За много деца и младежи използването на вербални думи и изречения, за да изразят мислите си, може да бъде голямо предизвикателство. Да можеш да общуваш с другите е основна част от поддържането на чувство за благополучие и устойчивост. В това са включени много умения: трябва да можем да разбираме какво ни казват хората, което включва думите, които използват, но също и неща като граматическата структура на изреченията. Например, виждате ли разликата между „кучето ухапа човека“ и „човекът ухапа кучето“; дори само промяната на реда на думите променя смисъла на израза.

А трябва и да можем да разбираме основното намерение на говорещия. Например, ако едно дете се ядоса и хвърли молива си през стаята и учителят каже „Е, това беше умна постъпка, нали!“, тогава само интонацията на гласа показва скрития смисъл зад думите на учителя.

И накрая, трябва да можем да комбинираме звукове, за да направим думи и изрази, от тях – изречения, като крайната цел е да можем да разкажем нашата страна на историята.

За много деца и младежи уменията за реч, език и комуникация като тези, които току-що описах, са нещо, с което наистина имат големи проблеми. За тези деца училището е объркващо и разочароващо място, където те не разбират какво се случва и не могат да участват. Потребностите от реч, език и комуникация не само влияят на способността на детето да си учи уроците; те влияят и на способността му да се сприятелява и да се присъединява към по-малко структурирани части от учебния ден. Ако има нужда от повече време за обработка, за да разберете какво казват другите, или му е трудно изобщо да ги разбере, тогава намирането на приятели и присъединяването към игрите на детската площадка може да бъде истинско предизвикателство. Проблемите могат да се влошат, когато децата пораснат и започват да преминават през училищната система.

Съществува силна връзка между комуникационните трудности и проблемите с психичното здраве. Изследванията показват, че 45% от младите хора, насочени към услуги за психично здраве, имат затруднения в общуването. Разочарованието, чувството за изолация и объркването могат да усложнят чувствата на страдание и безпокойство и да допринесат за лошо психично здраве. Много деца и млади хора с една от най-тежките форми на езиково-горовните нарушения, езиково разстройство в развитието (ОНР, дисфазия на развитието), страдат от психични проблеми. Положението се усложнява от факта, че много интервенции, които се извършват в подкрепа на психичното здраве на децата, се основават на говорене. Тези интервенции често са по-малко ефективни, когато децата и младите хора имат езикови затруднения. Затова възрастните, които им оказват помощ и подкрепа, трябва да направят корекции в самите себе си и собствените си практики, за да постигнат някакъв ефект.

С други думи, трудностите с езика и психичното здраве може да вървят ръка за ръка – децата и младите хора с проблеми в психичното здраве може да имат скрита нужда от реч, език и комуникация и интервенциите за тези деца трябва да бъдат внимателно подбрани, за да не добавят допълнителни предизвикателства към вече наличните такива. 81% от децата с емоционални и поведенчески разстройства имат значителни езикови дефицити, често неидентифицирани.

Но не всичко е загубено. В България има немалко организации, които работят в подкрепа на деца и млади хора с проблеми в речта, езика и комуникацията. Помощта там е съсредоточена върху подкрепа за благополучието и психичното здраве на децата и младите хора, заедно с техните комуникационни нужди. В „нормалните“ училища не е съвсем така – там лиспват подготвени кадри, които да общуват адекватно с деца и младежи с езиково-говорни нарушения. Преподавателите в училищата трябва да работят на принципа „когато видят притеснително поведение, да мислят първо за езика“. Училищата трябва да разглеждат поведението на детето в контекста на възможността за наличие на езикови и комуникационни затруднения.

Някои практически стратегии, които всеки един преподавател, логопед, ресурсен учител, специален педагог, психиатър, психолог и пр. може да опита:

• Включете визуална подкрепа за информация или дейности, особено ако те включват последователност от действия. Използването на картини, снимки, диаграми или символи наистина може да помогне на учениците, на които може да им е трудно да обработят или запомнят по-дълги или по-сложни изречения.
• По същия начин помага да се избягват дългите изречения. Опитайте се да разделите информацията на по-кратки изречения.
• Оставете достатъчно време за обработка и мислене, когато очаквате отговор на въпрос. Някои деца и младежи с психични затруднения приемат медикаменти, които допълнително забавят не само усвояването на информацията, но и движенията на говорните органи – важно е хората, които общуват с такива деца, да разгледат и такава възможност.
• Винаги проверявайте дали това, което сте казали, е разбрано – някои по-големи деца често се затрудняват да кажат, когато не са разбрали нещо.