращи клетки. Вернике свързва това с разбирането на външната реч или нарушение на сензориката на речта. Днес зоната е известна като „22 поле по Бродман“.

Това е началото на класифицирането на езиковите нарушения.

М. Е. Хватцев обобщава причините. Под причина той разбира онези влияния върху организма – външни или вътрешни – които са вредни. Когато говорим за фактори, Хватцев обобщава, че това са онези причини, които винаги определят спецификата на дадено нарушение.

Хватцев групира речевите нарушения така:

• външни причини – психогенни и функционални;
• вътрешни причини – с органичен характер.

СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ

Органичните причини имат връзка с недоразвитие или нарушение в дейността на централната нервна система или в отделни дялове на говорния апарат (причини с централен или периферен характер). В зависимост от времето, в което се прояви увреждането, тези причини се делят на:

• Пренатални – интоксикация на плода (дизартрия); вируси; медикаменти. Ако тези причини действат и влияят от 4. г. с. до 4. месец, може да се наблюдава забавяне в психологическото поведение. Друга причина тук е несъвместимост на кръвните групи, RH-фактор влияе особено много (RH-; RH+ – бебето умира).
• Перинатални – в периода на раждането. По време на раждането могат да се случат инциденти – асфикция (липса на кислород, задушаване), което може да доведе до мозъчна дисфункция (неравномерно психично нарушение). Ранни симптоми – нарушен мускулен тонус; тремор (треперене); забавено развитие на фината моторика; късно проговаряне.
• Постнатални – в първите години от живота на детето.