Днес са познати два основни теоретически модела за анализ на комуникативните нарушения – медицински и лингвистично-поведенчески.

Медицинският теоретичен модел е възникнал първи. Търсят се причините за заболяванията и техните симптоми, определя се лечението и се прогнозира изходът. Въз основа на знанията за връзката причина – симптом – лечение – изход се поставя диагноза на заболяването.

От втората половина на 70-те и началото на 80-те години на 20. век постепенно се налага и утвърждава лингвистичният подход към комуникативните нарушения. Промяната е следствие от нарастването на проучванията върху езиковото развитие на детето. Така се формира теоретичен модел – лингвистично-поведенчески:

• поведенчески – защото произлиза от поведенческите науки и е насочен към анализ на комуникативното поведение;
• лингвистичен – защото се основава на лингвистичния анализ при диагностиката и терапията на комуникативните нарушения.

Според медицинския модел комуникативните нарушения се делят на два вида – придобити и нарушения на развитието.

• Придобити нарушения – възникват след като речта се е развила. Характеризират се с разпад (загуба) на говор и езикова способност.
• Нарушения на развитието – възникват преди развитието на речта. Представляват недоразвитие, несформираност на говор и езикова способност.

Според лингвистично-поведенческия модел комуникативните нарушения се делят на говорни и езикови, като това разделение се прави в зависимост от това кой аспект на комуникацията е засегнат.

Говорни нарушения

Неспособността да се разберат и използват думите в контекст както вербално, така и невербално. Говорните нарушения биват частични и цялостни.

Частични говорни нарушения

Характеризират се с нарушение на ЕДИН от елементите на говора – ФОНАЦИЯ или АРТИКУЛАЦИЯ. Частичните нарушения биват гласови и артикулационни.

• Гласови нарушения:
  • дисфония;
  • афония;
  • ринофония.
• Артикулационни нарушения:
  • специфични артикулационни нарушения – неправилно артикулирана на говорните звукове при деца с нормално психофизическо развитие и без наличието на аномалии на говорните органи;
  • вторични артикулационни нарушения – проявяват се като един от симптомите на интелектуална или сензорна недостатъчност;
  • биомеханични артикулационни нарушения – нарушена артикулация в следствие на вродена малформация на говорните органи.

Цялостни говорни нарушения

Прозодични нарушения, дизартрия и апраксия.

• Прозодични нарушения
  • брадилалия;
  • тахилалия;
  • запъване – епизодични прозодични смущения, които могат да преминат в заекване;
  • заекване – нарушение на речевата плавност.
• Дизартрия
  • придобита дизартрия – разстройство на артикулацията, дишането, фонацията, прозодиката в резултат на огнищни поражения на мозъка;
  • дизартрия на развитието;
  • дизартрия, звързана със синдрома на ДЦП.