В логопедията все още няма общоприета класификация. Причините са много, но главната е сложният характер на езиково-говорните нарушения на една от висшите психични функции.
Една класификационна схема е толкова по-точна, колкото повече гледни точки включва в структурата си. За изходна позиция Стамов се опира върху теорията на функционалната езиково-говорна система. Тя е организирана на морфологично, физиологично, психологично и социално равнище. Основните показатели за класификацията са:
- субсистемата, която е разстроена
- функционални субсистеми, които са увредени (двигателна, слухова)
- увредено органично равнище или равнище на функцията – мястото на увредата дали е централно, проводящо, периферно
- характер на увредата – първична или вторична
- вид на езиково-говорното нарушение – частно или пълно, хипер- или хипофункционално; изопачаване, което бележим с представките дис-, пара-)
Нарушена езикова функция – номинативна; регулираща
- ПЪРВИ РЕД
- образува се от общото название
- ВТОРИ РЕД
- представлява разпределението според увредената функция на езика и говора
- I. Артикулационни аномалии
- II. Говорни аномалии – прозодични
- III. Езикови аномалии – граматико-семантични
- IV. Гласови аномалии
- V. Аномалии на четенето и писането
- представлява разпределението според увредената функция на езика и говора
- ТРЕТИ РЕД
- образува се от вътрешната диференциация на всяка подгрупа
- I.1. Дизартикулии
- I.2. Ринодизартикулии
- I.3. Анартрии / Дизартрии
- II.4. Дисфлуенсии
- II.5. Дизтемпории
- III.6. Алалия / Дислалия
- III.7. Афазия / Дисфазия
- IV.8. Афония / Дисфония
- IV.9. Фонастении (не се делят)
- V.10. Алексия / Дислексия
- V.11. Аграфия / Дисграфия
- образува се от вътрешната диференциация на всяка подгрупа
- ЧЕТВЪРТИ РЕД
- езиково-говорни нарушения в по-тесен кръг на вътрешна диференциация от 3. ред:
- I.1. Дизартикулиите се разделят на вътрешни подгрупи по старогръцкото название на фонемата:
- ламбдацизъм (л и л’)
- ротацизъм (р и р’)
- сигматизъм на съскави звукове – с и с’; з и з’; ц и ц’
- сигматизъм на шушкави звукове – ш; ж
- капацизъм – к и к’
- гамацизъм – г и г’
- хитизъм – х и х’
- тетизъм – т и т’
- делтизъм – д и д’
- нитизъм – н
- фитизъм – ф
- витизъм – в
- пюизъм – п
- бетацизъм – б и б’
- мюизъм – м и м’
- йотацизъм – й
- вокализъм – а, ъ, о, у, е, и
- I.2. Ринодисартикулиите имат две форми:
- отворени
- затворени
- I.3. Анартрии / Дизартрии – 5 форми
- Едната форма – дизартрия, анартрия
- корова
- апраксическа
- кинетична
- предцентрална
- Втората форма – анартрия, дизартрия
- корова
- апраксическа
- кинетична
- постцентрална
- Третата форма
- псевдобулбарна
- Четвъртата форма
- булбарна
- Петата форма
- малкомозъчна
- Едната форма – дизартрия, анартрия
- I.1. Дизартикулиите се разделят на вътрешни подгрупи по старогръцкото название на фонемата:
- II.4. Две форми
- статаринг (заекване)
- стамаринг (запъване)
- II.5. Две форми
- тахилалия
- брадилалия
- III.6. Две форми
- експресивна
- импресивна
- III.7. Шест форми
- 1) Моторни
- моторна
- еферентна
- кинестетическа
- 2) Сензорна
- акустико-гностическа
- акустико-мнестическа
- семантическа
- 1) Моторни
- IV.8. Дрезгав глас
- патологична мутация
- ларингоектодисфония
- V.10.
- Експресивни
- Импресивни
- V.11.
- Експресивни
- Импресивни
- езиково-говорни нарушения в по-тесен кръг на вътрешна диференциация от 3. ред:
