I. Структурна анатомия на човешкото тяло

1. Анатомията и другите биологични науки

  • Anatomy – структура на тялото
  • Physiology – функция на тялото
    • Структура и функция не могат да бъдат разделени.
    • Формата е отражение на функцията и обратно.

Анатомията е общобиологична наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от морфологията. Названието ѝ произтича от гръцкото „анатоме“, което означава разсичам, разделям.

Анатомията и физиологията като науки изучават структурите, изграждащи човешкия организъм и функционалните взаимодействия между тях. Изучаването на нормалните структури и техните функции включва не само клетъчния състав на организма, обособен в тъкани, органи и системи, но и механизмите на тяхната регулация.

Далече в древността фигурират най-ранните познания за анатомията на човешкото тяло. За основоположници на съвременната анатомия обаче, поради въведените точни познания, валидни и до дне, приемаме:

  • Леонардо да Винчи (1452 – 1519) – гениална, всестранно надарена личност
  • Андреас Везалий (1514 – 1564) – бащата на анатомията

Използваният от тях дисекционен метод върху трупове и описанията на кости, стави, мускули и вътрешни органи в голямата си част съставят наследството, оползотворено от бъдещите поколения. Близо век по-късно английският лекар Уилям Харвей предоставя подробна карта на кръвообращението и обособява отделянето на анатомията от физиологията. През 19. век руският хирург Николай Пирогов (Русия) поставя началото на топографската и хирургичната анатомия. В края на 19. век и 20. век анатомията и физиологията достигат окончателния си разцвет чрез изследванията на Ксавие Биша (Франция), Владимир Бехтерев (Русия), Иван Павлов (Русия), Ян Пуркиние (Чехия), Рудолф Вирхов (Германия), Александър Флеминг (Шотландия) и много други изследователи.


2. Морфология

Морфология – показва структурата на човешкото тяло – макроскопска анатомия

Микроморфология:

  • Цитология – устройство на клетките
  • Хистология – устройство на тъканите

Мофрофункционални науки

  • Хистохимия – група от химически методи, на базата на които може да се докажат ензими, липиди
  • Авторадиография – радиоактивен метод; опасен, неприложим
  • Имуноцитохимия


3. Микроморфология

  • Цитология (клетъчна биология)
    • cytos – клетка
    • logos – наука
  • Хистология (тъканна биология)
    • histos – тъкан
  • Ембриология
    • embryos – зародиш


II. Методи в анатомията

1. Прилагани към мъртвото тяло

  • Фиксация (с фурмалин)
  • Консервация
  • Дисекция (разрязване на тялото)
  • Топографски анатомични срезове
  • Корозивни препарати (показват се кръвоносни съдове)
  • Пластинация
  • Приготвяне на костни препарати
  • Хистологични методи


2. Прилагани към живия човешки организъм

  • Антропологични – измерване на тялото и частите му
  • Кинезиологични – движенията в различни стави, походка и др.
  • Ендоскопски – фиброскопия, бронхоскопия и др.
  • Радиологично изследване – изотопно
  • Конвенционална рентгенография
  • Компютърна томография
  • Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР; разпределението на водородните атоми в тъканите)
  • Ултразвуково изследване – ехография, скенер

Най-разпространеният класически метод, използван повсеместно в анатомичните институти при изучаване на макроструктурите на човешкото тяло, е дисекционен метод, приложен върху консервирани по подходящ начин човешки тела. Трудностите по осигуряване на трупен материал доведоха в последните години до развитие на методите на пластинация на предварително фиксирани човешки трупове, което съхранява за неопределен период макроструктурите.


III. Макроскопска анатомия

  • Систематична анатомия
  • Топографска анатомия
  • Клинична (приложна) анатомия
  • Пластична анатомия


1. Систематична анатомия – организация на органите в системи

  • Покривна система
  • Мускулно-скелетна система
  • Нервна система – централна, периферна и т.н.
  • Сърдечно-съдова система
  • Храносмилателна система
  • Дихателна система
  • Отделителна система
  • Репродуктивна система
  • Ендокринна система


2. Клинична (приложна) анатомия

  • Набляга върху аспекти от структурата и функцията на тялото, които са важни за клиничната практика.
  • Демонстрира анатомията на ниво ендоскопска техника и образна диагностика


3. Пластична анатомия

  • Борави с пропорциите между частите на тялото и неговата външна конфигурация.
  • Приложение:
    • в изобразителното изкуство
    • в медицината – проекции на органите върху повърхността на тялото


4. Топографска анатомия

  • Разглежда структурната организация на човешкото тяло по области и слоеве, както и пространствените взаимоотношения на неговите структури.

ЧАСТИ НА ТЯЛОТО –> ОБЛАСТИ –> ЗОНИ

  • Глава
  • Шия
  • Туловище
  • Крайници
    • Гръден кош
    • Корем
    • Гръб
    • Таз / тазово дъно


Пример:

  • ГЛАВА (част)
    • ЛИЦЕ (област)
      • ОРБИТА (подобласт / зона)
  • Отправни костни точки
  • Вертикални линии
    • Срединна (linea mediana anterior et posterior)
    • Около гръдната кост (parasternalis)
    • Мамиларна или медиоклавикуларна (mamilaris, s. medioclavicularis)
    • Подмишнична (axillaris ans., media et post.)
    • Лопаткова (scapularis)
  • Хоризонтални линии
    • Горна / ребрена (linea bicostalis) (бикостална)
    • Долна (linea bispinalis)
  • 3 етажа
    • Горен – епигаструм
    • Среден
    • Долен – хипогаструм
  • 9 области


IV. Телесни кухини

  • Дорзални (гръбни) кухини
    • Краниална
    • Вертебрална
  • Вентрални кухини
    • Гръдна
    • Коремна
    • Тазова


V. Ориентация на човешкото тяло

  • Сагитална – срединна равнина
  • Трансверзална – напречна равнина
  • Фронтална


VI. Анатомични термини

1. Термини за взаимоотношения

„Три чифта термини могат да изразят отношението на дадена структура с всяка друга структура в тялото.“ (Grant)

  • superior – inferior (горе – долу)
  • anterior – posterior (отпред – отзад)
  • medialis – lateralis (към и встрани от срединната линия)


2. Термини за сравнение

  • Proximalis – Distalis – описва разположението на костите на крайниците
  • Proximalis – краят на костта, по-близо до аксиалния слекет
  • Distalis – противоположно на Proximalis; отдалечен от аксиалния скелет


3. Термини за взаимоотношение

  • anterior – към предната повърхност на тялото или ventralis
  • palmaris или volaris – дланен
  • plantaris – ходилен
  • posterior – към гърба на тялото или dorsalis

С „dorsum“ се означава и гърбът на ходилото и ръката.


4. Термини за сравнение

  • Ulnaris – Radialis
    • Ulnaris – към страната на малкия пръст за предмишница и ръка; съответства на medialis
    • Radialis – към страната на палеца за предмишница и ръка; съответства на lateralis
  • Tabialis – Fibularis
    • Tibialis – към страната на tibia за долен крайник и ходило; съответства на medialis
    • Fibularis – към страната на fibula за долен крайник и ходило; съответства на lateralis
  • Externus – Internus
    • Externus – външен
    • Internus – вътрешен
  • Superficialis – Profundus
    • Superficialis – близко до повърхността
    • Profundus – отдалечен от повърхността


VII. Нива на организация на човешкото тяло

1. Основни нива на структурна организация

  • Химично
  • Клетъчно
  • Тъканно
  • Органно
  • Системно
  • Организмово


2. Химично ниво

  • Най-простото ниво в структурната йерархия
  • Включва най-малките градивни единици на материята – атомите, които се комбинират в молекули
  • Молекулите формират органели (вътрешните органи на клетката)


3. Клетъчно ниво

  • Представено от най-малката единица на живата материя – клетката
  • Клетките имат някои общи функции, но варират по форма, размер и цвят
  • Всеки клетъчен тип има определени уникални функции в човешкото тяло


4. Тъканно ниво: тъкани

  • Биологична тъкан – съвкупност от взаимосвързани клетки, изпълняващи сходна функция в организма
  • Четири основни типа тъкани в човешкото тяло
    • Епителна
    • Съединителна
    • Мускулна
    • Нервна


5. Органно ниво: органи

  • Орган – различни тъкани (най-малко два вида), свързани по определен начин, образуват орган, изпълняващ определена функция
  • Комплексните функции се изпълняват на това ниво
  • Някои органи: око, мозък, зъб, сърце, стомах, бял дроб, бъбреци, кожа, черва


6. Системно ниво; системи

  • Система – различни органи, свързани в изпълнение на обща функция
  • В организма има 11 системи:
  1. Сърдечно-съдова система
  2. Покривна система
  3. Скелетна система
  4. Нервна система
  5. Мускулна система
  6. Ендокринна система
  7. Дихателна система
  8. Лимфна система
  9. Храносмилателна система
  10. Отделителна система
  11. Репродуктивна система

Един или повече органи работят в унисон за постигане на определени цели.


7. Организмово ниво: организъм

  • Най-високото ниво на организация
  • Организъм – съвкупността от всички структурни нива, работещи заедно. Накратко, това е човешкото същество като цяло.