1. Глия (Gr. glia – липило)

glia/neuron = 10/1

Освен неврони, в нервната тъкан има и други нервни клетки, които изпълняват опорна, трофична и секреторна функция. Това са глиалните клетки, които според произхода и големината си се делят на макроглия и микроглия.

2. Функции на глията

• Опорна
• Фагоцитоза
• Образуване на миелин
• Поддържане на концентрацията на йоните в междуклетъчното пространство
• Участие в метаболизма на някои трансмитери

3. Видове глия

А. Централни глиоцити

Макроглията се състои от три вида клетки:

• Епендимни клетки (епендимоцити) – покриват стените на мозъчните стомахчета. Някои от тези покривни клетки имат и секреторна функция.
• Астроцити – клетки със силно разклонени израстъци.
• Олигодендроцити – клетки с къси, малко разклонени израстъци.

Микроглията е съставена от клетки, имащи характер на съединителнотъканни макрофаги. Те са подвижни и притежават способност за фагоцитиране.

• Макрофаг – голяма клетка, извършваща фагоцитоза. Различават се кръвни макрофаги (моноцити) и тъканни макрофаги (Купферови клетки, алвеоларни макрофаги, хистоцити).
• Фагоцитоза – процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки и други от фагоцитите.
• Фагоцит – клетка, способна да поглъща и разрушава чужди частици, бактерии и други клетки. Те са два вида: полиморфонуклеарни левкоцити и макрофаги.

Б. Периферни глиоцити

• Шванови клетки – образуват миелин в периферната нервна система. През една Шванова клетка могат да преминат над 20 аксона. Швановите клетки могат да фагоцитират, участват в растежа и регенерацията на аксоните.
• Сателитни клетки – във вегетативните и спиналните ганглии. Функция, подобна на тази на Швановите клетки, но не образуват миелин.

Myelin

• Мастно бяло вещество, което заобикаля аксона на някои нервни клетки.
  • Холестерол
  • Около 40% вода
  • Сухата маса е около 70-85% липиди
  • Около 15-30% протеини
• Израстък от тип глиални клетки.
• Образува електрически изолиращ слой.От съществено значение за правилното функциониране на нервната система.