Класическа класификация на афазиите

Това е една от първите класификации на афазиите, разработена от Вернике. Той пръв, още през 1874 г., прави първи опит да групира нарушенията в зависимост от двата мозъчни центъра, за които вече се знае – речедвигателен (открит 1860 от Брока) и речеслухов (открит 1871 от Вернике).

Вернике обръща внимание в тази класификация на това, че двата центъра – на речевите движения и на слуховото разпознаване на речта – са свързани с дъговидно снопче от нервни влакна, което осигурява свързаността между слуховия образ на звуковете, думите и техните двигателни модели. Благодарение на това снопче става тази асоциация – как се изговаря това, което чуваме. Отчитайки тази връзка, Вернике в началото отделя три форми на афазия: моторна, сензорна, проводникова.

Проводникова афазия – за първи път я наблюдава и описва Вернике. Проводникова (кондуктивна), защото при нея е засегнат не център на сензорното възприемане на реч, а връзката между двата центъра (дъговидното снопче). Болният чува добре – речевото възприемане е нормално, фонемен гнозис в норма, разбира значението на думите, може да говори, защото моторните програми при него са запазени. Но тогава, когато трябва да повтори нещо, което е чул (е възприел слухово), не може да го направи. Изговаря неточно думите, но няма двигателни затруднения.

Някои от авторите изобщо не приемат, че това е афазия. Отричат, че е афазично заболяване, защото няма засегнати езикови операции, не е засегнато нито кодирането, нито декодирането.

Класификация на Лихтхайм-Вернике

В средата на 80-те години на 19. век първият опит на Вернике е продължен с помощта на неговия ученик Лихтхайм, за да се появи много по-пълна класификация на афазиите – класификация на Лихтхайм-Вернике. Тази класификация се основава на асоциативния модел, който тогава се е застъпвал, за връзки между центровете в мозъка.

Лихтхайм въвежда термина център на понятията в мозъка, но днес категорично се знае, че такъв център нямаме. Днес по-скоро го наричаме семантична памет, асоциативно мислене.

Какво включва в себе си тази класификация?

Брока, Вернике и други техни съвременици са типични представители на направлението локализационизъм. Локализационистите говорят за наличие на точно фиксирани, конкретни центрове в човешкия мозък, най-вече в кората, всеки от които отговаря за изпълнение на точно определена психична или двигателна функция при човека. Предвид на това, че Лихтхайм и Вернике са локализационисти, в основата на тази класификация стои именно принципът на локализационизма, т.е. наличие на центрове и съответно техните увреди. Освен центрове, авторите на класификацията поддържат и идеята за асоцации (връзки) между центровете. Тъй като, освен че са локализационисти, те са привърженици и на т.нар. асиционизъм. Тези връзки също се засягат и увреждат в случаи на афазия.

Лихтхайм, работейки върху тази класификация, той решава да я онагледи – за по-достъпното ѝ възприемане. Схемата е известна в литературата с названието Къщичка на Лихтхайм – центровете и връзките между тях са разположени подобно на къщичка.

Дясното кръгче (в основата на покрива) – зона на Вернике.

Лявото кръгче (в основата на покрива) – зона на Брока.

Най-горе (върхът на покрива) – център на понятията – така го е именувал Лихтхайм.

Светлосините чертички – показват прекъсване на връзката между съответните звена, между които се намират.

Тъй като говорим за две отделни групи афазични форми – моторни и сензорни, ако мислено си представим по средата, от върха надолу, разделена къщичката, то дясната ѝ половина ще е свързана изцяло със сензорните форми, а лявата половина – с моторните форми.

Вход – означава постъпването, приемането на слуховите сигнали. По модела на Мавлов това е равнището на възприемане. Слухова рецепция на речевите звукове.

Стрелката от вход води до зоната на Вернике, в който се случва фонемният гнозис. Ако се прекъсне връзката между входа (възприемането, чуването) и центъра на Вернике (преработката на звука), ще имаме според Лихтхайм субкортикална сензорна афазия (подкорова). Ако са увредени структурите в центъра на Вернике – увредата засяга самите клетки, формиращи зоната на Вернике, ще е налице кортикална сензорна афазия. Ако зоната на Вернике не е увредена, а само връзката между нея и центъра на понятията, се означава като транскортикална сензорна афазия.

Аналогично, в лявата половина се разполагат моторните афазии. Ако е нарушена връзката между съхранените в паметта понятия и зоната на Брока, има транскортикална моторна афазия. При увреда в структурите на самия център на Брока – кортикална моторна афазия. При нарушена връзка между центъра на Брока (поле 44-45) и изхода (първичното моторно поле, което изпраща по нервните пътища командите), се наблюдава субкортикална моторна афазия.

При нарушена връзка между двата центръра на Брока и Вернике има проводникова афазия.

Субкортикални форми

Двете субкортикални форми (сензорна и моторна), след ревизиите, които претърпява тази класификация, и на базата на знанията, напредъка в науката в рамките на 20. век, става ясно, че не са форми на афазия – няма нарушени езикови операции. Тези структури дори са извън кората, а в по-долните (подкорови) отдели. Случаите на субкортикалната сензорна афазия са фонемна агнозия в чист вид, без никакви афазични симптоми. Случаите на субкортикална моторна афазия са чиста говорна апраксия, със запазено кодиране, но с нарушени моторни говорни програми; няма афазични симптоми.

Кортикални форми

Най-сложните афазични форми, тъй като те са комбинирани като симптоматика. Те са най-често срещани. Кортикалната сензорна се нарича още афазия на Вернике, а кортикалната моторна афазия – афазия на Брока.

Те са с комплексна симптоматика – те са съчетание между нарушение в езиковото равнище и в равнищата на гнозис и праксис. При афазията на Верника има нарушено езиково равнище + гнозисно равнище. При афазията на Брока има нарушено езиково равнище + праксисно равнище.

При кортикалната сензорна афазия е нарушено на първо място езиковото декодиране + езиковото кодиране. Затова афазията на Вернике е много по-тежка като езикова патология от афазията на Брока. От гледна точка на езиковите нарушения, афазията на Брока е много по-лека – езиковата симптоматика е по-благоприятна. При Вернике е много сложна картината на езиковите дефиците, тъй като болните не само, че не разбират почти чуждата реч (има нарушен фонемен гнозис => не разпознават думите, понятията), но и не осъзнават точно какво казват самите те. По този начин той няма реална оценка на собствената си реч – това води до факта, че не разбира околните, това, което сам казва; има и много неточности във формулирането на неговата собствена мисъл.

Транскортикални форми

При транскортикалните форми е характерно това, че страда само езиковото равнище. При транскортикалната сензорна афазия е засегнато само езиковото декодиране, а при транскортикалната моторна афазия – само езиковото кодиране.

Транскортикалните форми са най-чистият вид афазични нарушения.

Транскортикална сензорна афазия – при нея няма нарушен фонемен гнозис, той даже е перфектен – какъвто си е бил преди мозъчната увреда. Болният много точно чува и възприема всяка дума, всичко, което му се казва, но връзката между звученето и смисъла, който стои зад тази звукова комбинация, е прекъсната. Болният има чувството, че тази дума я знае, има представа, че това му е много позната дума, но не се сеща какво значи тя.

Транскортикална моторна афазия – при нея болният прекрасно знае всички думи, смисълът му е пределно ясен, дори би могъл и много сложно да се изрази, но не знае точно коя от всички думи да използва в конкретната ситуация. Много тежко нарушено кодиране.

Проводникова афазия

Някои учени я отнасят към моторните форми, други – към сензорните.

През 60-те години на 20. век тази втора класификация е отново преработена – от американския психолог Гешуинд. От тогава се говори за класификация за Вернике-Гешуинд.

Класификация на Лурия

Класификация на афазиите на Лурия – в началото на 20. век – в много голяма степен повтаря класическата класификация. Основната разлика е, че Лурия използва други термини – в първата класификация формулировките са по-медицински, а по Лурия – невропсихологически. Класификацията на Лурия е много удобна от практическа, диагностична гледна точка.

Във формулировките на Лурия се съдържат водещите трудности – те са по-описателни.

Експресивна (еферентна) – свързана със сигналите от центъра на мозъка към изпълнителните органи.

Аферентна моторна афазия – обратното.

Амнестична афазия (аномия) Трудности с думите. Пациентът не може да си спомни названията на обекти, места, улици. Много рядко има само такава патология. Аномията по-скоро е симптом в рамките на по-сложна афазична симптоматика.