Това на горната снимка е произведение на изкуството от 18. век, издълбано от слонова кост. Озаглавено е „Зъбният червей като адския демон“.

То е с височина около 10 см. Двете му половини се отварят, за да разкрият сцена с адските мъки от зъбобол, изобразена като битка със зъбния червей, допълнена с мини черепи, адски огън и голи хора с тояги.

Зъбните червеи имат дълга история, като за първи път се появяват в шумерски текст около 5000 г. пр.н.е. Споменавания на зъбни червеи могат да бъдат намерени в Китай, Египет и Индия много преди идеята за тях да пусне корени в Западна Европа през 8. век.

Някои от древните хора, които са вадили зъби, често са бъркали зъбните нерви с червеи и са вадили както зъба, така и нерва в него. Това е била изключително болезнена процедура, особено във времената преди да се появи анестезията.

Съществуването на зъбен червей е опровергано през 18. век, когато Пиер Фошар – известен днес като бащата на съвременната стоматология – обявява, че появата на кариеси е свързана с консумацията на захар, а не с малки същества, които ровят вътре в зъба.

През 90-те години на 19. век W. D. Miller развива тази идея, като открива чрез серия от експерименти, че бактериите, живеещи в устата, произвеждат киселини, които разтварят зъбния емайл в присъствието на ферментиращи въглехидрати.