В логопедията се използват понятията език, реч, говор, говорна или речева дейност.

Език – система от словесни знаци

Говор (реч) – начинът, по който се реализират отделните словесни знаци (единици). Може да се каже също, че езикът е исторически оформена система от знаци, а говорът – процес на предаване на информация с помощта на езика.

Комуникативната функция на езика е основна. От голямо значение е също говорната дейност, защото именно в нея се проявяват говорните аномалии.

Основен проблем в логопедията е да установи истинската природа на аномалиите и да се приложи подходяща терапия. Справяйки се с чисто говорните нарушения, се цели по-добра социализация на личността.

Йерархичната структура на езиково-знаковата система позволява тя да бъде представена по следния начин:

• прозодическа субструктура – интонация и акцент
• суперзнаково равнище – поток на говора (дискурс), изречение (просто и сложно), синтагма (подредба)
• знаково равнище – словосъчетание, дума, морфема
• субзнаково равнище – сричка, фонема, диференциални признаци на фонемите

Тази система е удобна за логопедията, като е прието анализът на нарушенията да започва от нисшите към висшите нива. Изхождайки от този модел, субзнаковото равнище се разглежда като:

диференциални признаци на фонемите –> фонеми –> сричка.

СУБЗНАКОВО РАВНИЩЕ

А) Диференциални признаци на фонемите – това са характерните белези на фонемите, според които те могат да бъдат систематизирани. В българския език диференциалните признаци на фонемите са систематизирани най-добре от Д. Тилков и Т. Бояджиев (1977). Признаците се делят в зависимост от начина и мястото на учленяване:

• според МЯСТО
  • предност – задност
  • широкост – тясност
  • лабиалност – нелабиалност
  • алвеолност – неалвеолност
  • небност – ненебност
  • веларност – невеларност
• според НАЧИН
  • преградност – проходност
  • латералност – нелатералност
  • африкативност – неафрикативност
  • вибрантност – невибрантност
  • назалност – оралност
  • глайдовост – неглайдовост
  • палаталност – непалаталност
  • звучност – беззвучност

Тези признаци (снопчета) и анализът им стоят в основата на логопедичния анализ.

Б) Фонемната система се дели на две групи:

• гласни (вокали)
• съгласни (консонанти)
  • твърди – меки; звучни – беззвучни…
  • класификация, в зависимост от мястото на учленяване
  • единични фонеми – образуват се в индивидуалната говорна практика

В) Сричка – това е верига от фонеми с ядро винаги от гласна фонема и съгласни, които определят началото и края на сричката (В. Стамов, 1986). Сричките биват ударени и неударени.

ЗНАКОВО РАВНИЩЕ

• МОРФЕМА – в българския език това са: корен, представка, наставка, окончание, определителен член
• ДУМА – това е единица на речта, съставена от звукова последователност, в която не могат да бъдат вкарани други звукове и може да бъде поставена пауза след изговарянето ѝ.
• СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ – по правило имат определен словоред.
• по строеж:
  • съчетания от свободно подбрани думи
  • съчетания на думи, от които едната е постоянна, а другата – променлива
  • съчетания, които не допускат промяна на думите
• по семантика:
  • словосъчетания, които имат конкретно значение
  • словосъчетания, които имат пряко или преносно значение
  • словосъчетания само с преносно значение
  • словосъчетания синоними на отделни думи

Два вида словосъчетания – свободни и устойчиви.

СУПЕРЗНАКОВО РАВНИЩЕ

• СИНТАГМА – това е преходът между знаковото и суперзнаковото равнище, тъй като прилича и на словосъчетание, и на изречение.
• ИЗРЕЧЕНИЕ – това е минималната единица на общуването. Изреченията биват прости и сложни.
• ДИСКУРС – поток на речта – едно или няколко изречения, свързани смислено.

ПРОЗОДИЧЕСКА СУБСТРУКТУРА

В нея са включени интонацията и акцентът (или ударението).