I. ТЪКАНИ

1. БИОЛОГИЧНА ТЪКАН – съвкупност от взаимосвързани клетки, изпълняващи сходна функция в организма.
2. ХИСТОЛОГИЯ – наука за тъканите (от гр. histos – тъкан; logos – наука).
3. ЕПИТЕЛНА ТЪКАН – изпълнява покривна, защитна, секреторна, абсорбираща функции.
4. СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН – поддържа всичко заедно, разделя клетките чрез неорганична материя (екстрацелуларен матрикс). Кости и кръв са също съединителна тъкан.
5. МУСКУЛНА ТЪКАН – съдържа контрактилни филаменти, които се плъзкат един спрямо друг и променят размера на клетката.
6. НЕРВНА ТЪКАН – формира главния и гръбначния мозък, както и периферната нервна система, пренася електрохимични стимули.

II. ЕПИТЕЛНА ТЪКАН

1. Textus Epithelialis

• клетките ѝ са подредени в снопове
• лежи върху базална мембрана
• има много малко количество междуклетъчно вещество
• няма кръвоносни съдове (аваскуларна тъкан)
• покрива външната част на организма и вътрешните кухини
• изгражда ендо- и екзокринните жлези, както и техните канали
• изгражда рецепторите на някои сетивни органи

2. Функции на епителната тъкан

• Бариерна (физична и химична) – многослойният плосък невроговяващ и вроговяващ епител.
• Транспортна – могат да се поемат йони или молекули, които да се отделят или пренасят. Резорбцията се подпомага от различни специализации на епителната тъкан – микровили, микрогънки, нагъвания на базалната част на клетъчната мембрана и др.
• Секреторна:
  • секреция на йони;
  • секреция на макромолекули – от клетките на екзо- и ендокринните жлези.
• Сетивна.

Lamina basalis

• 50-100 nm
• Lamina densa
• Lamina Rara int. et ext.

1) изградена е от около 50 протеина, разделени в 4 групи:

• колагени – предимно Collagen IV
• гликопротеини
• глюкозаминогликани
• хепарансулфатирани протеогликани

2) образуват мрежа

3) голяма част от компонентите ѝ се произвеждат от лежащите върху нея епителни клетки

3. Видове епител

3.1. Еднослоен епител

1. плосък – в съдовете се нарича вазотел, в сензорните обвивки на телесните кухини (плевра, перикард, перитониум) – мезотел
2. кубичен
3. цилиндричен
4. невроепител (рецепторни клетки на вкуса, обонянието, слуха и равновесието)

3.2. Псевдомногослоен епител (многореден епител)

3.3. Преходен епител на Хенле – пикочоотводящи пътища

3.4. Многослоен епител

1. многослоен плосък вроговяващ – кожа
2. многослоен плосък невроговяващ – лигавица

3.5. Секреторен епител – според мястото на отделяне на секрета:

• Екзокринен (жлези с външна секреция) – секретират директно на повърхността си или чрез епителни каналчета или тръбички.
• Ендокринен (жлези с вътрешна секреция) – отделят продукта си чрез базалната мембрана в съдовата система. Нямат каналчета.
• Паракринен – секретират дифундира през вътреклетъчното пространство и повлияват съседните клетки.

Видове екзокринен епител

• Според броя на изграждащите ги клетки:
  • едноклетъчни
  • многоклетъчни
• Според локализацията им:
  • интраепителни – в епитела, съставени от една или повече клетки
  • интрамурални – разположени са в стената на кухите органи
  • екстрамурални – разположени са извън стената на кухите органи
• Според формата на секреторната част:
  • тубулозни
  • ацинозни
  • алвеоларни
  • тубулоацинозни
• Според формата на отводящите каналчета:
  • прости
  • сложни
• Според вида на секрета си:
  • серозни
  • слузни
  • смесени

4. Типове екзокринни жлези според механизма на секреция

• Мерокринни – секретират по принципа на екзоцитозата
• Апокринни – секретър се отделя заедно с апикалната част на клетката
• Холокринни – клетките се разпадат и умират, като цитоплазмата и секретът им се освобождават в лумена на жлезата

Епителните клетки са полярни – те имат:

• апикална (връхна) част, която е ориентирана към околната среда;
• базална страна, контактуваща с подлежащите тъкани

5. Типове екзокринни жлези според вида на секрета

• Серозни ацини
  • имат добре развит гранулиран ендоплазмен ретикулум (reticulum, мрежичка) и ядро с овална форма (ацини – гроздоподобни структури, в които са подредени многобройни секреторни единици)
  • секретът е рядък и с високо съдържание на протеини
  • срещат се само три чисто серозни жлези – околоушна, слъзна и екзокринната част на панкреаса
• Слузни ацини
  • по-големи от серозните
  • секретът е по-гъст, в муцигенни гранули
  • много малко количество ендоплазмен ретикулум
• Смесени ацини
  • изградени от слузни клетки и малко количество серозни клетки, разположени в единия край на секреторната част

6. Ендокринен секреторен епител

• Секретиращ модифицирани аминокиселини, протеини и гликопротеини.
• Секретиращ стероидни хормони.

Клетките на ендокринния епител биват:

• Единични клетки (ентерокринните клетки, намиращи се в лигавицата на стомаха и червата)
• Групи от клетки (Лайдиговите клетки в тестиса)
• Повлекла от клетки (Лангерхансовите острови на панкреаса)
• Фоликули (в щитовидната жлеза)

Секретът се отделя през базалната част на клетките!

III. СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН

1. Съединителна тъкан

Изпълнява опорна, трофична, защитна и свързваща функция.

Състои се от:

• Клетки
  • фиксирани – фибробластите, остеобластите, хондробластите, липоцитите и някои пигментни клетки
  • свободни – макрофаги, мастоцити, плазматични клетки, еозинофилните, неутрофилните и базофилните гранулоцити и лимфоцитите
• Междуклетъчно вещество – то съдържа основно вещество и влакнести елементи. Основното вещество е богато на мукополизахариди, които произлизат от кръвта или се отделят от клетката.
  • гликозаминогликани
  • протеогликани
• Влакна (влакнести елементи)
  • Колагенни – диаметър 1-3 µm. Състоят се от фини фибрили, изградени от молекулни агрегати от белтък. Периодичността в подреждането е причина за напречната набразденост (светли и тъмни ивици), каквато се наблюдава под електронен микроскоп. Тези влакна са здрави, неразтегливи и набъбват във водни и кисели разтвори.
  • Еластични – по-тънки, съединяващи се помежду си. Те са изградени от белтък – еластин, без определена ориентация на молекулите, на което се дължат еластичните свойства на тези влакна.
  • Ретикуларни – тънки и неориентирани, поради което образуват фини мрежи в основното вещество. По състав те са близки до колагена, но притежават известни еластични свойства.

2. Видове съединителна тъкан

2.1. Незряла (ембрионална)

• Мезенхим – мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и др.

(Мезобласт = мезодерма – средният зародишен лист, разположен между външния (екзодерма) и вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, дермата на кожата и др.)

• Слузеста (Wharton’s jelly)

2.2. Зряла

2.2.1. Съединителна тъкан с влакнесто междуклетъчно вещество

• Хлабава (ареоларна) – междуклетъчното вещество на тази тъкан съдържа различно дебели, неориентирани колагенни влакна и мрежа от еластични влакна. Тук се срещат фиброцити, макрофаги, плазматични и мастни клетки. Хлабавата съединителна тъкан се разполага около кръвоносните съдове и нервите, между мускулите, под кожата и др.
• Плътна – състои се от клетки и междуклетъчно вещество, което съдържа голямо количество плътни влакна. Изгражда сухожилията на мускулите, ставните капсули и връзки.
  • Подредена (колагенна, еластична)
  • Неподредена (колагенна, еластична, ретикуларна)

2.2.2. Съединителна тъкан с твърдо междуклетъчно вещество

• Хрущялна – междуклетъчното вещество на хрущяла съдържа комплексни съединения от мукополизахариди и хондроитинсярна киселина (хондромукоид), колагенни и еластични влакна. Хрущялните клетки (хондроцитите) притежават добре развити органели и обикновено са разположени на групи. Различават се три вида хрущялна тъкан:
  • Хиалинен хрущял – намира се в стените на въздухоносните пътища, в ребрата и ставните повърхности на костите. Полупрозрачен, няма собствени кръвоносни съдове и влакнестите елементи в междуклетъчното вещество са в по-малко количество.
  • Еластичен хрущял – изгражда ушната мида и някои от хрущялите на гръкляна. Има структура, подобна на хиалинния хрущял, но съдържа по-голямо количество пластични влакна.
  • Влакнест хрущял – среща се в междупрешленните дискове и ставните плочки. Характеризира се с изобилие от колагенни влакна, между които се намират хрущялните клетки.

Хрущялната тъкан няма собствено кръвоснабдяване, лимфни съдове и нерви. Снабдява се с хранителни вещества от капилярите на перихондриум.

• Костна – тъкан със значителна твърдост поради наличието (~67%) на различни соли (калциев фосфат, калциев карбонат, магнезиев фосфат и др.), с които е импрегнирано междуклетъчното вещество. В него се намират органични вещества, главно във вид на колагенни влакна. Костните клетки, остеоцитите, са разположени в малки кухини в основното вещество. Те притежават множество израстъци, които запълват тънките костни каналчета. Една част от клетките участват активно в производството на костно вещество – те се наричат остеобласти. Срещат се и костни клетки с множество ядра и лизозоми и притежават способност да разрушават костната тъкан – остеокласти.
  • Костната тъкан е два вида: компактна и гъбеста.

2.2.3. Съединителна тъкан с течно междуклетъчно вещество

• Кръв

2.2.4. Специална съединителна тъкан

• Мастна – изградена е от клетки, изпълнени с мастни капки. Намира се в подкожието и около някои органи, напр. бъбреците. Служи като енергиен резерв. Има топлоизолираща функция.
• Ретикуларна (мрежеста) – състои се от звездовидни клетки, които се свързват с израстъците си и по този начин образуват мрежа. Тя изгражда съединителнотъканната част на костния мозък, слезката, лимфните възли и др. – в тези органи се образуват кръвните клетки.
• Костен мозък.

3. Костна тъкан

• Остеобласти – синтезират колаген I и други съставки на костта.
• Остеоцити – трансформирани остеобласти, поддържат нормалното състояние на костния мозък.
• Остеокласти – разграждат и ремоделират костта.
• Матрикс
  • Органични съставки – колаген, протеогликани, глюкозаминогликани, хиалуронова киселина и др.
  • Неорганични съставки – калциев хидроксиапатит.

4. Хрущялна тъкан

• Хондроцити
• Хондробласти
• Междуклетъчно вещество – протеогликани

Няма собствено кръвоснабдяване, лимфни съдове и нерви. Снабдява се с хранителни вещества от капилярите на перихондриума.

Три типа хрущялна тъкан:

• Хиалинна
• Влакнеста
• Еластична

5. Хиалинен хрущял

• Хондробласти – 15-20 µm & хондроцити
• Хрущялен матрикс
  • Collagen (type II) – 20 nm
  • Основна субстанция – три вида глюкозаминогликани:
    • Hyaluronic acid
    • Chondroitin sulfate
    • Keratin sulfate

6. Мастна тъкан

• Адипозни (мастни) клетки – адипоцити, липоцити (L. adeps, fat + Gr. kytos)
• Синтез и складиране на неутрални мазнини или генериране на топлина
  • Унилокуларна (бяла мастна тъкан)
  • Мултилокуларна (кафява мастна тъкан) (L. locus – place)