Същност на езиковото обучение – запознава учениците в НЕО със структурните компоненти на езика – звук, дума, изречение, текст. Учебните програми за I – IV клас включват учебно съдържание от различни дялове на езика: морфология, синтаксис, фонетика, лексикология, текстолингвистика.

В начален етап:

Фонетика

  • Звук (фонема) – най-малкият структурен компонент на езика. Това, което изговаряме и чуваме при говорене. В българския език има 45 фонеми – гласни и съгласни.
    • Гласни звукове – те са 6 – а, ъ, о, у, е, и. При тяхното изговаряне преобладава тон. Делят се на широки (а, о, е) и тесни (ъ, у, и).
    • Съгласни звукове – те са 39. При тяхното изговаряне се чува повече шум. Повечето от тях имат мек и твърд вариант, поради което броят на звуковете става доста по-голям от броя на буквите. Съгласните звукове се делят на звучни, беззвучни и сонорни (л, м, р, н, й).
  • Буква – писмен знак на звуковете. В българската азбука има 30 букви. Те са малка и главна и ръкописна и печатна.
  • Сричка – част от думата, която няма самостойно значение. Образувана е от гласни и съгласни звукове. Гласният звук в сричката е винаги един, съгласните може да са няколко (в затворени срички, срички със струпани съгласни). Гласният звук може да образува сам сричка, но съгласният не може. Колкото са гласните звукове в думата, толкова е броят на сричките. Сричките са:
    • Отворена – завършва на гласен звук
    • Затворена – завършва на съгласен звук
    • Ударена – ударението пада върху нея
    • Неударена – ударението не пада върху нея
  • Ударение – изговаряне на сричка с по-голяма сила в сравнение с другите срички в думата.

Фонетичен анализ в НЕО – включва:

  • Разделяне на думата на срички
  • Поставяне на ударение
  • Определяне на броя на буквите, с които са обозначени гласните и съгласните звукове
  • Определяне съотношението брой букви – брой звукове
  • Определяне на вида на гласните звуокове – тесни или широки
  • Определяне на вида на съгласните звукове – звучни или беззвучни, меки или твърди


Морфология

Частите на думата и думите като части на речта.

  • Части на думата
    • Словообразувални морфеми – с тях се образуват нови думи.
      • Корен – основна морфема, която носи лексикалното значение на думата.
      • Представка (префикс) – морфема, която стои пред корена и променя лексикалното значение на думата.
      • Наставка (суфикс) – морфема, която стои след корена и променя лексикалното и граматическото значение на думата.
    • Формообразувателни морфеми – с тях се образуват форми на същата дума.
      • Окончание – определя граматическото значение на думата – род, число и др.
      • Определителен член – прибавя се след окончанието или след основата (представка, корен, наставка) и означава определеност.

Морфемен анализ в НЕО – включва:

  • Разделяне на думата на морфеми
  • Определяне вида на морфемите – определя се основата, която включва представка, корен, наставка
  • Части на речта – в I – IV клас се изучават 5 от десетте части на речта: съществително име, прилагателно име, глагол, местоимение, числително име.
    • Съществително име – изменяема част на речта, която назовава лица, предмети, животни, растения, чувства, географски обекти. Открива се с въпросите „Какво е това?“, „Кой?“, „Кои?“. Граматически категории на съществителното име: род, число, определеност.
      • Родове: мъжки, женски, среден.
      • Число: единствено, множествено.
      • Определителен член: зависи от рода на същ. име и от синтактичната служба, която то изпълнява (подлог – пълен член, второстепенни части на изречението – кратък член).
    • Прилагателно име – изменяема част на речта, която се прилага към съществителното име. Означава признак, качество или свойство на предмети, лица и т.н. Открива се с въпросите „Какъв?“, „Каква?“, „Какво?“, „Какви?“. Делят се според значението си на качествени и относителни и според формата си на прости (с един корен) и сложни (с два и повече корена). Граматически категории на прилагателното име: род, число, определеност (членуване), степенуване.

Прилагателното име приема рода и числото на съществителното име, което пояснява. Това се случва със същите морфеми като на съществителните имена.

  • Качествените прилагателни имена назовават качества, цвят, форма, размер, вкус. Могат да се степенуват – има три степени за сравнение: положителна, сравнителна (с частицата по-), превъзходна (с частицата най-).
    • Относителните прилагателни имена назовават предназначение, принадлежност, произход. Не се степенуват.
    • Глагол – изменяема част на речта, която назовава действие или състояние на предмет или лице. Открива се с въпросите „Какво прави?“, „Какво правят?“. Видовете глаголи са прости и сложни; лични и безлични; свободни и зависими; спомагателни и пълнозначни и др. В I – IV клас се изучават само спомагателните глаголи. Граматичски категории на глагола, които се изучават в НЕО: лице, число и време. Вид, спрежение, залог и наклонение се учат в по-горните училищни курсове.
      • Лице: показва лицето или предмета, към което или който се отнася глаголното действие; първо (аз, ние), второ (ти, вие), трето (той, тя, то, те). Второкласниците определят само число на глагола, но не и лице.
      • Число: показва броя на глаголните лица; единствено, множествено. Третокласниците започват да определят и лице на глагола.
      • Време: граматическа категория, която показва момента на извършване на действието спрямо момента на говорене. От видовете времена на глагола в НЕО се изучават сегашно, минало (свършено и несвършено) и бъдеще времена. Останалите глаголни времена – бъдеще предварително, бъдеще време в миналото, бъдеще предварително време в миналото, минало неопределено и минало предварително не се изучават в I – IV клас.
        • Сегашно време – основно глаголно време, което означава действие, което се извършва едновременно с момента на говоренето. Открива се с въпроса: „Какво правя сега?“.
        • Бъдеще време – основно глаголно време, което означава действие, което ще се извърши след момента на говоренето. Открива се с въпроса: „Какво ще правя?“.
        • Минало време – основно глаголно време, което означава действие, което се е извършило преди момента на говоренето.
          • Минало свършено време – действието е приключило до момента на говоренето. Открива се с въпроса: „Какво направих преди?“.
          • Минало несвършено време – действието е започнало в миналото и продължава да се извършва в момента на говоренето. Открива се с въпроса: „Какво правех преди?“.
    • Числително име – изменяема част на речта, която означава количество (брой) или ред (поредност) на предметите или лицата. Граматически категории на числителното име: род, число, определеност (членуване).
      • Числителни бройни имена – показват броя на предметите или лицата. Откриват се с въпроса „Колко?“.
        • Прости числителни бройни – състоят се от един корен (едно, две…).
        • Сложни числителни бройни – състоят се от две прости числителни имена, които са свързани в сложна дума (единадесет, шестгодишен…)
        • Съставни числителни бройни – състоят се от прости или сложни числителни имена, които запазват самостоятелността си (двадесет и две, шестдесет и седем…).
      • Числителни редни имена – показват поредността на предметите или лицата. Откриват се с въпроса „Кой по ред“.
    • Местоимения – изменяеми части на речта, които заместват имена. Служат за избягване на повторения. В I – IV клас се изучават само личните местоимения. Това са думи, които заместват названия на лица и предмети. Граматически категории на личните местоимения, които се изучават в НЕО: лице, число, род. В НЕО не се учи падеж.

Морфологичен анализ в НЕО – включва:

  • Определяне на думата като част на речта
  • Определяне на вида
  • Определяне на постоянните и непостоянните признаци на конкретната част на речта


Лексикология

Лексиката е събирателно понятие за всички думи, употребявани в даден език. Лексикалното значение на думата (това, което тя назовава) е еднозначно или многозначно.

  • Еднозначна дума – има едно значение.
  • Многозначна дума – има повече от едно значение.
  • Пряко значение на думата – ясно и точно назоваване на предмета, пряко обозначаване с основното значение.
  • Преносно значение на думата – обозначаване отношението на субекта на говорене към предмета чрез използване на сравняване, пренасяне на качества по сходни признаци.
  • Синоними – близки по значение думи, но с различен звуков и буквен състав. Те могат да се заместват една с друга в контекста. В тези случаи се използват, за да се избегнат повторения. Такова заместване не винаги е възможно. Когато думата има повече от един синоним, се образува синонимно гнездо. Синоними на дадена дума могат да се открият в синонимен речник.
  • Антоними – думи с различен буквен и звуков състав и с противополобно значение. При антонимите има пълно противопоставяне. Като части на речта могат да са съществителни имена, прилагателни имена, глаголи, наречия.
  • Омоними – думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. Те се пишат и изговарят еднакво.
  • Омографи – думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. Те се пишат еднакво, но се изговарят различно (с различно ударение).
  • Омофони – думи с различен звуков състав, но с еднакво звучене и с различно значение. Те се пишат различно, но се изговарят еднакво.

Лексикален анализ на думата в НЕО – включва:

  • Определяне на речниковото значение на думата
  • Определяне дали думата е еднозначна или многозначна
  • Определяне в пряко или преносно значение е употребена думата
  • Представяне на синоними и антоними на думата


Синтаксис

Учениците от НЕО се запознават с видовете изречения по цел на изказване и по състав.

  • Видове изречения по цел на изказване
    • Съобщително – с него се съобщава информация.
    • Въпросително – с него се задава въпрос. Образува се с въпросителни думи (кой, какъв, колко, къде, кога, защо) или с частицата ли.
    • Възклицателно – с него се изразяват чувства, емоции.
    • Подбудително – с него се изразяват молба, забрана, заповед.
  • Видове изречения по състав
    • Просто – съдържа само едно сказуемо.

В IV клас се изучават само главните части в изречението – сказуемо и подлог.

  • Сложно – състои се от две или повече прости изречения, които са свързани съюзно или безсъюзно. В НЕО не се изучават сложни съчинени, сложни съставни и смесени изречения.

Синтактичен анализ на изречението в НЕО – включва:

  • Определяне вида на изречението по цел на изказване
  • Определяне вида на изречението по състав
  • Определяне главните части на изречението – подлог (подчертава се с една права линия) и сказуемо (подчертава се с две прави линии)


Пунктуация

  • Пунктуация при сложно изречение – видовете сложни изречения в НЕО подпомагат овладяването на пунктуацията на сложно изречение. Четвъртокласниците учат да свързват простите изречения в състава на сложното по два начина:
    • Със съюза „и“.
    • Със запетая, която се пише пред: а, но, за да, без да, ала, ама, та, обаче, само че, макар че, защото, като, след като, който, какъвто, когато, където, щом, както, преди да и др.
  • Запетая – в състава на изречението се поставя в следните случаи:
    • При обръщения – след обръщението, когато то е в началото на изречението; преди и след обръщението, когато то е вътре в изречението.
    • При отделяне на междуметията.
    • При изброяване.
  • Точка – поставя се в следните случаи:
    • В края на съобщително изречение.
    • В края на подбудително изречение, когато то е изказано спокойно.
    • При съкращение на думи.
    • След арабска цифра, когато тя трябва да се чете като числително редно име.
    • Точка НЕ СЕ ПИШЕ при абревиатури и съкращаване на мерни единици!


Текстолингвистика

Дял на езика, който включва същността на текста като изречения, свързани по смисъл, и видовете текстове.

Видове текстове в зависимост от целта на общуване

  • Разсъждение – вид текст, в който се изказва мнение и се подкрепя с аргументи. Привеждат се доказателства за мотивиране на теза, изясняване на проблем, достигане до извод. Глаголно време – сегашно.

Видове текстове според сферата на общуване

  • Разговорен текст – текст, който се използва за обмяна на информация в ежедневието. Такива са разговори вкъщи, общуване с приятели.
  • Елементи на текстовете
    • Тема на текста – това, за което се разказва в текста. Тя може да се разчлени на подтеми.
    • Подтеми на текста – представят различни страни на темата, описани в отделни смислови части. Подтемите може да са две, три и повече. Често подтемите съвпадат с абзаците в текста, но това не е задължително.
    • Абзац – графично представяне на отделна смислова част в текста. Разстоянието от един нов ред до друг.
    • Ключови думи – думи и изрази, които носят основната информация, назовават най-важното в текста.

Текстолингвистичен анализ в НЕО – включва:

  • Определяне на темата на текста
  • Определяне на подтемите на текста
  • Озаглавяване на подтемите = съставяне на план
  • Определяне на ключовите думи
  • Определяне вида на текста според сферата на приложние и според целта на общуване
  • Определяне на съотношението подтеми – абзац


Формиране на комуникативноречеви умения

В учебните програми по БЕЛ за I – IV клас езиковото обучение е представено с 3,5 часа седмично – 2 часа по български език + 1,5 часа формиране на комуникативноречеви умения (ФКРУ). Тези часове поставят пред учениците предизвикателството да съставят текстове. Формирането на речеви умения, които са гарант за успешното общуване на учениците, е цел, която се реализира чрез комплексния характер на обучението по БЕЛ.

Часовете по ФКРУ осъществяват интегративната връзка между езиковото и литературното обучение. При съставяне на собствени текстове учениците използват знанията си, получени както от изучаването на художествени текстове, така и тези за текста като езикова единица.

В часовете по ФКРУ учениците съставят текстове, които са по поставена от учителя комуникативна задача. Ученическият текст включва устен или писмен езиков текст, създаден от ученик в изпълнение на някаква дидактическа задача.

Видове ученически текстове – репродуктивни и продуктивни. Репродуктивните текстове възпоизвеждат друг текст в съдържателно и структурно отношение. Те са по-разпространени в НУВ. Продуктивните текстове са съчиненията.

Репродуктивните и продуктивните текстове се съставят във всеки клас на НЕО. Паралелно се изграждат умения за преразказване и творчески умения.


Репродуктивните текстове са ученическите текстове, които в определена степен възпроизвеждат някакъв изходен текст. Такива са преразказ, резюме, конспект и реферат. Учениците в НЕО изучават само преразказа.

Преразказ – писмен или устен повествователен текст, който пълно или частично предава съдържанието на текст със сюжетна основа. Ученикът пълно и достоверно възпроизвежда текста, като ползва собствения си езиков запас. В I – IV клас се използва преизказно наклонение.

Регламентираните преразкази се съставят според определени критерии – обем, част от текста и т.н.:

  • Подробен преразказ – точно и в детайли пресъздава съдържанието на изходния текст. Това е първият преразказ, който създават учениците в I клас.
  • Сбит преразказ – пресъздава само основните моменти на изходния текст. Труден е за учениците, тъй като не могат да отсеят най-важното. Този преразказ започва да се създава във II клас, най-широко застъпен е в III – IV клас.
  • Подборен преразказ – преразказва се част от изходния текст.
  • Трансформиращ (творчески) преразказ – изходният текст се пресъздава като се промени начинът на глобалното му съдържание.

Нерегламентираните преразкази не поставят изисквания – определят се като свободни. Те са широко застъпени в НУВ. Близки са до речевата практика на учениците в извънучилищна среда – разказвванена филм, на книга.

В НЕО се изувачават регламентирани и нерегламентирани преразкази, а също и подробни и сбити преразкази.

От основно значение е подборът на текста, който ще се преразказва. Най-често това са художествени текстове. Работата върху съставяне на преразказ започва в първи клас след приключване на буквения период. Използват се текстове от читанката. Началните стъпки са подбор на опорни думи и съставяне на план, в който изреченията са въпросителни. Учениците трябва да отговорят на всеки въпрос с подходящо изречение от текста.

Във втори клас се преразказва чужд текст със свои думи. Предават се всички основни моменти на текста в тяхната последователност.

В трети клас подробният преразказ е точно (достоверно, без изпускане или прибавяне на сюжетни елементи) и последователно предаване съдържанието на текст. Третокласниците все още не са запознати с понятието пряка реч, не умеят да я трансформират в непряка. Затова се избират текстове без пряка реч.

В четвърти клас се надграждат уменията за създаване на преразкази. Включват се и текстове с пряка реч. Четвъртокласниците знаят какво са пряка и непряка реч и придобиват умението да трансформират пряката в непряка. Чрез създаване на репродуктивни текстове се усъвършенстват уменията за предаване на думите на героите със свои думи.


Продуктивните текстове се отличават с оригиналност, те са авторови. Това са всички видове ученически съчинения.

Съчинение – творческа дейност, при която учениците създават самостоятелно някакъв текст. При съставянето му в пълнота се проявяват всички езикови и речеви умения на учениците. Затова съчинението се използва като метод за проверка на компетентности и е включено в НВО.

Регламентираните съчинения се съставят според определени критерии:

  • Съчинение повествование – текст, в който присъства някаква случка, събитие, представени в разгърнат план. Доближава се до разказа.
  • Съчинение описание – ученически текст, в който се разкриват признаци на конкретни предмети, явления и др.
    • Научно (научнопопулярно) описание – при което целта е да се разкрият съществените признаци на описвания обект. Това става чрез използване на повече термини и понятия; липсват емоционална натовареност и възклицателни изречения.
    • Художествено описание – при което целта е да се предаде личното отношение на автора към описвания обект. Това става чрез емоционална натовареност, изразена чрез изразни средства, които разкриват чувства, и употреба на възклицателни изречения.
  • Съчинение разсъждение – текст, при който в подкрепа на някаква теза или твърдение се предлагат доказателства и се правят съответните изводи. В него има три задължителни части: теза (увод), доказателства (изложение), изводи (заключение).
  • Осведомително съчинение – текст, с който се дава информация. Такива са съобщение и писмо.
  • Подбудително съчинение – текст, който има подбуждащо послание, задължително насочване към реакция. Такива са покана, поздравителна картичка.

При свободните (нерегламентираните) съчинения ученикът избира техниката на разказване съобразно собственото си виждане и конкретната комуникативна цел.


Уроци по езиково обучение

  • Урок за нови знания – с повече дейности за усвояване и осмисляне на новата информация (разбиране).
  • Урок за упражнение – преобладава самостоятелната работа на учениците за формиране на умения за приложение на новите знания от предишния час в речевата практика (приложение).
  • Урок за обобщение – дейности на познавателно ниво обобщение.
  • Урок за преговор – комбинация от дейности, които обезпечават както приложение, така и обобщение на знанията.
  • Урок за проверка и оценка – самостоятелна работа на учениците.
  • Комбиниран (синтетичен) урок – урок, в който присъстват елементи, характерни за всички останали.