1. Същност

ОНР са сложни речеви разстройства, при които у детето е нарушено формирането на всички компоненти на речевата система, отнасящи се към нейната звукова и смислова страна при нормален слух и интелект. Първата теоретична обосновка за ОНР е била сформирана в резултат на многоаспектни изследвания на различните форми на речева патология у децата в предучилищна и начална училищна възраст. ОНР може да се наблюдава при най-сложните форми на детска речева патология. То може да се прояви при алалия, детска афазия, ринолалия, дизартрия, т.е. в случаите, когато едновременно има недостатъчност на речниковия запас и на граматичната страна и пропуски във фонетико-фонематичното развитие.


2. Характеристика на децата с ОНР

Независимо от различната природа на дефектите у тези деца, има типични прояви, показващи смисловото нарушение на речевата дейност. Един от водещите признаци е късната поява на реч. Първите думи се появяват на 3-4-годишна възраст, а понякога и към 5 години. Речта е аграматична и недостатъчно фонематически правилна. Най-изразителният показател е изоставане в експресивната реч при относително благоприятното на пръв поглед разбиране на отправената към тях реч. Речта на тези деца е малко разбираема. Наблюдава се недостатъчна речева активност, която с възрастта, ако няма специално обучение, рязко спада. Непълноценната речева дейност дава отражение на формирането у детето на сензорна интелектуална и волева сфера. Забелязва се недостатъчна активност на вниманието, ограничени са възможностите за неговото разпределение. При добре съхранена смислова и логическа памет у детето е снижена вербалната памет. Страта продуктивността на запомнянето. Децата с ОНР забравят сложните инструкции, елементите и последователността на задачите.

Връзката между речевите нарушения и другата страна на психичното развитие се обуслява при специфични

Наред с общото соматично отслабване и забавеното развитие на логомоторните функции, за тях са присъщи и някои изоставания в двигателната сфера, която се характеризира с плаха координация на движенията, неувереност в изпълнението на дозирани движения, понижаване скоростта и ловкостта на изпълнение, като най-големи трудности изпитва по изпълнение на движения по словесна инструкция.

Децата с ОНР изостават от нормалното развитие на връстниците си в изпълнението на двигателни упражнения от пространствено-времеви параметри. Нарушава се последователността на елементите в действието, пропускат се негови съставни части и др. Забелязва се недостатъчна координация на пръстите на ръцете, недоразвитие на фината моторика и др.

Децата с ОНР трябва да се отличават от децата с подобно състояние, които имат временни задръжки в речевото развитие. При това трябва да се има предвид, че у децата с ОНР в нормални срокове се развива разбирането на битовата, разговорна реч, интерес към играта и предметната дейност, социално-избирателното отношение към обкръжаващия свят и др.

Един от различните признаци може да бъде дисасоциацията между речевото и психическото развитие. Това се изразява в нормалното развитие на психиката, за разлика от речта. Тези деца се отличават с критичност към речевия си недостатък. Първичната патология на речта затормозява формирането на потенциално съхранените умствени способности, препятстващи нормалното функциониране на речевия интелект. Еднакво по време се формира словесната реч и отстраняването на собствените речеви трудности в тяхното интелектуално развитие се приближава до нормата.

За диференцирането на ОНР от задръжките в речевото развитие е необходимо щателно изучаване на анамнезата и анализа на речевите навици на детето. В повечето случаи в анамнезата се съдържат данни за не груби нарушения на централната нервна система, което от своя страна обезпечава съхранеността на моторните функции, психичните реакции и поведението като цяло.

Отбелязват се само наличия на не груби родови травми и продължителни соматични заболявания в ранна детска възраст. Неблагоприятното въздействие на речевата среда, пропуските във възпитанието, дефицитът на общуване също могат да бъдат отнесени към факторите, затормозяващи нормалния ход на речевото развитие.


3. Периодизация на ОНР

Периодизацията на ОНР е разработена още през 1969 г. Проявите на ОНР са от пълното отсъствие на речеви средства за обуване до разгърната форма на свързана реч с елементи на фонетико-фонематично и лексикално-граматично недоразвитие. Всяко ниво се характеризира с определено съотношение към първичния дефект и вторичните прояви, задържащи формирането на зависещите от него речеви компоненти.

Преходът от едно ниво към друго се оределя от:

  • появата на нови езикови възможности,
  • повишение на речевата активност,
  • изменение на мотивационната основа на речта,
  • предметно-смисловото съдържание на речта,

но също така включва и мобилизация на компенсаторния фон.

Индивидуалният темп на придвижване на децата се определя от тежестта на първичния дефект и неговата форма. Най-типични и устойчиви прояви на ОНР се наблюдават при алалия, дизартрия, ринолалия и заекване.

Разделят се три нива на речево развитие, отразяващи типичното състояние на компонентите на езика у деца от предучилищна и начална училищна възраст с ОНР.


I ниво:

  • Речевите средства за общуване са крайно ограничени.
  • Активният речник на децата се състои от не голямо количество неясно произносими битови думи, звукоподражания и звукови компоненти.
  • Широко се използват указателните комплекси, жестовете и мимиката.
  • Децат използват едни и същи комплекси за обозначаване на предмети, действия, качества, които обозначават различни значения.
  • Лепетните образувания, в зависимост от ситуацията, могат да се оценят като еднословни изречения.
  • Диференцираното обозначаване на предметите и действията почти отсъства. Названията на действията се заменят с названията на предметите, и обратно.
  • Характерна е многозначната употреба на думи, като не големият запас от думи отразява непосредственото възприемане както на предметите, така и на явленията.
  • Децата на това ниво не използват морфологични елементи за предаване на граматични отношения. В тяхната реч преобладват корените на думите, лишени от флексия[1].
  • Фразата се състои от лепетни елементи, които последователно възпроизвеждат обозначаваните от тях ситуации с поясняващи жестове.
  • Пасивният речник на детето е по-добре развит от активния.
  • Напълно отсъства или е в зачатъчно състояние разбирането на значението на граматичните измения на думите.
  • Ако изключим ситуационно-ориентиращите признаци, детето не може да различи формите за единствено и множествено число, за мъжки и женски род.
  • Звуковата страна на речта се характеризира с фонетична неопределеност. Отбелязва се неустойчива фонетична оформеност. Произношението на звуковете има дифузен характер, което е обусловено от неустойчивата артикулация и ниските възможности на тяхното слухово разпознаване.
  • Числото на дефектните звукове може да бъде по-голямо от правилно произносимите.
  • Фонетичното развитие се намира в зачатъчно състояние.
  • Задача от типа да отдели отделните звукове в дадена дума е непонятна за детето.
  • Отличителна черта за развитие на това ниво се явява аграматичната способност за възприемане и възпроизвеждане на сричкови структури и думи.


II ниво:

  • Характеризира се с преход към израстване на речевата активност на децата с ОНР.
  • Диференцирано се обозначават названията на предмети, действия и отделни признаци.
  • На това ниво е възможно използването на местоимения, понякога на съюзи и прости предлози в елементарни значения.
  • Децата отговарят на въпроси по картинки, свързани със семейството, познати събития и от обкръжаващия ги свят. Речевата недостатъчност се проявява отчетливо във всички компоненти.
  • Децата използват само прости изречения, състоящи се от 2-3 и рядко от 4 думи.
  • Речниковият запас значително изостава от възрастовата норма. Наблюдава се незнание на много думи, обозначаващи части на тялото, животни и техните малки, дрехи, мебели, професии и др.
  • Децата не познават цветовете, предметите, тяхната форма и размер.
  • Често заменят думи, близки по значение и смисъл.
  • Отбелязват се груби грешки в употребата на граматични конструкции от типа на род, число.
  • Отсъствие на съгласуваност между прилагателно име и съществително име, между числително име и съществително име и др.
  • За да разберат речта, насочена към тях, те се ориентират от морфологичните елементи, които придобиват за тях смислово различително значение.
  • Затруднено е разбирането на формите за род и число на прилагателното име.
  • Фонетичната страна на речта се характеризира с наличието на многочислени изопачени звукове, на замени и смесвания.
  • Нарушено е произношението на меките и твърди звукове, съскавите и шушкавите звукове, звучните и беззвучните звукове.
  • Проявява се дисасоциация между способността на правилно произношение на звуковете в изолирано произношение и тяхната употреба в спонтанната реч.
  • Типични остават и затрудненията в усвояването на звуково-сричковите структури.
  • У децата е недостатъчно развито фонематичното възприятие и тяхната неподготвеност към овладяване на звуковия анализ и синтез.


III ниво:

  • Характеризира се с наличието на разгърната фразова реч с елементи на лексико-граматично и фонетико-фонематично недоразвитие.
  • Характерно е и недиференцираното произношение на звуковете, когато един звук се заменя едновременно от един или няколко звука от дадената или близка фонетична група. Обикновено заменящите звукове са по-прости по артикулация.
  • Децата на това ниво правилно повтарят след логопеда 3- и 4-срични думи.
  • На фона на относително разгърнатата реч се наблюдава неточна употреба на много лексикални значения.
  • В активния речник преобладават съществителните имена и глаголите.
  • Недостатъчни са думите, означаващи качества, признаци и състояния.
  • В свободната реч преобладават прости изречения, почти не се употребяват сложни конструкти.
  • Наблюдават се аграматични грешни в съгласуването по род и число на прилагателни и съществителни имена и на чистлителни и съществителни имена.
  • Големи грешки се наблюдават при употребата на прости и сложни предлози.
  • Разбирането на речта е значително развито и се доближава до нормата.
  • Забелязва се недостатъчно разбиране при изменение значението на думата, различаване на морфологичните елементи, значението на рода и числото.

Описаните пропуски в развитието на фонетичните, гламатичните и лексикалните структури у детето в начална училища възраст се проявяват отчетливо при обучението в училище. Имат големи трудности при овладяване на четенето, писането и учебното съдържание.

[1] Флексия = окончание.