Нарушенията на развитието на говоримия език се наричат кратко езикови нарушения на развитието. Това са най-късно развилите се в областта на логопедията, а и към момента са най-динамично развиващата се област. Проучването на детската езикова патология има сравнително кратка история. По-интензивното проучване на езиковите нарушения на развитието през 20. век показва, че те не са говорен проблем и са своеобразни по своите прояви и генезис.

В средата на 20. век в руската логопедия се дефинира понятието алалия като първично нарушение на развитието на говоримия език. То възниква при запазен слух и интелект.

В последно време у нас навлезе понятието дисфазия на развитието, което е много употребяван термин, макар че префиксът „дис“ сочи към разстройство, към разпад на частично нарушение. Докато при дисфазия на развитието в съвременния вариант е налице недоразвитие, несформираност на езиковата функция.

Понятията алалия и дисфазия на развитието да сходни по съдържание концепти от медицинския теоретичен модел, под чието водещо влияние възниква и самата логопедия.

Етиология на езиковите нарушения на развитието

Те са нехомогенна категория по етиопатогенеза и по патолингвистични признаци. Това са полиетиологични нарушения, чиито произход е все още в процес на изясняване. От патолингвистична гледна точка те представляват несформираност на езиковите операции по пораждане и разбиране на вербални съобщения с различен произход и разнообразни прояви, които се групират в няколко синдрома.

Сравнително добре са проучени етиологичните фактори, водещи до нарушенията на развитието на говоримия език. Те са резултат от ендогенни фактори, които се свързват с организма на бременната, ендокринни и други заболявания, възраст на родителите, поредност на бременността, токсикози по време на бременността и др. А също така, действие оказват и екзогенни фактори, действащи на плода в пре-, пери- и постнаталния период. Тук включваме вирусни и инфекциозни заболявания, интоксикации от различен вид (алкохолизъм, наркомании), недохранване, авитаминоза, радиационно облъчване и др., които по време на бременността причиняват различни увреди на мозъчната тъкан, а в последствие и езикова патология на развитието.

В следствие на различни фактори по време на раждането като родови травми, асфиксия, несъвместимост на Rh фактора, в кърмаческия период различните менингити, енцефалити, всички заболявания, протичащи с висока температура, травми, недохранване и др. също могат да доведат до непоправими увреди на кората на главния мозък, които да рефлектират върху езиковото развитие на детето. Не бива да пренебрегваме и наследствеността, която е ендогенен етиологичен фактор с основно значение за появата на тази патология.

Социално-психологичните условия, в които се развива детето, също имат значение. Те оказват влияние върху динамиката на протичане на нарушението и възможностите за компенсация.

В зависимост от механизмите на възникване се различават три синдрома на нарушение на развитието на говоримия език:

1. специфични езикови нарушения, появяващи се като първична недостатъчност, за които няма друга причина, освен пораженията върху структурите, свързани с езиковото функциониране;
2. езикова недостатъчност при аутизъм, като част от общата патология;
3. вторични езикови нарушения, водещи до езикова недосатъчност – към тях спадат интелектуална недостатъчност, сензорна недостатъчност, психични разстройства и неблагоприятни влияния на средата от типа на социална депривация.

Първата подкатегория, специфични езикови нарушения, е с най-слабо изяснена етиопатогенеза. Обикновено става въпрос за забавено съзряване на мозъчните клетки в отделни части на кората на главния мозък. Тези нарушения обикновено са в лявата хемисфера, но често имат билатерално разположение. Тези деца се отличават с намалена работоспособност, което се отразява негативно върху развитието на езика и говора в сензитивния им период. Но, все пак, с израстването функционалността на тези клетки постепенно нараства. Или пък, поради голямата пластичност на детския мозък, езиковата функция често се поема от здравите клетки. Поради тази причина тя започва да се развива, макар и късно.

Ако детето не проговори до третата година, много често изследванията не показват органични нарушения, но нарушенята на езика са факт. Това са случаи обикновено при които мозъчните поражения са били по-леки, а компенсаторните възможности на детето са били високи.

Основни типове лингвистична недостатъчност при нарушения на развитието

Основните типове лингвистична недостатъчност са:

• експресивен тип недостатъчност – при него са засегнати операциите по пораждане на изказването, кодиране на вербалното съобщение, като е запазена способността за разбиране на чутата реч;
• импресивен (рецептивен) тип недостатъчност – при него страдат операциите на декодирането на чутата вербална интонаци, т.е. има невъзможност за разбиране. Този тип винаги представлява по-тежка патология, при която липсата на разбиране води до експресивни смущения.

Експресивна недостатъчност при нарушения на развитието

• Закъсняло развитие на езика. Вместо към края на първата година, първите думи се появяват със закъснение от 6 до 12 месеца, а първите изречения – към третата година.
• Нарушението е главно във формата на езика при сравнително запазени съдържание и употреба.
• Около 4-5-тата година речникът е много беден, а граматичният строеж на езика е грубо нарушен.
• Пропускат се думи, предимно второстепенни части на изречението, но не рядко – и главни части.
• Забелязва се неправилна употреба на глаголни времена, служебни думи, предлози.
• Липсва съгласуваност между думите.
• Фразата е бедна, аграматична, често с неправилен словоред.
• Малкият брой думи, които децата владеят, се използва дифузно за обозначаването не само на един, а на множество предмети и действия.
• Силно е изопачена структурата на думите – пропускат се префикси, суфикси, окончания; често от думата се изговаря само коренът или ударената сричка.
• Много характерни са литералните парафазии.
• Сричките със струпани съгласни се редуцират.
• Формирането на речта се забавя не само в семантичен и граматичен аспект, но и в артикулационен.
• Фонемният репертоар на детето е доста беден, съставен преобладаващо от гласни фонеми.
• Освен пропускането на звуковете, се наблюдават замени, изопачаване, добавяне на звукове и др.
• Често при децата се наблюдава орална диспраксия, т.е. преминаването от една артикулационна поза към друга.
• За децата е трудно спелуването – това е определянето на последователността на звуковете в думата.
• Често наблюдаваме леки прозодични нарушения, излишни паузи и др.
• Затрудненията в скоростта на номинацията и в подбора на необходимите единици за съставяне на съобщението са един от характерните белези нанарушението.

Децата с първична експресивна недостатъчност разбират сравнително добре речта на околните, а невъзможността за пълноценна вербална комуникация компенсират с жестомимика. Те, обаче, се затрудняват при разбирането на сложни и абстрактни думи, а също така и такива със сходно звучене или значение. Затрудняват се в изпълнението на сложни инструкции и в разбирането на изречения със сложни логико-граматически конструкции. Простите инструкции изпълняват безпогрешно.

Можем да кажем, че при тези деца е леко нарушена прагматиката, поради нежеланието им за общуване. Появата на езика при децата става по различно време. Някои симптоми са по-изразени при децата. Обикновено те са тромави, неловки, несръчни при изпълнението на манипулативни дейности. Често при тях наблюдаваме моторно-праксисна недостатъчност, която е главно орална и мануална. Наблюдава се и затруднение в овладяване на звукопроизношението, а също така и адиадохокинезия[1].

Цялата тази симптоматика ни дава основание да причислим тази категория към говорната апраксия на развитието. За всички деца от популацията е характерно психомоторно изоставане, което може да варира в широки граници и в пряка зависимост от произхода на синдрома – дали той е първичен, или вторичен.

Прогнозата за развитие на децата, които се отличават с експресивна недостатъчност, е много различна, тъй като е различен психичният им облик. При тези деца с първична експресивна недостатъчност, при които интелектът, слухът, емоционално поведенческият статус са в границите на нормата, прогнозата е най-благоприятна. В когнитивен аспект популацията е много разнородна:

• Преобладават леките случаи на когнитивна недостатъчност, но при липсата на адекватна грижа за детето интелектът проявява тенденция към деградация.
• Вниманието е неустойчиво.
• Паметта е непълноценна.
• Затруднено е мисленето като обобщения и абстракция.
• Може да се наблюдават поведенчески отклонения, отчужденост, емоционална лабилност и агресивност.
• Постъпвайки в училище, обикновено тази категория деца се причислява към категория специфични нарушение на ученето.

Импресивна (рецептивна) недостатъчност при нарушения на развитието

• Закъсняващо речево развитие, но водещите симптоми са нарушенията в съдържанието и употребата на езика. Това се проявява като липса или недостатъчно разбиране на речта, което се съчетава с различна степен на нарушен слухов гнозис, в частност на фонематичния слух (диференциацията на фонемите) и се отразява много негативно върху овладяване на формата на езика.
• Патолингвистичната характеристика на тези деца е много трудна, поради разнородният характер на нарушенията – било то слухова патология, умствена изостаналост, първично когнитивно-лингвистичен дефицит и др.
• Характерна за тези деца е ехолалията[2].
• Липса на отговор или даване на неадекватен отговор на зададен въпрос.
• Употреба на шаблонни изрази.
• Беден активен речник.
• Липса на желание за комуникация.

При създаването на психичния профил на тази популация – на децата са различни синдроми – можем да посочим, че се наблюдават редица отклонения:

• вниманието на детето към речевите сигнали, насочени към него, е слабо, колебливо и неустойчиво;
• контактът с тези деца е много труден, поради факта, че те не реагират на насочената към тях реч;
• липсата на реакция към вербалните сигнали е също поведенчески белег за нарушено разбиране;
• цялото поведение на децата е разстроено: те са хаотични, липсва им организация, не се задържат на едно място, не обичат продължителни занимания – както индивидуални, така и групови;
• не задържат вниманието си върху определен обект;
• трудно управляеми са;
• не се поддават на въздействие, поради факта, речта е неразбираема за тях и не изпълнява регулиращата си функция.

Първичната импресивна патология, извън синдромите на интелектуална и слухова недостатъчност, се среща изключително рядко. Във всички случаи тази популация включва деца с нисък интелект, обикновено на долна граница на нормата. Независимо от първичната запазеност на интелекта, той постепенно деградира.

Независимо от всичко, се срещат и деца с по-добра перспектива за развитие, тъй като нарушението се проявява в по-лека форма. Те се научават да комуникират и някои от тях стават дори хипервербални, проявяват любознателност и инициатива за комуникация. До един момент нарушенията могат да останат незабелязани за околните, поради факта, че са маскирани с шаблонни фрази в общия комуникативен поток. Много често в днешно време можем да срещнем такава категория хора, които първоначално създават впечатление, че са много умни, но при 2-3 срещи с тях разбираме, че използват един и същ арсенал от шаблонни фрази, които създават първоначалното впечатление на интелигентност.

Обикновено при децата страда разбирането на абстрактни понятия и сложни фрази. Тежките случаи са много трудно обучаеми. Интересен е фактът, че при тази категория деца относително добре е запазена ехолаличната продукция във фонологично и граматично отношение, в сравнение с формата на езика, която е силно нарушена в собствената продукция. Повторението на добре чути думи и изрази говори за запазен речеви праксис.

Някои от децата могат да развият хиперакузия[3], която се появява в следствие на пренапрежението на слуха при опитите за декодиране на речевите сигнали.

Специфични езикови нарушения

Специфичните езикови нарушения са подкатегория на езиковите нарушения на развитието. Те са сравнително нова концепция, чиято дефиниция е: нехомогенни първични нарушения в развитието на говоримия език, простиращи се върху отделните му компоненти и в двете страни – генериране и разбиране на вербална информация. С трудно доказуем органичен произход.

Съществуват свидетелства за относителна автономност във функционирането на отделните езикови компоненти, на които се натъкваме в модела на езиковата онтогенеза. Развитието на синтактичната способност е градивен процес, който изпреварва развитието на морфологията:

• 3-годишните деца използват екстрасинтактични стратегии на разбиране, които водят до много грешки.
• 5-годишните деца интерпретират точно чутото с подпомагане.
• 6-годишните деца разбират изреченията без подпомагане.

Следователно, използването на синтаксиса като средство за декодиране се формира в предучилищна възраст. В този период се оформя и фонологичната способност на децата, като около

• 7-мата си година по-голямата част развиват фонологична осъзнатост, т.е. способност за разпознаване на връзките между звуковете и буквите и деленето на сричките и думите.

Тази фонологична осъзнатост е в тясна връзка с развитието на устната реч и изостава там, където тя е недоразвита.

Широко известна е класификацията на Джерард за синдромите на афазия:

• Фонологично-синтактичен синдром. Той включва най-голямата група деца. нарушенията са предимно експресивни. Наблюдава се фонологичен и синтактичен дефицит. Речта е редуцирана и неразбираема. Неразбираемостта на речта продължава до към 6-годишна възраст, но понякога и много по-късно. При този синдром децата нямат проблеми с намирането на думи за изказването. Импресивният капацитет не е достатъчен – разбирането е ограничено както от лексикалната недостатъчност, така и от вербалните задръжки. Основният патогенетичен механизъм е свързан с програмирането на двигателните актове. Децата изпитват трудности при осъществяване на движение както в орално-лицевата, така и по периферни спрямо речта области. При тежките случаи се наблюдават моторни нарушения, изразяващи се в по-късното прохождане, по-късното изграждане на графични умения и др. Дълго време речта е граматически неправилна, лексиката е ограничена, активният речник се разширява бавно.
• Нарушение на фонологичната продукция. Тази група е втората по разпространеност. Също преобладават експресивните нарушения, но децата са различни. Ниското качество на тяхната реч е не от двигателни проблеми, а от лошия фонологичен контрол и това е видно от факта, че при имитация грешките намаляват. Трудностите са в актуализирането на фонологичната верига, затова са и многобройните звукови замени, които се проявяват. Също така, тези грешки се проявяват и в процеса на писмената реч. Много често външно могат да се наблюдават затруднения на движенията, свързани с търсенето на точната поза на говорните органи. Те осъзнават своите нарушения и често извършват автокорекция. Нарушенията при построяването на говорната верига се разкриват не само на ниво дума, но и на нива синтаксис и свързана реч. Също така, нарушения се появяват и в семантиката, макар и по-рядко.
• Рецептивни дисфазии. Основните нарушения са в операциите по декодиране на вербалните съобщения, затруднения в диференциацията на фонемите – така нареченият фонемен гнозис, който е съпътстващ синдром, но не е задължително присъстващ и от части обяснява проблемите на децата. Най-засегнати са стратегиите за разбиране на равнище дума. Децата възприемат говорната верига глобално като се опитват чрез синтагмите да се ориентират в контекста на комуникацията. Рецептивните дисфазии може да не са очевидни, за което говори факта, че артикулационният праксис е запазен. Децата си създават повърхностен език, даващ илюзията за нормална комуникация, докато не се проведе изследване на разбирането им в ситуация на неизвестност.
• Мнестична дисфазия. Основното нарушение е нарушен семантичен контрол. Главен симптом е липсата на думи и тяхното трудно намиране, което преминава в многобройни парафазии и синтактично неправилни формулировки. Синтактичната продукция е по-малко увредена. Наблюдават се нарушения на речевата плавност от типа на запъване, които не са от неврологичен порядък, а следствие трудността за намиране на думата. Почти отсъстват фонологични нарушения, способността за имитация и повторение е запазена. Децата осъзнават своите грешки в продуцирането. Стават емоционално неспокойни от невъзможността да преодолеят затрудненията си. Мнестичният дефицит нарушава разбирането и се отразява пагубно върху писмената реч. Децата се затрудняват при трансформацията на буквите във фонеми (при четене).
• Семантично-прагматичен синдром. Най-рядко срещан. Свързва се с нарушение във формирането на изказването. Децата не умеят да си служат със свързана реч. При опит да съставят изказване използват шаблонни формулировки, които често са следствие на някакви странични асоциации. В речта си използват клишета, допускат множество парафазии и персеверации. Децата нямат усещане за проблема си, но и не личи да имат някакво психично разстройство. Социалната адаптация и училищната е много неблагоприятна. Като цяло прогнозата за синдрома е неблагоприятна.

Форми на специфични езикови нарушения

Фонологично нарушенио

Фонологичното нарушение първоначално се обсъжда заедно с артикулаторните, на базата на известно сходство между тях. Между фонологичните и функционалните артикулаторни нарушения разделителната линия е в броя на засегнатите звукове. Ако е засегнат само един или чифт звукове, нарушението е артикулационно, а ако са засегнати по-голяма група, нарушението е фонологично. Но задълбоченият анализ показва, че разликите са доста по-сложни. Макар и при двете нарушения да страда фонемното оформяне на езиковите единици, допусканите от децата грешки са сходни, но не са еднакви.

Нарушената фонология в своите съществени вариативни характеристики се проявява като доминиращ признак на особено специфично езиково нарушение или пък се проявява като синдром на други езикови нарушения. Същността на фонологичното развитие се състои в овладяването на фонемната организация на езика, организирането на говорните звукове в модели, с които се предават смислови съобщения. Най-общо те се изразяват в затруднения в заучаването и организирането на звуковете, необходими за говор, четене и анализ (спелуване).

По-тежките фонологични нарушения се проявяват в неовладяване на фонологичните правила за дистрибуция на фонемите, за тяхната последователност в думите и за промяна на някои звукови признаци, а по-лекият вариант на нарушението е в неумението да произнасят говорните звукове. В по-голямата си част тези нарушения се срещат в чист вид и са свързани с проблеми с разбирането и яснотата на устната реч в предучилищна възраст, без това да има последствия в по-нататъшното овладяване на четенето и писането. Втората група са такива, при които се наблюдават проблеми с овладяването на четенето и писането или само на едно от двете.

При децата с фонологични нарушения разбирането е съхранено, независимо от факта, че имат нарушения във фонемния гнозис. Обикновено декодирането (разбирането) на чутите съобщения се затруднява в ситуации на близки по звучене сигнали. Не се наблюдават граматични нарушения.

Това са деца, които говорят много като малки, но понякога трудно намират необходимите фонеми или думи и се затрудняват в продуцирането на речта като изговарят неразбираеми думи, което създава впечатлението за някакъв техен собствен език, който се разбира само от близките им.

Задълбоченият анализ на продукцията на децата с фонологични нарушения показва, че те продуцират грешно голям брой съгласни звукове от всички етапи на онтогенезиса на речта, което прави речта им силно неразбираема. Децата правят и замени на звукове, които са често срещани и имат опрелени особености:

• пълни замени (определен звук се заменя с ясен звук от същата фонологична система);
• непостоянни замени (трудният звук се заменя с различни звукове, без да има някаква закономерност).

Също така, който и да е звук може да се греши системно в една определена позиция. Например, винаги да се изпуска даден звук в края на думата.

Освен замените на звукове, се наблюдават и други звукови промени – пропускане, изопачаване, добавяне, разместване. Всичко това се случва не само със звуковете, но и с размествания на срички. Много често сложните срички се редуцират до прости.

При децата с фонологични нарушения не са изключени и признаци на лека граматична недостатъчност, което обикновено се проявява при употребата на префикси и служебни думи. Наблюдават се и признаци на нарушен фонемен гнозис. Често е нарушена способността за произвеждане на рими (римуването).

Граматично нарушение

Това нарушение е най-близко до представата на лингвистичната недостатъчност при моторна алалия, което в най-голямата си степен представлява типична първична езикова патология на развитието. В най-общ план то е нарушено овладяване на граматичните правила на езика, които са многобройни, но се свеждат до две категории: синтактично и морфологично.

Синтактичните правила включват начините, по които различните части на речта се комбинират, за да образуват изречение, които предават вербалните съобщения.

Морфологичните правила регламентират съчетаването на елементите, т.е. на морфемите, в определени структури, т.е. думи, с опрелено значение. Чрез морфемите изразяваме род, число на съществителните и прилагателните имена; лицето, числото, времето на глаголите и т.н. Граматичното нарушение варира в доста широки граници, зависещи от степента на изразеността му и от възрастта. При по-малките деца – до около 3-годишна възраст – се проявява много тежко – продукцията им е много бедна, тя е колкото на едно току-що проговарящо дете. На по-големите деца речникът е също много по-беден, отколкото на връстниците им, които са без нарушение. Фразовата реч нараства и се разширява много бавно. Късно се проявяват предлозите, местоименията, числителните имена, а така също и морфемите с граматично значение.

Ако при 3-4-годишните деца овладяването на граматиката е почти приключило при нормално езиково развитие, при тези деца едва започва. Те дълго остават на нивото на простите изказвания от съществително и прилагателно име. Доста по-късно се появяват комбинациите от думи, по-бавно се усвоява конструирането на фразата.

Когнитивната способност е също различна при различните деца. като цяло интелектът е в норма, но често той е на долната граница на нормата – особено вербалният интелект. След постъпването си в училище по-голямата част от децата се затрудняват не само в четенето и писането, но и в математическите операции, и по този начин се причисляват към категорията деца с нарушения на ученето.

Нарушението се отличава с груба граматика, от една страна, която е много недоразвита, а от друга страна, съдържа нестандартни форми, които не са присъщи на естественото езиково развитие.

Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви на синтактична и морфологична недостатъчност, които се проявяват главно в:

• силно редуциран речник
• ограничена употреба или пропускане на второстепенни части на изречението и на служебни думи
• пропускане на главни части на изречението
• изменения на словореда на изречението, което се получава чрез разместване на думи – сказуемото се поставя след подлога, определението – след подлога и т.н.
• грешки в рода и числото и в членуването на съществителните и прилагателните
• неправилно словоизменение
• грешки в времената на глаголите
• липса на съгласуваност между думите в изречението
• отпадане на части от думите или употреба на думи корени
• използване на думи, лишени от флексия
• неправилно използване на смислоразличителни префикси

Аграматизмът е доминиращият компонент в картината на граматичното нарушение, но той не е единствен. В тази картина присъстват и:

• съчетания на артикулационни и фонологични грешки
• леки смущения на фонемния гнозис
• проблеми с разбирането на някои абстрактни понятия и сложни граматически форми
• дифузна употреба на думи
• ограничен брой семантични отношения в изказването

Наблюдават се и леки прагматични нарушения, произтичащи от недостатъчното владеене на езика, но семантично прагматичните дефицити не са основни в клиничната картина. Разбирането на речта превъзхожда експресивните възможности на децата, а употребата на жестове и мимики е обичайна компенсаторна проява при тях.

Семантично-прагматично нарушение

Това е нарушение, при което водещо е разстроената семантика, т.е. съдържанието на езика, от където страда разбирането, употребата, катко и формата му. Семантиката отразява съдържанието на езика, идеите, вложени в понятията или тяхното значение и смисъл. Тя се комбинира с формата на езика, за да се изразят представите за обектите в света и техните отношения.

Освен форма и съдържание, имаме и прагматика на езика. Това са уменията езикът да се използва адекватно в различен комуникативен аспект. Децата никога не използват думи, които не разбират, но с израстването си те могат да повтарят всякакви думи, включително и такива, които не разбират, не са им ясни по смисъл.

При сементично-прагматичните нарушения водещ симптом е способността за качествена имитация на чужди думи и изказвания, същетаваща се с некачествена собствена реч. Тези деца проговарят късно, често започваме да мислим, че са глухи, защото не проявяват никаква реакция дори и към собственото си име, но те реагират на звуци, което показва, че не са глухи, т.е. слухът им е съхранен. Основата на нарушението не е толкова в проблема във възприемането на речевите сигнали, колкото в извличането и преработката на лингвистичната информация, която те носят.

Предполага се, че тази категория деца, със семантично-прагматичните нарушения, използват неадекватна стратегия за овладяването на езика. Те, като че ли се стремят да запомнят думите, целите изрази, интонацията, дори целия контур на изказването, отколкото да се опитат да разберат правилата на езика и значението на думите. Тези деца нямат говорни проблеми. Те се научават да говорят по подражание сравнително правилно, но те използват езика ситуативно. Когато са извън заучената ситуация (контекст), езиковите им умения са много колебливи. Децата са комуникативни, говорят повече, отколкото разбират – по този начин могат да изглеждат и по-зрели, отколкото са. Обикновено проблемите им се разкриват при продължителен разговор на теми, които не са свързани с техните интереси. В тази ситуация неразбирането на речта на другите провокира у тях ехолалия, често води до неадекватни отговори и промяна на темата.

Отличителни белези на продукцията на тези деца са:

• ехолалия
• неподходящи или неверни отговори на въпроси
• употреба на шаблонни фрази
• стереотипни изрази и такива, които са извлечени от съобщението на събеседника
• замени на думи, сходни по значение
• лоша вербална реакция на абстрактни думи и сложни изрази
• спонтанната продукция е по-некачествена от имитационната
• наблюдават се грешки в употребата на лични местоимения, синтактични грешки, морфологични грешки и такива, свързвани със смислоразличителните съставки на думата

При по-тежките случаи една неточна диагноза може да доведе до грешка с психично разстройство или аутизъм. Има случаи, където по-интелигентни деца с пълноценна подкрепа могат да постигнат задоволително обучение и образование. По-голямата част обаче са трудно обучаеми и в училище ги причисляваме към групата специфични научения на ученето. Ако са лишени от пълноценна грижа, търпят спад на интелекта, което може да ги доведе до така наречената социална олигофрения.

---

[1] Адиадохокинезия = неспособността да се извършват едно след друго противоположни движения (напр. свиване в юмрук и изравяне на пръстите).

[2] Ехолалия = повторение на последно чутите думи, повторение на въпросите на събеседника.

[3] Хиперакузия = свръхчувствителност към звукови сигнали.