Цел, обект, предмет, задачи, методи и принципи на логопедията

Логопедия – термин, въведен от Емил Фрьошелс (австрийски лекар) в началото на XX век.

Думата е двусъставна, произхожда от гръцкия език:

• логос – дума, слово (учение), наука
• педия – дете – дума с основно значение в смисъл на възпитание, учение или дете

По-широко разгледана:

• наука за речта на децата
• словообучение – изграждане на реч
• слововъзпитание – въздействие на вече изградената реч

Различни названия:

• логопедия – в България, Русия
• речева патология или речева терапия (speech therapy, speech pathology) – в САЩ, Великобритания, Ирландия

Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите нарушения, нарушенията в гълтането (дисфагия) и разработва терапевтични методи за преодоляването им.

Що е наука?

• Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията.
• Съвкупност от знания, опит.

Принципи:

• основно начало на някаква наука / теория
• убеждение, възглед, ръководно начало

Всяка една дейност е базирана на принципи.

Цел (нещото, което преследваме):

• това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи
• краен, желан резултат за постигане на нещо

За да постигнем цел, първо решаваме на какъв принцип да стъпим. После минаваме по даден път.

Задачи:

въпрос, на който, при зададени условия, се търси отговор чрез разсъждения

определена работа или цел, която трябва да се извърши

Логопедията е сравнително млада наука, но е динамично развиваща се. В нея продължават да се натрупват значителни, различни по обем знания. Утвърждава се като самостоятелна наука. В някои държави статутът на логопедията е законово регламентиран. Логопедията е в тясна връзка с медицината и педагогиката.

В различните страни статутът на логопедията е различен – в САЩ, Канада, Англия тя е автономна наука, в Германия, Франция, Италия, Испания е медицинска субдисциплина.

Определение, предмет, обект, методи, задачи и принципи на логопедията

За да бъде една наука автономна, тя трябва да има цел, обект, предмет, принципи, методи и задачи.

1. Науката логопедия

Логопедията е наука за речевите нарушения – за методите, проявата и отстраняването им (коригирането им) със средствата за специалното обучение и възпитание.

Науката логопедия изучава причините, механизмите, симптоматиката, протичането и структурните нарушения на речевата дейност.

2. Цел на логопедията

Основна цел на логопедията е разработване на научно-обоснована система за обучение, възпитание, превъзпитание на лица с нарушение в речта, както и превенция на речевите разстройства.

2.1. Разработване на теория за езиково-говорните аномалии и теория за възпитание на лицата с езиково-говорните аномалии.

2.2. Разработване на собствения предмет, методология, методи и издигане равнището на теоретическите обобщения в логопедията.

Цел на логопедията е изучаването на етиологията, патогенезата, формите и симптомите на проявление, на базата на което се създава терапия за тези нарушения.

3. Предмет на логопедията като наука

Нарушенията на речта и процеса на обучение и възпитание на деца с разстройство на речта.

4. Обект на логопедията като наука

Човекът с речево нарушение

5. Задачи на логопедията

Ориентирани са към изясняване на езиково-говорните аномалии по отношение на разпространение, симптоматика и степен на проява. При изясняване на езиково-говорните аномалии е нужно да се определят механизмите, структурата, етиологията, профилактиката им.

Задачите:

• изучаване на онтогенезиса на речевата дейност – начина на развитие на речевата дейност по отношение на различните форми речеви нарушения;
• определяне на разпространението, симптоматиката и степента на проява на речевия дефект;
• проява на динамиката и спонтанността на нарушението;
• изясняване на етиологията (причините), механизмите, структурата и симптомите на речевите нарушения;
• разработване на методики за диагностика на речевите нарушения.

Задачите на логопедията се делят в теоретичен и практически аспект.

• Теоретичен аспект – изучава речевите разстройства и разработва научно-обосновани методи за профилактика.
• Практически аспект – профилактика, проява и отстраняване на речевите нарушения.

За да могат задачите на тези два аспекта да бъдат решавани, е необходимо да се следват така наречените междупредметни връзки на логопедията с други науки – анатомия, педагогика, неврология, физиология, психология, хистология, патоанатомия…

6. Принципи на логопедията

принцип – от гръцки език – изходно начало / изходно положение – там, от където тръгваме, за да осъществим дадена дейност.

6.1. Дидактически принципи (принципи на обучение)

Основават се на педагогическата наука. Необходими са, тъй като в един аспект ние имаме една обучителна и възпитателна дейност. В никакъв случай не приравняваме логопедичната дейност с дейността на учителя. Но поради тясната връзка на логопедията с педагогиката, няма как да не отчетем тези принципи. Имаме развитие или корекция на речта, т.е. ние обучаваме човека в реч или по някакъв начин превъзпитаваме речта му, ако тя е нарушена по причини, които не са чисто анатомични.

Педагогика – когато говорим за обучителен процес, имаме два субекта в обучението:

• един, който е обучаващ (учител);
• един, който е обучаван (ученик).

Обучаващият трябва да научи на нещо обучавания. Като в училище, но без момента с изпитването и оценяването.

Дидактика – наука за обучението.

Логопедът първо поставя диагноза, после търси методите за корекция на говора. Цялото това обучение се случва на базата на дидактическите принципи:

• Принцип на нагледност – обхваща всички възприятия и увеличава процеса на усвояване на знания. Чрез нагледността се постига трайно овладяване на материала. Включен е зрителният анализатор – могат да бъдат наблюдавани различни неща (модели, чертежи, рисунки…).
• Принцип за достъпност – за да бъде една дейност резултатна, тя трябва да бъде достъпна. За да научим едно дете в правилен говор, трябва да следваме този принцип. В него има няколко важни елементи:
  • започваме от лесното към трудното;
  • започваме от известното към неизвестното;
  • започваме от простото към сложното.

Трудна артикулация след време става сравнително лесна => добавяме още нещо – така става отново трудно.

• Принцип на съзнателност – за да има една дейност резултат, човекът, който я извършва, трябва да я върши със съответното осъзнаване (съзнателност). Това е отношението, което има човекът към дейността. За да имаме съзнателно отношение, е необходимо да имаме положителна мотивация, което означава, че трябва да са видими резултатите от дейността.
• Принцип за активност – емоционална, сензорно-моторна, интелектуална, говорна активност.
• Принцип за индивидуален подход – всеки има индивидуален темп на работа. Ако с едно дете нарушението се отстранява бързо с дадени методи, не означава, че и с друго дете ще е така.

Когато използваме индивидуалния подход, трябва да имаме предвид следните характерни особености:

1. мисловният процес – как протича – бързина на мисленето при деца в норма и при деца с интелектуални нарушения;
2. равнище на знания и умения на съответния човек;
3. работоспособност и намаляване на работоспособността.

6.2. Логопедични принципи – онтогенетичен принцип

Онтогенетичният принцип отчита онтогенетичното развитие. Логопедичната корекционна дейност е необходимо да се основава на отчитане на последователността и проявленията на формите и функциите на речта. Възникването на речевите нарушения много често е в резултат на сложни биологични и социални фактори.

Говорейки за онтогенетичния принцип, е необходимо да се отчете и т.нар. генетичен подход, който разглежда езиково-говорните аномалии и логопедичните корекции в процес на развитие. Включва анализ на възникване и формиране на езиково-говорните аномалии и тяхното изменение в корекционния процес. Генетичният подход позволява да бъдат открити и предвидени необходимите условия за пълноценно развитие на езиково-говорната функция.

Отчитайки системно-структурния подход, се изяснява йерархичната структура на езиково-говорната функция и нейните аномалии на съответното равнище – фонетично, лексикално, граматическо, прозодическо.

7. Методи в логопедията

Метод – път, начин, средство за постигане на целта.

Има различни групи методи. Съществуват универсални методи, които се прилагат в почти всички науки, и такива, които са присъщи само за съответната наука (в случая – логопедията).

7.1. Организационни методи – сравнителни, ленгитудинални, комплексни.

7.2. Емпирични методи

• обсервационни – наблюдение
• експериментални – лабораторни, естествени, психолого-педагогически
• психо-диагностични – тестови, стандартизирани анкети, беседи, интервюта
• анализ на дейност (речева дейност)
• биографични – събиране и анализ на анамнестични данни

7.3. Количествени методи – математико-статистически

7.4. Качествени методи

7.5. Интерпретационни методи – способстват за теоретично изследване на връзките между изучаваните явления

Диагностиката и корекцията на езиково-говорните аномалии се осъществяват чрез методи в следната класификация:

• общонаучни – методи за анализ на различни явления, използвани от различни науки
• частно-научни – педагогически, социологически, неврофизиологични, психологични, психо-патологични, аудиологични и др.
• специфично научни – методи за развитие на логопедичната наука и методи за логопедична корекция.

Трета група класификация на методите:

• анамнеза – метод, заимстван от медицината
• методи за анализ и оценка на езиково-говорното развитие – позволяват оценка в две посоки:
  • за установяване степента на нивото на езиково-говорното развитие
  • за откриване на аномалии в езиково-говорната система
• конкретни методи за логопедична корекция – конкретизират подвидовете езиково-говорни аномалии

8. Конкретно разпределение на методите в логопедията

8.1. Диагностични методи – служат за поставяне на диагноза

• биографичен метод – снемане на анамнеза, разпитване на човека
• апаратурен метод – чрез апаратни, инструментални изследвания се проверява и установява дадено нарушение
• тестове, скали, въпросници
• наблюдение – за получаване на допълнително информация, за да се постави диагноза
• беседа
• други методи за експертна оценка (изследване на четене и писане – оценката след това изследване ще покаже наличие на дислексия или дисграфия)

8.2. Терапевтични методи – използват се в работата след поставяне на диагноза

• демонстрация (показване)
• наблюдение (отсрещната страна трябва да наблюдава)
• упражнение (повторение)
• словесни (беседа, разказ, преразказ; беседата е и диагностичен, и терапевтичен метод)
• игра – играта е метод, защото изхождаме от водещата дейност, присъща за малките (5 год.) и така те са по-отзивчиви. При детето ученик не се използва игра, а нещо, свързано с основната му ежедневна дейност – ученето.
• манипулативни методи – с които преместваме, слагаме, развиваме фината моторика

8.3. Емпирични методи

• лонгитудинални методи – проследяват явлението в движение
• сравнителни методи
• неекспериментални методи
• експериментални методи

8.4. Методи за обработка на резултати

• сравнение между едни и други резултати