Овладяването на писмената реч – четенето и писането – е сложен и продължителен процес. Неговото начало хронологично се отнася към 5-6-годишната възраст на детето, когато в основни линии завършва фонетичното оформяне на експресивната реч и са достатъчно развити нейните граматични и лексикални аспекти. Наред с това вече са изградени редица двигателни умения и навици, усвоени са елементарни знакови структури и умения за анализ, синтез, кодиране, декодиране и т.н. на символите. Утвърждава се мнението, че нарушенията на писмената реч не отразяват степента на общото умствено развитие и невинаги са следствие на интелектуална недостатъчност.
Основните причини за нарушенията на писмената реч се свързват с отклонения в развитието на:
- зрителните възприятия,
- паметта,
- звуково-зрителните образи,
- анализа и синтеза на думата.
Доста по-късно като една от причините за нарушенията от този род се приемат и разстройствата на устната реч – особено тези на звукопроизношението.
Диференцират се следните основни причини:
- трудности в овладяването на оптическото и акустическото единство на буква и звук;
- затруднения в съотношението между звук и буква;
- слаба способност за разчленяване на думите на акустични и графични елементи;
- недостатъци в синтеза на думата и нейния анализ;
- дефекти на речта с прозодичен характер;
- затруднения в разбирането на прочетеното.
В съвременната логопедия нарушенията на писмената реч се определят с термините дисграфия и дислексия.
