Теоретичен модел, който е основният у нас, който прави опит да представи скритите, вътрешни механизми, етапи, през които минава речевата комуникация при човека. Съществуват и редица други, по-подробни, модели, но този успява да предаде в най-основни линии всичко онова, което касае както процесите, свързани с говорене, така и в случаите, когато слушаме (възприемаме) реч и я разбираме.

Автор на този модел е проф. Мавлов, който пре2 1997 г. е публикуван в сп. „Специална педагогика“ (вече не се издава).

Йерархичен модел на процеса на вербална комуникация

Вербална комуникация – двустранен процес, в който има поне два субекта – говорител и слушател. Говорителят произвежда реч (речево съобщение), слушателят възприема (разбира) реч. Може да е в устна форма и в писмена форма.

Йерархичният модел съдържа в себе си някаква йерархия от процеси (равнища), които протичат в определена последователност – от най-високото ниво към най-ниското или обратното.

Теория за ВПФ (висшите корови функции)

Групи висши функции:

• Гнозисни
• Праксисни
• Езикови (речеви)

Основните функции в йерархичния модел на вербалната комуникация са езиковите функции.

Речта има два аспекта, които се определят от гледната точка на участниците (говорител и слушател).

Други два аспекта на речта:

• Експресивен аспект – свързва се с продуцирането на реч, с говоренето. Това е говоримата реч.
• Импресивен аспект – свързва се с възприемането на реч, с разбирането. Това е възприетата реч.

Двата аспекта са абсолютно противоположни по начин на протичане, осъществяване. Различават се и по връзката на речта с другите психични функции, които участват в съответния процес.

Нарушенията на вътрешните равнища – които са в рамките на двата аспекта – се отразяват по специфичен начин върху състоянието и компетентностите на човека да осъществява комуникация. Независимо от това на кой етап (на кое равнище) е нарушението, винаги ефектът е общо отражение върху функционирането на речта изобщо. Точно заради това трябва да се изследват последователно двете страни на йерархичния модел.

При произвеждане и при възприемане на реч се отделят еднакъв брой равнища – по 4 в двете части на йерархичния модел.

РАВНИЩА НА ИЗРАЗЯВАНЕ (ПРОИЗВЕЖДАНЕ, СЪЗДАВАНЕ) НА РЕЧ

Мавлов предпочита термина „произвеждане“.

Коментират се само формите на устна реч, но не и на писмената. Писмената и устната реч имат различна мозъчна организация.

От най-високото към най-ниското равнище.

1. Психично (идеационно) равнище

Най-високото равнище.

Идеационно – от идея, замисъл.

Психично – защото това ниво няма никаква връзка с думи. Тук работят психични функции като представи, мислене, които не са свързани с езиковите операции.

2. Езиково (вербално, лингвистично) равнище

Идеята отива в сферата на вербалната памет – там, където се съхраняват думите.

На това ниво идеята започва да си взаимодейства двустранно със семантичната (вербалната) памет. При това взаимодействие започва процес на търсене в рамките на вербалната памет. Избират се онези средства (думи), които най-точно съответстват на идеята. Онези от тях, които според говорещия в момента чаовек, които най-добре биха предали на слушателите самата идея.

Всеки отделен човек една и съща идея я изразява по различен начин. Няма правило, което изисква използването на едни и същи думи при изразяване на дадена идея. Индивидуален подбор.

Тези процеси протичат много бързо, мигновено. Случват се много преди момента устата да се отвори и да изкаже избраните думи.

Тук се включват и част от граматичните правила на езика – според подбраните думи се използват различни граматични правила. Разбирането при хората става чрез думи, организирани по определен начин.

Езиково генериране – създаване, пораждане на реч. Термин, навлязъл в логопедията от психолингвистиката. Синонимен термин: езиково кодиране.

Понятията език и реч – от психолингвистиката. Не са равнопоставени – понятието реч е по-широко от понятието език. Понятието реч включва в себе си понятието език. Езикът е система от знаци. Най-малките знаци за звуковете (фонемите), които изолирано никога не се използват, а само в комбинации между тях – срички (морфеми) и думи (лексеми). Думата знаци често се заменя със символи (символна система), кодове. Затова съществува и терминът кодиране (езиково кодиране).

Към момента в света съществуват над 3000 различни езици.

Още Виготски преди повече от 100 години в своята книга „Мислене и реч“ използва като заместител на езиково кодиране израза „вътрешна реч“ – тя според Виготски е орязан, много груб първообраз на онази реч, която ние в последствие изговаряме на глас. Основно място в първообраза на бъдещето изречение са глагол, наречие, обстоятелствено пояснение, допълнение – това са задължителните елементи в рамките на езиковото кодиране да са налице според Виготски. Ако ги няма, не е съставен първичният модел на фразата. Процесът на езиково кодиране приключва само след като са подредени избраните елементи в определена последователност.

Глаголното насищане на вътрешната реч Виготски нарича предикативност на вътрешната реч (предикативен характер).

3. Равнище речев праксис

Реч = език + говор

Комбинацията от двете прави понятието реч по-широко от понятието език.

За да има реч, езикът не е достатъчен. Трябва да има праксис.

За да стигне до устата, езиковият модел трябва да бъде прекодиран – езиковите кодове трябва да намерят физичските си аналози, които са двигателни. Това са сложните двигателни (моторни) програми на говорните движения. Моторните програми на речта съответстват на отделните звукове и на техните комбинации.

В премоторните вторични полета на долния край на челния дял на лява хемисфера се съхраняват структурите зона на Брока, зона на Вернике и др.

Речевият праксис започва да се оформя още преди първата година на детето – с лепетната реч след 6-7-ми месец. Тогава детето повтаря звукове, срички – това е началото на създаването на моторните говорни програми. Детето слуша другите, наблюдава ги как те говорят. Праксисът са автоматизми, неосъзнати движения – човек не обмисля как да си мръдне мускулите на езика, устата, за да вербализира нещо. Всичко това съществува в мозъка (44-45-то полета), той го подава по нервните пътища като команда.

Речевият праксис включва артикулаторен (говорен) праксис, който позволява да се озвучават фонемите, думите, и писмен праксис, който помага да създаваме буквите (елементите на писмената реч).

Речев праксис = вербален праксис = говорен праксис

4. Равнище на елементарни невромускулни команди и двигателни изпълнителни говорни органи

В челния дял, пред Роландовата бразда, се намира първично моторно поле 4 (означава се M1). Пред това първично поле са разположени вторични моторни полета – 6, 44, 45.

След като думите се преобразуват в двигателни моторни програми, като двигателни модели на думите се подават към първично моторно поле M1, от което тръгват командите (нервни импулси, които носят информация за самите движения, по които да се вербализират думите, по какъв начин да се задвижат говорните мускули) надолу по проводящите пътища. По този начин процесът „излиза“ от висшите корови функции. Затова определението е „елементарни невромускулни“ команди – те протичат в рамките на нервната система, но са адресирани към периферните мускули на говорния апарат (диафрагма, междуребрени мускули, гръклянни мускули, гласни връзки, меко небце, език, устни).

Това равнище обхваща подкорови отдели – проводящите пътища минават извън кората.

В какво се изразяват нарушенията на различните равнища?

1. Идеационно равнище: нарушени, недоразвити представи, мисловни процеси са засегнати в патологии като аутизъм, …….
2. Езиково равнище: централните нарушения носят езиков характер – разстроено разбиране на думите, граматиката на речта.
3. Речев праксис: речева апраксия – мозъкът на болния няма да може да се ориентира точно на коя дума каква моторна програма отговаря; думата няма да може да бъде изговорена веднага и точно.
4. Равнище на елементарни невромускулни команди: Увредите на последното равнище (парализа, пареза) са елементарни, много по-тесни като симптоматика са случаите на речева патология. Случаи на дизартрия (при болни хора с парализа на десни крайници, което често върви с парализа на едната половина на лицето, а от там и на самите говорни мускули). Типичен пример за такава дизартрия за случаите на детска церебрална парализа (ДЦП) – заболяване с периферен характер, при което са нарушени елементарните движения. Децата могат да са с напълно осъзнати понятия, с осъзнати понятия, но не могат да изговорят, поради увреди на последното равнище. Дислалията (артикулационните нарушения) също се отнася към елементарното равнище. Заекването – също в повечето случаи може да се отнесе на засегната работа на последното равнище.

РАВНИЩА НА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА РЕЧ

От най-ниското към най-високото равнище.

1. Равнище на елементарна рецепция (елементарно възприемане на сетивни дразнения)

Глобално е. Включва не отделни структури от кората, а най-различни. Включва и очите, ушите, кожно-тактилност (кожно-тактилни възприятия при слепите).

Вътрешно ухо – в него има Кортиев орган, в който постъпва звукът (механична вълна, трептения). Кортиевият орган е с много сложна система от нервни окончания. В него става преобразуване на физичните сигнали в нервни сигнали, които пренасят информация за звуци. Нервният сигнал продължава нагоре и стига първо до подкоровите структури (хипокамп, таламус), след което директно се насочват и към първичните полета на кората, и от тях – към вторичните полета, за да бъдат разпознати. Първично корово поле на зрението – 17, пъврично корово поле на слуха – 41 и 42, първични корови полета на тактилността – 1 и 3.

Възприемането не е на централно ниво, а на периферно.

По същия начин е и при очите.

2. Гнозисно равнище (равнище на речев гнозис)

Гнозис – висша корова функция, при която става разпознаване (отделяне на даден обект, дразнител от останалите), отнасяне към някаква позната група обекти (класифициране) и идентификация на обекта (свързването с определено понятие).

Синоним на гнозис – възприятие.

Този процес е свързан с предхождащо формиране на знания, представи. Има връзка с дългосточната памет (както е и при праксиса – в моторната памет се формират моторните програми). В съвсем ранна възраст, много преди моторните програми, започват да се формират акустичните модели на речта, зрителните възприятия. Има много видове гнозис – невербален, вербален (речев), предметен, зрителен, слухов, кожно-тактилен.

За да стане всичко това, трябва всички обобщени образи за отделните обекти, явления трябва да са вече сформирани в рамките на опита и да се съхраняват като абстрактни, обобщени схеми в паметта. Тези абстрактни схеми се наричат прототипи на конкретния обект.

В дългосрочната памет не се съхранява подробен, детайлен образ на обекта, а само схематична, груба представа – само онези елементи, които задължително трябва да присъстват за дадения обект, за да може той да се идентифицира като такъв.

Връзка на възприемането на реч задължително с речевата (вербалната) памет – за да се разпознаят образи и обекти (предмет, животно, човек и т.н.), така и когато чуваме (звук), за да го идентифицираме (за да сме сигурни какво е това точно), ние трябва да го съпоставим, сравним с обобщени модели, схеми, които пазим в паметта си. Паметта и нейното състояние има много определяща роля.

Гнозисното равнище, по подобие на праксисното в първата част на процеса, има техническа функция.

Речевият гнозис бива два вида, които са свързани с разпознаване и идентифициране на вербални и езикови (речеви) сигнали – звуковете (когато слушаме) и буквите (когато четем).

• Речев слухов гнозис – водещ при устна комуникация. ФОНЕМЕН ГНОЗИС – защото разпознаваме и идентифицираме фонеми. ФОНЕМАТИЧЕН СЛУХ (по Лурия).
• Речев зрителен гнозис – водещ при писмена реч.

Речев слухов гнозис – за първи път е описан от Вернике. Той е свързан с речевия слухов център, който Вернике открива при болните, които изследва.

Фонемен гнозис – важен е, защото с неговото участие ние имаме възможност да разграничим, възприемем (кои са и в какъв ред) звуковете в чутата дума – какви по характер са и в какъв ред са разположени.

При добре работещ фонемен гнозис всички операции по възприемане и разпознаване работят перфектно. Особено важен е фонемният гнозис в случаите, в които думите, които се подават, са с минимални разлики (бия-пия, кора-гора). Хора с нарушен фонемен гнозис може да кажат, че думите бия-пия са една и съща дума – те няма да чуват разликата.

Речево равнище, а не езиково, защото в речта има и материални характеристики на говора, а не само език.

3. Езиково равнище

Езиковото равнище при възприемане на реч има връзка с операцията езиково декодиране.

Разпознаване на думата по фонемен състав и веднага се свързва със значението ѝ.

Ако не познаваме добре граматичните правила, няма да можем да разберем смисъла, дори и да знаем значението на думите. За да работи нормално това езиково равнище при възприемане на реч, трябва да са изградени нормално както лексиката, така и граматиката на езика, на който става комуникацията. Лексиката, граматиката и семантиката са еднакво важни както за произвеждането на реч, така и за разбирането на реч.

Езиковото декодиране може да се отнася до дума, фраза, текст, но става въпрос за буквалното разбиране.

4. Психично равнище

Възприемаме чужда идея, до която трябва да стигнем, до нейния смисъл – за да кажем, че напълно всичко сме разбрали и осъзнали.

На това равнище се достига до смисъла на пословици, метафори и т.н. Човек, който има дефицити в това равнище, не може да възприема метафори.

Класификациите на афазиите към днешна дата са много – дори над 20. Основното им разделяне е на моторни и сензорни, независимо от различните термини, с които се означават те. Вместо моторни афазии някои школи (западноевропейската, англоезичната) използват термина експресивни. Вместо сензорни афазии – рецептивни афазии.

Моторните афазии също могат да бъдат наречени неплавни, нефлуентни.

Сензорните афазии – плавни, флуентни. При моторните има чисто двигателни трудности, които нарушават плавността на речта. При сензорните афазии няма никакво отношение към моторните програми – човекът говори без никакви двигателни затруднения, плавността на речта е запазена.