• Вътрешни (ендогенни) фактори – влияят в пренаталния и перинаталния период.
• Външни (екзогенни) фактори – влияят в постнаталния период.

На базата на тези фактори се проявяват и различните езиково-говорни нарушения.

Да се направи единна класификация е сложно, поради следните причини:

• недостатъчно добре изучените механизми на речта;
• авторите имат различни виждания за това как трябва да изглежда една такава класификация на езиково-говорните нарушения.

Една от първите класификации е на немския лекар Адолф Кусмаул (1822 – 1902) – от 1877 г. Тогава той прави три интересни неща. Първо подлага на критичен анализ представите, които съществуват до този момент за видовете речеви нарушения. Освен това, той систематизира и въвежда порядък в терминологията.

През 20. век противоречията в различните класификации са под напора на различни науки. На този етап разглеждаме две класификации:

• клинико-педагогическа
• психолого-педагогическа (по Р. Левина, руски логопед)

Тези класификации се допълват една друга.

1. Клинико-педагогическа класификация – основи

Базирана е на тясната връзка между медицина и логопедия. Видовете нарушения, които се определят в нея, не се придържат строго към конкретни заболявания. В нейната основа е застъпена корекцията на речта на базата на диференциран подход. Насочена е към детайлизация на видовете и формите на речевите нарушения, поради което подходът е от общото към частното. Определяща роля имат психолого-лингвистичните критерии.

Въвеждат се критерии, за да се определят основни форми, а от там и основните нарушения.

Изхождайки от потребностите на логопедичните въздействия, се определят различни критерии. Те се базират на признака на ограничаването:

• нарушена форма на речта (устна, писмена);
• нарушен вид на речевата дейност в зависимост от съответната форма за устна реч (говорене или слушане) и за писмена реч (четене или писане);
• нарушено звено (нарушаване на възприемането или възпроизвеждането на речта);
• нарушени операции, оформящи използването на някой от етапите от процеса на възприемане или възпроизвеждане на речта;
• нарушаване на средствата, оформящи речта.

Допълването на тези критерии е свързано и с диференциация на външните особености:

• какъв е факторът, обуславящ нарушението;
• на какъв фон се развива нарушението (органично или функционално);
• кое звено е нарушено (дали е от централен или от периферен характер);
• кога е възникнал дефектът.

2. Клинико-педагогическа класификация на езиково-говорните нарушения

I. НАРУШЕНИЯ НА УСТНАТА РЕЧ

1) Фонационно външно оформяне на изказването

Нарушенията на произносителната страна на речта могат да се разделят в зависимост от нарушеното звено. Звената са: гласообразуване, темпоритмична организация на речта, интонационно-мелодическо, звукопроизносителна организация.

Нарушенията са:

• Дисфония – отсъствие или разстройство на фонацията, вследствие на патологични изменения на гласовия апарат
• Брадилалия – забавен темп на говорене, поради патологични отклонения с церебрален характер
• Тахилалия – ускорен темп на говорене при органични или функционални нарушения на ЦНС. Съществуват два вида тахилалия:
  • Батаризъм – патологично ускорен темп на речта, при който се наблюдава неправилно формиране на фразата, думите не се произнасят до край, често са неясни
  • Клътъринг – специфичен темп на плавността, при който не се осъзнават проблеми, които могат да включват нарушено внимание, проблеми на артикулацията, несвързана реч, затруднена от прекалено бързата скорост на произношение (полтерн – патологически ускорена реч с наличие на запъвания (прекъсвания) от неконвулсивен характер)
• Заекване – нарушение на темпо-ритмичната организация на речта, обусловено от спазми на артикулационната мускулатура
  • Неврозоподобно заекване – по външни белези е сходно с невротическото заекване, но няма психогенен произход. Преди всичко се предизвиква от органични поражения на ЦНС, нерядко се използва като синоним на органично заекване.
  • Невротично заекване – обусловено от взаимодействието на прихотравмиращ фактор; синоними: „функционално заекване“, „психогенно заекване“.

Спазмите са основната характеристика на заекването. Те са дихателни (спазми на мускулите на дихателния апарат); артикулационни (спазми на мускулите на артикулационния апарат); гласови (спазми на мускулите на гласовия апарат).

• Дислалия (дис – от гр. разстройство; lalia – реч) – нарушение на звукопроизношението. Според патофизиологията могат да се опишат следните форми:
  • Акустико-фонематична – обусловена от избирателна несформираност на операциите при преработка на фонемите по техните акустични параметри в сензорното звено на механизма на възприятие на речта
  • Артикулаторно-фонематична – обусловена от несформираност на операциите по подбора на фонемите по техните артикулаторни параметри в моторните звена за формиране на речта
  • Артикулаторно-фонетична – обусловена от неправилно сформираните артикулаторни позиции.
• Ринолалия – нарушение на звукопроизношението, образуващо се в резултат на излишното или недостатъчното в процеса на речта резониране в носната кухина. Това нарушение на резонанса се получава от неправилното насочване на дихателната струя, вследствие на органичен дефект в носоглътката, носните кухини, мекото и твърдото небце или функционални разстройства на мекото небце.
  • Закрита ринолалия – неправилно озвучаване, което се проявява главно като промяна в тембъра на гласа. Причините са органични изменения в носа или носоглътката или функционални разстройства на носоглътката. Има два вида закрита ринолалия – органична и функционална. При закритата ринолалия се наблюдава понижен физиологичен носов резонанс по време на произношението на фонемите. При тази форма фонемите „м“ и „н“ звучат като „б“ и „д“.
  • Открита ринолалия – патологично изменение на гласа и неправилно произношение на звуковете на речта, възникващо, когато мекото небце не закрива прохода към носната кухина при произнасянето на звуковете, или при анатомични дефекти на твърдото и мекото небце, когато значителна част от въздуха попада в носната кухина.
• Дизартрия (диз – от гр. разстройство; arthrof- членоразделно произношение) – нарушение на произносителната страна на речта, обусловено от недостатъчна инервация на речевия апарат. Видове:
  • Булбарна – обусловена от периферни парези или парализи на мускулите, вземащи участие в артикулацията, вследствие на поражения на езикогълтачния, блуждаещия и подезичния нерв или на техните ядра.
  • Корова – обусловена от поражения в отделите на кората на главния мозък, свързани с функциите на мускулите, вземащи участие в артикулацията.
  • Малкомозъчна – обусловена от поражения в малкия мозък или в неговите проводящи пътища.
  • Подкорова – възниква при поражения в подкоровите възли и в техните нервни връзки.
  • Псевдобулбарна – обусловена от централна парализа на мускулите, инервиращи езикогълтачния, блуждаещия и подезичния нерв, вследствие на двустранни поражения на двигателните корово-ядрени пътища.

2) Структурно-семантическо или вътрешно оформяне на изказването

Системни и полиморфни нарушения в речта.

Нарушенията са:

• Алалия – отсъствие или недоразвитие на речта при детето с нормален слух и първично съхранен интелект. Честа причина за алалията се явяват нарушения на речевите области в главния мозък, а също така мозъчни заболявания или травми, настъпили в доречевия период на детето. Тежката степен на алалия при децата се изразява в пълно отсъствие на реч или наличие само на лепетна реч. В по-леките случаи се наблюдават зачатъци на реч, характеризиращи се с ограничен речников запас, аграматизъм, затруднения в усвояването на четенето и писането.
  • Моторна алалия – недоразвитие на експресивната реч, изразено затруднение при овладяването на активния речник и граматическия слой на езика при достатъчно съхранено разбиране на речта. В основата на този тип лежат разстройства или недоразвитие на аналитико-синтетичната дейност на речедвигателния анализатор, проявяващи се в замяна на фините и сложните артикулационни движения с по-елементарни. Причините са поражения на речедвигателния анализатор (център на Брока) и неговата проводимост.
  • Сензорна алалия – недоразвитие на импресивната реч, при което се наблюдава разрив между смисловия и звуковия състав на думите. У детето е нарушено разбирането на речта на обкръжаващите, независимо от съхранението на физиологичния слух и способността за развитие на активна реч. Причините са поражения на речеслуховия анализатор (център на Вернике) и неговата проводимост. Друго название – дисфазия на развитието.
• Афазия – разстройство на речта, предизвикано от поражения в определени участъци от мозъчната кора. Проявява се в пълна или частична загуба на способността да се използват думи или фрази за изразяване на собствените мисли и за разбиране на речта на другите; нарушение на езиковата способност, т.е. на процесите на езиково кодиране (пораждане, създаване на езикови съобщения) и на езиково декодиране (разбиране, осмисляне на възприетите езикови съобщения). В зависимост от локализацията на огнището – в прероландовата или построландовата корова област – се определят и глобални различия, което позволява разделянето на афазиите на два основни типа:
  • Морорна афазия – при нея е нарушено единствено и предимно езиковото кодиране и ефектът се осъзнава от пациента. Продуцирането на спонтанна реч може напълно да отсъства или да е затруднено, бедно и накъсано от паузи (не плавен говор), проява на аграматизъм (телеграфен стил).
  • Сензорна афазия – при нея се наблюдават нарушения както на езиковото кодиране, така и на езиковото декодиране, а дефектът не се осъзнава от пациента. Продуцирането на спонтанна реч е обикновено леко и свободно, многословно и безконтролно. Фонологичните дефекти се изразяват в замяна, пропуски, вмъквания и размествания на фонеми (литерални (фонемни) парафазии), а също така и в замяна на цели думи, неподходящи за актуалния контекст (вербални (семантични) парафазии). Характерен е още и т. нар. параграматизъм – погрешно конструиране на синтактични форми, неправилна употреба на предлози, липса на съгласуваност и др.
    • Афазия на Брока (Кортикална моторна афазия по Лихтхайм-Вернике, Еферентна моторна афазия по Лурия) – нарушено е моторното формулиране на думи и изречения както при спонтанна реч, така и при всички видове повторна устна реч (повтаряне на чути думи и четене на глас). Речта е размазана, има и дизартрични елементи, мелодичните и интонационните компоненти на речта са нарушени, в най-тежките случаи пациентът не може да произнася нищо („мутизъм“) или стериотипно повтаря само една единствена сричка или дума – емболофазия. Езиковият афазичен ефект се изразява в намаляване на фразовата дължина и граматичната синтактична структура на собственото изказване. Понякога пациентът говори само със съществителни, без синтактично свързване, което води до аграматизъм. Устното повтаряне на чута реч, четене на глас са сравнително по-плавни от спонтанната реч. Разбирането на чутата и прочетената реч е видимо запазено.
    • Афазия на Вернике (Кортикална сензорна афазия по Лихтхайм-Вернике, Акустико-сензорна афазия по Лурия) – езиковата компетенция е увредена на фонологично, лексикално и синтактично ниво. Наблюдават се дефекти основно в процеса на езиковото декодиране, а вторично и в процеса на езиковото кодиране. Спонтанният говор е плавен, лек, без т. нар. логорея – говорене без прекъсване. Пациентите не осъзнават дефектите в своя говор. Те нито разбират, нито са разбирани от околните – няма как да се осъществи нормална комуникация с тях. Разбирането на чутата реч е нарушено и корелира със степента на дефектите в спонтанния говор. Повтарянето на чутата реч е тежко нарушено, дори когато пациентът е осъзнал задачата и има желание да я изпълни. Разбирането на прочетената реч е нарушено както при чутата реч. Често спонтанното писане е по-добро, отколкото писането под диктовка.
    • Глобална афазия (тотална) – най-лесната за диагностициране форма – при нея едновременно се засягат всички езикови и речеви вербални функции. Спонтанната устна реч почти липсва, спонтанното писане е напълно неразбираемо. Устното повтаряне на чути думи и фрази е невъзможно, дори и чисто механично, без осмисляне.
    • Транскортикална моторна афазия по Лихтхайм-Вернике (динамична афазия по Лурия) – характеризира се единствено със силно затруднено езиково кодиране. Не се наблюдава речева инициатива. Спонтанната устна реч е изключително бедна и с опростена граматична конструкция. Най-затруднена или почти липсваща е монологичната реч; диалогичната реч е възможна, но е съвсем лаконична. Разбирането на възприеманите устни (чути) или писмени (прочетени) вербални съобщения е добре запазено. Напълно са съхранени и всички форми на повторна реч, при които не се изисква собствено езиково кодиране – устно повтаряне, четене на глас, писане под диктовка или преписване.
    • Транскортикална сензорна афазия по Лихтхайм-Вернике (акустико-мнестична афазия по Лурия) – сериозно засегната е самата езикова компетенция на семантично равнище. В резултат на това са нарушени езиковото кодиране и езиковото декодиране. Спонтанната устна реч е плавна и с добре артикулиран говор. Вербалната продукция се състои от общи хаотични думи и изрази, които не носят почти никаква полезна информация. Често в спонтанната реч подходящата дума се заменя с друга, неадекватна по смисъл – вербални парафазии. Наблюдават се и персеверации – неколкократни повторения на някоя вече произнесена фраза. Спонтанното писане е силно нарушено. Разбирането на чутата (устна) реч и прочетената (писмена) реч – също. Повторната реч е напълно съхранена, въпреки че смисълът не е разбран.
    • Проводникова афазия по Лихтхайм-Вернике (аферентна моторна афазия по Лурия) – разстройство на експресивната реч. От една страна са налице определени нарушения на собствената вербална продукция, които са еднотипни по характер и засягат фонемния състав на произведените думи. От друга страна се наблюдава напълно запазено разбиране на възприетите чужди вербални съобщения, независимо дали са чути или прочетени. Характерни са дефекти на експресивната реч от типа на литерални и вербални парафазии, които деформират структурата на възпроизведените думи. Засягат се различни форми на устната реч – спонтанната устна реч, устното повтаряне, назоваването на обекти, четенето на глас. Аналогични по характер и тежест нарушения се наблюдават и в писмената реч.
    • Семантична афазия по Лурия – единствената афазична форма, която няма аналог по Лихтхайм-Вернике. Според Лурия тя е сензорна афазия. При нея не са нарушени нито фонологичното, нито лексикалното равнище на езиковите функции. Пациентите разбират смисъла на отделните чути или прочетени думи, в говора и писането си не правят литерални или вербални парафазии. Говорът е плавен и лек, без артикулационни дефекти. Нарушенията в разбирането се проявяват само при езиковото декодиране на някои изречения. Пациентите не успяват да схванат цялостната семантика на определени изречения, ако тя зависи от подредбата на думите и граматичните взаимоотношения между тях.
    • Аномична афазия (аномия, амнезична афазия) – нарушение на експресивната реч, при което пациентът не успява да си припомни как да кодира необходимата за случая дума. Засегнати са най-вече конкретните съществителни имена (названията на обектите). Проявява се еднакво в устната и писмената реч, когато трябва да се генерира името на даден обект. Плавна реч, без артикулационни дефекти. Устното повтаряне и четенето на глас са в норма. Разбирането на всички чути или прочетени думи – също. Дефектът при тази форма е амнезичен и се състои в трудното активно извличане на думата от дългосрочната памет.

II. НАРУШЕНИЯ НА ПИСМЕНАТА РЕЧ

В зависимост от това кой вид е нарушен – четене или писане.

При нарушение на продуктивен тип се отбелязва разстройство на писането. При нарушена рецепторна страна – разстройство на четенето.

• Дисграфия – (дис + grafo – пиша) – частично нарушение на процеса на писане, при което се наблюдават устойчиви и повтарящи се грешки: пропуски и замени на букви, пропуски и замени на срички от думите, слято писане и аграматизъм.
  • Артикулаторно-акустична дисграфия – детето пише така, както говори, както произнася отделните думи и звукове на речта. Замени и пропуски на букви, съответстващи на замените и пропуските на звуковете в устната реч. Наблюдава се при дизартрия, ринолалия и полиморфна дислалия.
  • Акустична дисграфия – на основата на нарушено фонемно разпознаване. Проявява се в замени на букви, съответстващи на фонетично близки звукове. Звуковете в устната реч се произнасят правилно. Преди всичко се заменят букви, обозначаващи съскави и шушкави звукове, звучни и беззвучни. Наблюдава се при сензорна алалия и афазия.
  • Дисграфия на почвата на нарушен езиков анализ и синтез – грешки на звуково-буквената структура на думата – пропуски на съгласни при струпване, пропуски на гласни, размествания на букви, добавяния на букви; пропуски, добавяния, размествания на срички. Слято изписване на думи в изреченията, особено на предлози с други думи. Разделено изписване на една дума. Разделено изписване на представки от корена на думата.
  • Граматична дисграфия – свързана е с недоразвитие на граматичния строй на речта: морфологични и синтактични обобщения. В този си вид дисграфията се проявява на ниво дума, словосъчетание, изречение и текст. Тя е съставна част от голям симптомокомплекс, определян като лексикално-граматично недоразвитие, което се наблюдава у деца с дизартрия, алалия, умствено недоразвитие. В писмената реч у децата се проявяват големи трудности в установяването на логическите и езиковите връзки между изреченията. Грешки на морфологичната структура на думата, замяна на префикси и суфикси; промяна на окончанията; нарушения на структурата на изречението; числото на съществителното име, съгласуваност между частите на изречението. Очевидни трудности при конструирането на сложни изречения, пропуски на части от изреченията, нарушение на последователността на думите в изреченията.
  • Оптична дисграфия – свързана е с недоразвитие на зрителния гнозис, анализа и синтеза, пространствените представи и се проявява в замени и неправилно изписани букви. Заменят се сходни графически букви: състоящи се от еднакви елементи, но различно разположени в пространството (ръкописни в-д, ш-т); включващи еднакви елементи, но отличаващи се по допълнителни (ръкописни и-ш; п-т; х-ж; л-м); огледално изписани букви, пропуски на елементи, особено при съединяването на буквите.
• Дислексия – частично специфично нарушение на процеса четене, обусловено от несформираност (нарушение) на висшите психични функции, проявяващо се в повтарящи се грешки с устойчив характер.
  • Фонематична дислексия – свързана с недоразвитие на функциите на фонематичната система, звуко-буквения анализ.
  • Семантична дислексия – проявява се в нарушение на неразбирането на думите, изреченията и текста при техническо правилно четене.
  • Аграматична дислексия – обусловена от недоразвитие на граматическия строй на речта, морфологичните и синтактичните обобщения.
  • Мнестична дислексия – проявява се в трудности при усвояването на буквите, в техните недиференцирани замени. Обусловена е от нарушение на връзката между звука и буква и нарушена речева памет.
  • Оптична дислексия – проявява се в трудности при усвояването, смесването и замяната на графично сходни букви.
  • Тактилна дислексия – при слепи деца; в основата ѝ са трудности при диференциацията на тактилно възприетите букви от Брайловата азбука.