Учениците от НЕО се запознават с определени жанрове на литературата и фолклора за деца, фигури на речта, компоненти на литературното произведение.

Основни литературни жанрове

  • Епос – един от трите рода на художествената литература. Създава художествена картина на света чрез повествование. Предмет на изображение е човекът, действителността около него, но пресъздадени спрямо виждането на писателя. Епосът се характеризира с обстоятелственост и широта на изложението. Епичната творба е по-голяма по обем от лирическата и драматическата. Композицията ѝ е сложна и разнообразна. Форми на епоса:
    • Малка епическа форма – приказка, разказ, очерк, фейлетон, новела, мит, легенда, предание и др.
    • Средна епическа форма – повест.
    • Голяма епическа повест – роман, епопея
  • Лирика – непосредствен израз на преживяванията на поета. Изгражда образи, разкрива характери, но те нямат цялостност. Лирическият герой говори от свое име (изразява своето лирическо „аз“). Емоциите му въздействат пряко и това се изразява във форма на лично преживяване, но без подробно изобразяване на външната действителност. В резултат на това субективността е отличителна черта на лириката като литературен род. Лирическото чувство се отличава със сила и наситеност, то пресъздава изживяване, което е в момента. Лирическата творба е кратка и в стихотворна реч – мерена, която се характеризира с по-честа употреба на тропи (дими или изрази, употребявани в преносно значение – „потокът тича“, „слънцето се усмихва“ и т.н.). Видове лирика:
    • Според подбудите, които пораждат настроенията: интимна, любовна, пейзажна, гражданска, социална, революционна и др.
    • Според изразените чувства: тържествено-възвишена, възторжена (ода, химн), гневно-изобличителна / иронична (сатира, епиграма, хумористична песен), скръбна (елегия), лирика на настроенията с оттенъци на тиха радост, меланхолия, носталгия и др. (лирическа песен).
  • Драма – разновидности:
    • Литературен род, който разкрива живота чрез показване на конфликти. Драмата се пише в диалогична форма. Конфликтът определя нейния вид – трагичният конфликт е основата на трагедията, а комичният конфликт – на комедията.
    • Драмата има определена максимална продължителност, дели се на актове и картини, между които има антракти. В нея липсва авторова реч.

В начален етап се изучават епосът и лириката, а драмата – на по-късен етап.

В I – IV клас учениците се запознават с: народното творчество, народната приказка, авторовата приказка, авторизираната приказка, народната песен, поговорката, пословицата, афоризма, гатанката, разказа, повестта, романа, легендата, мита, стихотворението, баснята.


Народно творчество / фолклор

Народното творчество е народно знание, народна мъдрост. Характерни за фолклора са анонимността, колективният характер, вариантността и устното предаване. Литратурни и музикални произведения с неизвестен / неуточнен автор.

Народно творчество: разкази, легенди, поговорки, суеверия, песни, танци, обреди, гатанки на определен етнос. Обикновено произведенията се разпространяват устно. През 20. век етнографите започват да записват фолклора.

Жанрове:

  • Проза – приказна и неприказна; песни.
  • Гатанки, пословици и поговорки.


Приказки

Приказката е повествователен фолклорен жанр. В нея се разказват измислени случки с различна степен на достоверност, с разнообразни персонажи. Героите в приказките могат да са хора, животни, растения, предмети, природни явления. Те нямат индивидуални характеристики, а са типови модели на нравствено-социално поведение. Според степента на участие героите са главни и второстепенни, а според качествата, които притежават, те са положителни (добри) и отрицателни (лоши).

Главният герой участва в основните събития, преминава през различни изпитания. Второстепенният герой има допълваща, поддържаща роля. Чрез действията си той подпомага или се противопоставя на главния герой.

Приказките имат сюжет. Събитията са подредени в хронологичен ред.

Приказките имат:

  • Характерно начало: Имало едно време…, Живял някога…., Някога, преди много години…
  • Характерен край: Живели дълго и щастливо…, Три дни яли, пили и се веселили…

В приказките винаги доброто побеждава злото. Те имат поука. В тях се използва преизказно наклонение, подчертаващо несвидетелския елемент в повествованието.

Видове приказки според начина на създаване – народни, авторови, авторизирани.


Народна приказка / фолклорна приказка

Народните приказки са създадени от неизвестен автор и са предавани устно, като често са видоизменяни и нямат последен вариант.

Видове народни приказки според съдържанието, изучавани от учениците в НЕО: битови, за животни, вълшебни.

  • Битова народна приказка. Битовите приказки разказват случки от ежедневния бит на хората, за отношенията между тях. В тях се поставят въпроси за смисъла на човешкия живот, за човешкото щастие, за любовта, за трудолюбието, за отношенията между поколенията и др. Героите в тези приказки сами постигат своите победи чрез трудолюбив, остроумие, мъдрост, а нес помощта на вълшебни сили.
  • Народна приказка за животни. В приказките за животни героите са носители на определени качества, които се проявяват в различни истории. Кума Лиса е хитра, Кумчо Вълчо е глупав, Зайо Байо е страхлив и т.н. Тези характеристики са перманентни независимо от сюжета.
  • Народни вълшебни (фантастични) приказки. Във вълшебните приказки героите нямат имена, а са представени чрез статусни или родови характеристики (царска дъщеря, царски син, мащеха, доведена дъщеря, заварена дъщеря, прислужник и т.н.). Те си служат с вълшебни предмети (летящо килимче, бързоходни ботуши, шапка невидимка) или имат вълшебни помощници (фея, орисници). Наличието на митични същества като ламя, змей, хала доближава вълшебната приказка до мита. Честа употреба на числа – трима братя, седем дъщери, девет планини и т.н.


Авторови приказки

Авторовите приказки са създадени от конкретен автор / писател. Те са плод на авторско въображение и в основата им се стои народна приказка, макар че може да са повлияни от фолклора. Историята, която се разказва, е творчески оригинална и неповторима. Такива са приказките, създадени от Ран Босилек, Николай Райнов, Ангел Каралийчев и др.


Авторизирани приказки

Авторизираните приказки са създадени като преразказани други приказки. Писателят преработва народна приказка, прави промяна в развитието на действието. Добавя или премахва дадена случка, герой. Често авторът прави и портретни описания, които не са характерни за народните приказки.


Песни

Народната песен е лирическа, епическа или лироепическа творба в стихотворна форма. Стиховете не се групират в строфи, в тях рядко има рими. Типични са фразеологичните словосъчетания: рано ранила и др.

Всяка фолклорна песен се създава от народен певец, който се придържа от традициите в тематиката, композицията, художествените средства, но влага и нещо свое. След това песента се разпространява и може да се преработи от много певци. Така се получават варианти на една и съща народна песен.

Народните песни отразяват различни аспекти от живота на народа, мислите, чувствата и идеалите му. Биват обредни, митически, юнашки, исторически, хайдушки и т.н. Изпълнението им може да бъде съпроводено с народен музикален инструмент (гайда, тамбура, кавал и др.).


Гатанка

Кратко изречениеили израз, в който преносно чрез метафора, алегория, олицетворение, сравнение и др. се описва предмет или явление, което трябва да се разпознае. Най-често гатанките са построени в мерена реч.


Поговорка

Израз с преносно значение, в който се изказва обобщена мисъл (мъдрост), придобита от житейския опит. Срещат се в езика на всички народи. Употребяват се както в ежедневното общуване, така и в художествената литература. Различават се от пословиците по това, че са по-къси и имат характер на определение, докато пословиците са самостоятелни сентенции и изводи.


Пословица

Кратък израз, отразяващ народна мъдрост. Пословиците отразяват народното познание и имат поука.


Афоризъм

Завършена мисъл, изразяваща дълбока мъдрост, сентенция. Афоризмите са авторски стихове с богато съдържание и силно въздействие върху читателите.


Авторски художествени текстове

Характеризират се с функционална реалност – представена през погледа на конкретния автор, плод на неговото въображение.

Автор – създател на литературно, научно или музикално произведение. Авторът на литературно произведение се нарича писател или поет.

Авторски текстове, включени в учебната програма на I – IV клас: приказки, разкази, повести, романи, легенди, митове, стихотворения.


Разказ

Малък по обем и рамки на изображение епически вид в немерена реч. В него се разкрива случка или епизод от живота на литературния герой. Видове разкази: битов, исторически, приключенски, научнофантастичен, сатиричен и др.


Повест

Един от основните епически видове, който заема средно място между разказа и романа. Сюжетното развитие е разгърнато върху няколко съществени момента. В центъра на действието стои едно основно събитие или един главен герой.


Роман

Най-сложното епическо произведение. Голямо по обем повествование с многостранно представени човешки характери, картини от живота, важни събития. Сюжетът е сложен, с няколко линии на действие, обединени в едно цяло. Извънсюжетни елементи: лирически отстъпления, описания, разсъждения и др.

Видове романи според сюжетите: приключенски, биографични, военни, криминални, научнофантастични, политически, хумористични и др.


Легенда

Епическо произведениеза минали събития, в които се съчетава действително с измислено. Може да е както народно, така и лично творчество. Доближава се до мита (тъй като има фантастичен характер и необикновени герои), но се различава от него по това, че в основата ѝ стои действително събитие или историческо лице.


Мит

Старинно предание за произхода на света, за свръхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития. Не почива на действителни събития и герои. Митовете препращат един към друг, образувайки митология. Древногръцките, древноегипетските митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура.


Стихотворение

Неголямо по обем поетическо (лирическо) произведение в мерена реч.

Стих – всеки отделен ред в стихотворението. Стиховете се групират в строфи (куплети).

Строфа – повтаряща се група от определен брой стихове, свързани чрез рима, ритъм и интонация. Има и стихотворения, в които няма рима, но те имат ритъм. Една строфа може да се състои от различен брой стихове – два, три, 16.


Басня

Кратко епическо произведение, в което алегорично се изобразяват човешки постъпки и отношения, като се правят изводи с поука. Най-често героите са животни, могат да бъдат растения, предмети. Те са носители на човешки качества, които се осмиват.

В баснята са ясно изразени две част: 1. Разказ на случка с ясно нравоучително съдържание. 2. Поука.


Изразни средства в художествен текст

Те правят творбите по-изразителни и въздействащи. Подсилват определени чувства и подпомагат представата за прочетеното.

  • Алегория – изобразява се и се говори едно, а се разбира друго.
  • Олицетворение – приписване на човешки черти на предмети, животни или природни явления.
  • Епитет – художествено определение на признак на предмет или явление. Изразява се с прилагателно име, причастие, съществително име.
  • Сравнение – форма на словесно-образно онагледяване. Съпоставя се един предмет, явление, лице с друг.
  • Повторение – повтаряне на пасаж, израз, дума, група от звукове с цел усилване на изразителността на словото и на емоционалното му въздействие върху читателя. Може да бъде:
    • анафора – в началото на стиховете;
    • епифора – в края на стиховете;
    • алитерация, асонанс, рима – звукови повторения.
  • Рима – звуково повторение предимно в края на два или повече стихове, което има ритмично, мелодично значение в стихотворението. Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете.
  • Изброяване – изразно средство, чрез което се подсилва внушението. То прави творбата по-изразителна, благозвучна, богата и въздействаща.
  • Художествено описание – в литратурно произведение описване на външен вид на герой, обстановка или природна картина.


Уроци по литературно обучение

Темата на урока по литературно обучение съвпада със заглавието на изучаваното произведение.

Видове уроци според обекта на изучаване:

  • За нови знания:
    • За изучаване на текстове
    • За разширяване и обогатяване на читателската култура (извънкласно четене)
    • За създаване на речекомуникативни умения (устни и писмени)
  • За упражнения
    • Върху изучаван текст
    • За разширяване и обогатяване на читателската култура (извънкласно четене)
    • За усъвършенстване на речекомуникативни умения (устни и писмени)
  • За обобщения и преговор
    • Върху изучаван текст
    • Върху текстове от един жанр
    • Върху текстове от един тематичен кръг
    • Върху текстове за извънкласно четене
    • Върху жанрове на устно и писмено общуване
  • Комбиниран (синтетичен) – тъй като във всеки един от уроците има елементи от останалите. Има инвариантна структура.