Основен проблем на логопедията е формирането и развитието на езиковата знакова система. Всички видове аномалии се свързват с определен период от развитието на човека. Именно затова може да се разграничи патологично от непатологично отклонение.

Говорът НЕ Е вродена способност на човека. Той се развива в хода на онтогенезиса и е пряко свързан с физическото и психическото развитие и здраве. Усвояването на говора става постепенно, това е един сложен и дълъг процес в диалектическо отношение.

Детето усвоява езика посредством игра и общуване. Словесното общуване предполага разбиране на говора на събеседника и самостоятелната възможност за формиране на съобщение с езикови средства. Затова първият качествен скок в развитието на детето е преминаване от ситуативното паралингвистично разбиране на говора към използване на думи за назоваване на предмети и явления, т.е. овладяване значението и предаване на значения.

Казано с други думи, първата изречена дума със смисъл е първият качествен скок в езиковото развитие през ранното детство.

Отначало първите думи са свързани с основни нужди на детето. След това вече, на един по-късен, думите и общуването са необходими за социализация.

Отчитайки казаното до тук, различаваме следните периоди в развитието на детската реч:

• подготвителен – характерен с гукането и лепетната реч – усвояват се интонацията и акцентът;
• период на усвояване на думата;
• период на овладяване на изречението;
• период на овладяване на основните граматически структури на езика;
• усъвършенстване на речта.