1. Кога едно отклонение е патология

За да определим едно отклонение от приетите езикови и говорни норми за патология или т. нар. комуникативно нарушение, то трябва да отговаря на следните особености:

  • Да е възникнало на патологична основа.
  • Да не е проява на възрастови особености, на невладеенето на езика или диалект. От онтогенетична гледна точка най-ниската възрастова граница, след която могат да се откриват патологични отклонения, е около третата година от живота на детето.
  • Да е трайно, устойчиво, а не моментно или временно състояние.При възрастните също могат да се проявяват определени временни смущения на речта, които могат да бъдат в следствие на психологическо заболяване или травма. Не винаги тези речеви смущения са обект на логопедията.
  • Да препятства комуникацията, да води до неразбираемост на речта, в една или друга степен да се отразява негативно върху цялостната психика, междуличностните отношения, училищната и социалната реализация.

Колкото по-силно е изразено комуникативното нарушение, толкова по-силно се отразява върху комуникацията, но и леките случаи (от типа на гласови, артикулационни, прозодични), които не създават особени проблеми в общуването, може да имат неблагоприятен ефект в дългосрочен план. Понякога те рефлектира върху овладяването на четенето, писането и в по-нататъчната реализация в живота. Поради това, всички комуникативни нарушения трябва своевременно да бъдат идентифицирани, диагностицирани и преодоляни. Най-подходящата възраст за това е предучилищната възраст и началното училище – докато самите нарушения все още нямат траен и устойчив характер.

2. Форми на патологията на детската реч

Патологията на детската реч се проявява най-общо под две форми:

2.1. Нестандартни форми, които съответстват на по-ранен възрастов етап. Това е тогава, когато констатираме бебешка реч или незряло комуникативно поведение. Например това е пропускането на даден звук в думите, на някои предлози в изреченията при 3-4-годишни деца. Терапевтичната прогноза е сравнително благоприятна.

2.2. Нестандартни форми, които нямат аналог в общоприетите норми на съответния език и не се срещат в ранна детска възраст. Например това е гърленото произношение на звук „р”, неправилният подбор на думи в изреченията, огледалното изписване на букви и др.

3. Класификация на комуникативните нарушения

Речевата патология се представя в различни специфични форми, които наричаме речеви (комуникативни) нарушения.

Логопедията се интересува от езика като способност, а не като система от знаци и правила. Обект на логопедията са външните прояви на езика чрез говорене, слушане, четене и писане. Т.е. онзи аспект, който се съдържа в комуникативното (лингвистичното, вербалното) поведение на човека, или още – т. нар. експлицитен[1] аспект.

В този смисъл приемаме за равнопоставени и еднакво адекватни термините

УСТНА и ПИСМЕНА РЕЧ и

УСТЕН и ПИСМЕН ЕЗИК.

Първата стъпка към описанието или обяснението на речевата патология е да посочим компонент, който е нарушен, т.е. дали е езикът или говорът. Групираме в две глобални категории – говорна и езикова патология.

Говорна патология – засяга външното оформяне на съобщението – на неговото физиологично ниво.

Езикова патология – засяга вътрешното оформяне на съобщението – на неговото психолингвистично ниво.

При говорната патология видимо различаваме четири подкатегории:

  • дихателна;
  • фонационна (гласова);
  • артикулационна;
  • прозодична.

Езиковата патология бива:

  • патология на говоримия (устния) език:
    • граматична
    • фонологична
    • семантична
    • прагматична
  • патология на писмения език:
    • патология на четенето
    • патология на писането.

4. Симптоми на речевите нарушения

Всеки тип речева патология се отличава с определени симптоми. Симптомите са първостепенните индикатори за определяне както на произхода на нарушението, така и за набелязване на необходимите корекционни методи. Едва след като извършим анализа на симптомите, можем да се насочим към определянето на синдрома. Синдром в случая е видът на комуникационното нарушение, т.е. да постави диагнозата си.

5. Типове речева патология и основни симптоми на отделните типове

5.1. Типове говорна патология

5.1.1. Дихателна патология – симптоми

  • Липса на диафрагмално дишане – напълване на диафрагмата с въздух. Процесът на издишване е много дълъг. Така дишат оперните певци и спортистите. Горното дишане (което не е диафрагмално) е повърхностно и не е икономично. Много от децата не могат да дишат диафрагмално. Понякога при тежка патология (заекване, тахилалия, брадилалия), помагат тренировки.
  • Неправилно съотношение между фазите на вдишване и издишване. Много често фазата на вдишване е много по-дълга от фазата на издишване. Получава се накъсано, учестено, неритмично дишане. При деца в предучилищна възраст; при деца, които заекват – спазмите блокират плавното издишване и водят до накъсване на речта.

5.1.2. Гласова (фонационна) патология – симптоми

  • Промени в силата, височината, тембъра и резонанса, вследствие на които гласът може да бъде слаб, фалцетен, дрезгав, монотонен, неизразителен, форсиран, хриплив, хипо- или хиперназален.

5.1.3. Артикулационна патология – симптоми

  • Недостатъчно или нестандартно учленяване на съгласни звукове и по-рядко на гласните.
  • По-често са засегнати онтогенетично по-късните звукове (които се появяват по-късно) и тези с по-сложна биомеханика. Обикновено това се изразява в пропускане на трудния звук, замяната на трудния звук с по-лесен за учленения, изопачаване (на мястото на трудния звук присъства негов вариант, който не влиза в нормата).

Фонантначестота – граници на произнасяне на всеки звук.

5.1.4. Прозодична патология – симптоми

  • Нарушения на темпа, ритъма и плавността на речта, които се изразяват в бавно говорене, неправилно ударение, неадекватно паузиране, спазми и блокажи на речевата мускулатура при говор.
  • Обикновено спазмите водят до повторения, персеверции върху един звук или сричка.
  • Блокажите са по-тежки и по-рядко срещани спазми, които водят до невъзможност за произвеждане на говор.

Вербални персеверации – повторения на думи.

Литерални персеверации – повторения на букви.

5.1. Типове езикова патология

5.2.1. Фонологична (на устния език) патология – симптоми

  • Разстроена фонемна организация на езика.
  • Невладеене на фонологичните правила, които се изразяват буквално в многобройни, нееднотипни, непостоянни замени на съгласни от онтогенезиса.
  • Зависимост на грешките от позициите на звука в думата.
  • Добавяне, вмъкване, разместване на звукове и срички в думите.
  • Редукция на сложни срички до прости.

Права сричка: съгласен –> гласен звук

Образна сричка: гласен –> съгласен звук

Затворена сричка –> едносрична дума (сом, дом) – това е сложна сричка (с повече съгласни и един гласен звук)

5.2.2. Граматична патология – симптоми

Граматичната патология включва в себе си синтактична и морфологична патология:

  • Аграматизъм или невладеене на граматичните правила на езика.
  • Беден активен речник – ограничена употреба или липса на второстепенни части на изречението и на служебни думи (предлози, съюзи).
  • Разместване на думите в изречението.
  • Липса на съгласуваност по род и число.
  • Грешки в окончанията.
  • Неправилно използване на смислоразличителни префикси и суфикси.
  • Преобладаване на думи – коренни морфеми, лишени от флексии (окончания).

5.2.3. Семантична патология – симптоми

Семантика = смисъл

  • Нарушено разбиране на речта, на значението на думите и смисъла на съобщенията. Всиско това се изразява в беден активен и пасивен речник.
  • Отсъствие на абстрактни понятия.
  • Затруднения при подбора на думите.
  • Склонност към ехолалия (повтаряне на това, което е чул).
  • Стереотипни изказвания.
  • Липса на реакции при инструкции, дадени в сложна логико-граматическа форма. Интрукции като: „отиди до прозореца, вземи чашата от масата и я донеси в хола“ – са твърде много действия, които детето трябва да запомни.

5.2.4. Прагматична патология – симптоми

Неумението за адекватна употреба на езика в контекста на комуникацията.

  • Необщителност.
  • Нежелание за комуникация.
  • Липса на инициатива за общуване.
  • Неуместни изказвания.
  • Неумение за поддържане на разговори.
  • Изказвания с неадекватен адресат.

6. Типове патологии в писмената реч и основни симптоми

Невладеенето или затрудненията в четенето и писането водят до голям брой грешки с изразена устойчивост, които не съответстват на възрастта или на етапа на обучение.

Нарушенията на писмената реч са:

  • Замени на букви, чиито фонемни аналози имат сходно значение (от типа на звучни-беззвучни, съскави, шушкави и т.н.).
  • Замени и пропускане на букви, срички и думи.
  • Огледално изписване на букви.
  • Разместване или добавяне на букви, срички, думи.
  • Разкъсване или съединяване на думи.
  • Пропускане или сливане на редове.
  • Граматични грешки, идентични с тези в говоримия език.
  • Бавен темп на четене.
  • Неразбиране на прочетеното.
  • Неестествена монотонна или каскадна интонация по време на четене, накъсана от паузи, персеверации, неспазване на пунктуационните правила.
  • Много бавен темп на писане.
  • Допускане на грешки както при диктовка, така и при свободно писане.
  • Разкривен и грозен почерк.
  • Тетрадките изобилстват от задрасквания, зацапвания.

От медицината в логопедията са навлезли названията на симптомите на речевата патология, които допълват или дублират някои от горепосочените. Някои от тези понятия са:

  • Вербална парафазия – неадекватна употреба на дума, която се заменя с друга, неподходяща за контекста.
  • Литерална парафазия – неадекватна употреба на фонема в спонтанната или повторната реч – от типа на замени, вмъквания, пропуски и размествания.
  • Ембол (емболия) – понятие, познато от клиниката на соматичните болести. Означава запушване. В логопедията емболията е запушване на речевия поток (акт) от излишна дума, която често се повтаря.
  • Фонемна емболофазия – термин, който напоследък се използва все по-често, вместо литерална емболофазия – само когато нарушението е в говорната реч. Когато нарушението е в писмената реч, си остава литерална емболофазия.

Не винаги е лесно симптомът да се причисли към определен тип патология, т.е. дали ще е езикова или говорна. Например, фонемните грешки, които са твърде разнообразни, могат да бъдат артикулационни (говорни или праксисни) и фонологични (езикови или гнозисни). Но една и съща грешка може да свидетелства за дефицит и от двата типа.

Когато детето изговаря „с-Тълба“, вместо „стълба“, то демонстрира не само непознаване на фонемната организация на езика, но и моторно нарушение – като разгражда структурата на сложната сричка „стъ“ на две по-прости срички – „с“ и „тъ“. Както говорните, така и езиковите грешки при придобитите комуникативни нарушения и грешките на нарушения на развитието са сходни, но не са еднакви. Този подход към речевата патология, т.е. симптомологичният подход, изисква не само добро познаване на типологията на грешките, но и комплексен анализ на патологичните прояви като цяло.

[1] Експлицитен – ясен, изричен