Аз-концепцията

Публикувано на Comments 0

Какво представлява Аз-концепцията?

Аз-концепцията:

  • се изразява от нагласите, които детето има за себе си;
  • е сложно образувание, което включва познавателни, емоционални и поведенчески компоненти;
  • се изгражда чрез процесите на самопознанието и самооценката;
  • не е неизменна;
  • се формира в зависимост от опита и от това как се интерпретира този опит;
  • веднъж изградена, започва да влияе на опита и на преживяванията, свързани с него.

Кога детето започва да разпознава себе си?

Въпреки че 6-месечното дете има усещане за себе си, ние трудно можем да разберем дали детето възприема себе си в своята физическа уникалност, която го разграничава от другите. Може ли детето да потвърди своя физически Аз-образ, да разпознае себе си? Люис и Брукс-Ган изследвали развитието на тази способност в един много остроумен експеримент. Те молели майките тайно да поставят петно от червило върху носа на своите деца. след това децата били поставяни пред огледалото. Ако децата имат схема за собственото лице и разпознават в огледалния образ своя образ, много скоро те ще открият различието, което се е появило, и ще опитат да го премахнат, да изтрият петното от носа.

Когато Люис и Брукс-Ган (1979) изследвали децата между 9. и 24. месец с техния „тест червило“, открили, че голяма част от 18-24-месечните докосвали своя нос. Казано с други думи, децата разпознавали в огледалния образ собствения образ. Разпознаването на собствения образ е свързано с развитието на способността да се схване перманентността на обектите, което е едно от основните достижения в сензомоторния период. Саморазпознаването е само една единична проява на по-общата способност за съхраняване перманентността на обекта. Много от децата около 18. месец разпознават себе си в различни статични репрезентации, снимки, правени по-рано.

Как детето отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“

Детето описва себе си чрез своите:

  • физически характеристики
  • притежания
  • интерперсонални връзки
  • действия, които може да извърши (Деймън и Харт, 1982).

Келър, Фординд и Мийч (1978) показват значително по-конкретно как са структурирани себеописанията на децата през периода 3-5 години. Децата били помолени да кажат по 10 неща за себе си и да довършат изречения от типа: „Аз съм…“ и „Аз съм едно момче/момиче, което…“. Почти 50% от децата описвали себе си, включително и при отговорите на въпросите, чрез посочване на различни действия: „Аз играя бейзбол“, „Аз ходя на училище“…

Изказвания от вида: „Аз съм щастлив“, „Аз обичам“… почти не се срещали. Изглежда, че детето има един физикалистичен образ за себе си, основан върху способността да извършва различни действия с нещата от света.

Развитие на себеразбирането в по-късните възрасти

Едно от измененията на образа за себе си е свързано с прехода от себеописания, съставени от външни характеристики, към себеописания, съставени от вътрешни характеристики. Аз-образът започва да се изпълва все повече със социални характеристики, включени чрез използването на социалното сравнение. Детето не само ясно разграничава външните от вътрешните състояния, но и включва вътрешните състояния в съдържанието на Аз-образа. Образът започва да се изпълва с черти, а не само с действия.

През периода 7-10 години децата описват себе си не чрез абсолютни термини, а чрез сравнителни. Детето започва да мисли не само в термините какво прави или не прави, но и в термините на това какво може да направи. Развитието на Аз-образа в подрастващата възраст е свързано с позицията, която детето заема, с новата роля, с развитието на когнитивните структури, с физическото развитие и различните взаимоотношения, изграждащи се с другите.

Това е времето, в което детето открива своя вътрешен свят. Ако за малкото дете единственият осъзнаван свят е външният свят, върху който проектира своите мечти и фантазии, за юношата външният свят е само един от възможните светове, включен в субективния опит, съсредоточение на който е самият той. Най-реалното нещо за детето в този период е неговият вътрешен свят, неговият Аз.

Откриването на собствения вътрешен свят е едно от най-вълнуващите преживявания, но и причина за много тревога, свързана с несъвпадението между външното поведение и вътрешните преживявания и състояния. Осъзнаването на собствената неповторимост, незаместимост и различие от другите може да породи чувство на самота. Азът е все още неопределен, размит, включващ безпокойството, породено от усещането за вътрешна пустота. Различието от другите засилва рефлексията и предизвиква усещане за самота или страх от самотата. Азът се изразява чрез единството на различните идентификации със значимите други.

В тази възраст се изменя и отношението към времето. Ако за малкото дете единственото значимо време е това, което става „тук и сега“, за юношата жизнената перспектива започва да обхваща една по-голяма времева перспектива, в която са координирани и перспективите на другите. В съдържанието на Аз-образа започват да се включват възможностите. Към това, което съм, се прибавя и това, което мога да стана. Преживяването на времето и на неговата необратимост изменя и отношението към самото време, което може да се изрази в едно желание за неговото забавяне, връщане назад към детството, там, където времето не съществува, където е спряло, или в желание за едно преждевременно порастване, самореализация, изразяваща се в повишаването на самоконтрола и отговорността. В юношеската възраст Аз-концепцията претърпява различни изменения. Те се дължат на определени причини. 

Причини, свързани с изменението на тялото и половото съзряване

Физическите качества са важна предпоставка за изграждането на Аз-концепцията като цяло (Ериксън, 1968). Удовлетвореността от собственото тяло подпомага развитието на самоприемането и по-високата самооценка. Между момчетата и момичетата отношението към тялото е различно и това различие се основава на различните представи за значението на тялото в междуличностните отношения.

  • За момичетата възприемането на тялото е свързано с неговата привлекателност, което има не само непосредствено значение за поддържане на връзките с връстниците, но и за поддържане на чувството за привлекателност, символизиращо душевност, топлота, стремеж към подчиненост и търсене на безопасност.
  • За момчетата възприемането на тялото е свързано не с неговата привлекателност, а повече с инструменталната ефективност, с преживяванията за компетентност и сила, с вдъхването на увереност в своите възможности.

Причини, свързани с познавателното развитие

Новите форми на мислене създават условия за разграничаването на действителното и възможното, на необходимото и случайното. Това дава възможност на детето да включи в Аз-образа съдържания от различни модалности, да обедини разновременните перспективи в една цялостна картина.

В този период се усилва чувството за независимост. Появата на това чувство изисква преосмисляне на времевата перспектива и на емоционалното отношение към значимите други и специално към родителите. В търсенето на отговорите на тези въпроси детето може да се върне към форми на поведение, характерни за ранното детство, да се върне към миналото, за да избяга от емоционалното напрежение. В поведението на детето могат да се открият различни форми на регресивното поведение:

  • склонност към идеализиране на знаменитости, предимно кинозвезди и спортисти, което може да се разгледа като превърната форма на любов към родителите, характерна за ранните периоди на детството;
  • разтваряне или „пълно сливане“ с някого или нещо, това състояние се изразява в пълната погълнатост на детето от обекта на идентифицирането, това са завладяностите от различни идеи;
  • амбивалентно поведение, изразяващо се в движения от една крайност към друга, тази неуравновесеност обхваща мислите и чувствата и може да се изрази във внезапни преходи от ненавист към любов, от бурно привличане към отхвърляне, от радост към униние. (По Блос, 1962, 1967)

Вътрешните конфликти и стремежът към независимост, заедно с нуждата от подкрепа, могат да доведат до протест и бунт, изразяващ неприемането на противоречивостта на реалността. Но негативистичните реакции могат да бъдат и израз на защитно поведение. Обвиненията в неразбиране, изостаналост от съвремието… могат да се използват като рационализации за прекъсване на емоционалните връзки. Детето може да отблъсне топлотата и загрижеността, с които е обградено.

Друга причина за измененията на Аз-концепцията са различните очаквания на родители, учители и връстници, които могат да се окажат твърде противоречиви помежду си. Търсенето на бъдещата самоопределеност може да бъде придружено със съмнения и нерешителност, с обърканост, което се отразява непосредствено върху Аза и самовъзприятието.

Как юношата описва себе си?

Описанията на детето са абстрактни от позицията на определен идеал. Например юношата може да опише себе си:

Аз съм човешко същество. Аз не зная кой съм аз. Аз се интересувам от чувствата на другите…

В Аз-образа разграничаването на реалния Азобраз от идеалния Аз-образ е израз на по-дълбокото постигане на Аза за себе си. Идеалният Аз във формата на възможен Аз отразява това, което детето иска да стане, и това, което не иска да стане, което се страхува да стане. Може ли детето да разграничи истинския от неистинския Аз-образ? В юношеската възраст представянето на детето с неговия неистински Аз-образ е свързано с интимните отношения и различните романтични ситуации. Причината за представянето с неистинския Аз е натискът на другите, неразбирането на истинския Аз на детето и на неговия стремеж да впечатли (Хартър, 1990).

Как юношата представя себе си?

Съществуват две форми на себепредставяне:

  • предпазваща – Азът се опитва да избегне неодобрението и обикновено това се придружава от тревожност, затвореност, конформизъм;
  • завоюваща – Азът засилва неопределеното благоприятно впечатление чрез натрупване на одобрение (Аркин, 1981).

Какво определя стремежа на детето да се разкрие чрез това, което би го представило в желаната от него светлина? Съществуват няколко причини:

  • значимостта на преследваните цели;
  • поддържането на самооценката;
  • отношението между реалния и желания Аз-образ;
  • освобождаване от вината;
  • придобиване на уважение от другите;
  • придобиване на влияние и власт.

Представянето в благоприятна светлина, което засилва самооценката, осигурява нагласа на:

  • запомняне на успехите;
  • оценяване собствените мотиви за определени действия като по-добри от мотивите на другите;
  • приписване отговорност за успехите на себе си, но не и за неуспехите;
  • оправдаване на негативното поведение и отричане на отговорността при нараняването на другите;
  • доброжелателност към положителните оценки и недоброжелателност към отрицателните оценки на другите.

Фактори, влияещи върху самооценката на детето

Зависимостта на детето от тези, които се грижат за него, се отразява върху неговата самооценка. Родителите не само задоволяват потребностите на детето, но те оформят и неговите преживявания, тяхното безусловно и подкрепящо отношение се отразява върху изграждането на самооценката (Роджърс, 1951). Купърсмит (1967) показва как различните условия влияят върху изграждането на самооценката.

  • Условия за ниска самооценка

Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето едно подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и безконфликтност във взаимодействията, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат достижения, това води до изграждане на ниска самооценка. Поставянето на детето в отношение на зависимост, както и въвличането в конфликтни ситуации, понижава самооценката. Доверието започва да се разрушава, което се отразява върху усещането за собствената ценност.

  • Условия за формиране на средна самооценка

Родителите на тези деца заемат покровителствена позиция. Равнището на претенции към децата като цяло е по-ниско и това им позволява да приемат своите деца такива, каквито са, проявявайки търпимост към тяхното поведение. В същото време самостоятелността на децата събужда тревога у тях. В сравнение с децата, които имат висока самооценка, те са много по-силно зависими от мненията на другите.

  • Условия за формиране на висока самооценка

Децата с висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения и обсъждането на семейните проблеми. Доверието към тези деца е по-голямо. Те имат силно изразен стремеж към съвършенство и високо равнище на претенции, което се подкрепя от родителите. Тези деца са независими, самостоятелни и уверени в постигането на успех. Вярата в себе си им помага в устояването на собствените убеждения и мнения. Семейните отношения подпомагат разгръщането на самостоятелността, а не на нейното потискане. Купърсмит свързва високата самооценка с влиянието на няколко фактора: приемането, поддържането и уважението на детето, ясно очертаните изисквания и норми, предявявани към него. Ясно зададените изисквания като форма на външен контрол подпомагат изграждането на вътрешния контрол и разграничаването на желаното от реалното; съчетани с любов, те се преживяват от детето като загриженост, проявена към него. Купърсмит показва, че децата с висока самооценка имат родители, които също са с висока самооценка.

До подобни заключения достига Розенбърг (7965). Високата самооценка е свързана с изграждането на усещане за собствената ценност и достойнство, а това е възможно само в отношения, изпълнени с искреност, заинтересованост, емоционална поддръжка и грижа. Ниската самооценка според Розенбърг е свързана с отношението на безразличие. Хладните и враждебни отношения към детето пораждат чувство на несигурност, на изоставеност, което се отразява върху самооценката на детето. Зависимостта на самооценката на детето от оценката на родителите се открива особено силно при авторитарните родители. Авторитарното поведение, изискващо безусловна подчиненост, се изразява в нетърпимост към чуждото мнение и стремеж към подчиняване. Това създава усещане у детето за неприетост и ненужност. То се чувства неодобрено, което поражда усещане за малоценност и ниска самооценка, а тя може да бъде причина за много предразсъдъци в зрялата възраст (Адорно, 1950).

Родителско отношение, асоциирано с високата самооценка на детето

Родителски атрибути, асоциирани с високата самооценка на детето:

  • чувствителност към проблемите на детето
  • приобщеност и радост към дейностите на семейството
  • подпомагане, когато детето е в затруднение
  • задаване на ясни правила и тяхното устояване
  • предоставяне на свобода, съчетана с добре изяснени ограничения
  • изразяване на чувствата по отношение на дадената ситуация. (По Купърсмит, 1967)

Как може да се подобри самооценката?

Съществуват няколко начина за това:

  • откриване на причините за ниската самооценка и областите на компетентността, които са важни за детето;
  • емоционална поддръжка и одобрение;
  • достижения;
  • справяне с нещата.

Откриването на областите на компетентността, значими за детето, е от особено значение за положителните преживявания и развитие на самооценката. Достиженията в значимите области повишават самооценката, а това насърчава търсенето на нови области на компетентност. Емоционалната поддръжка и одобрение е форма на потвърждаване на Аз от другите, което също влияе върху самооценката (Хартър, 1990).

Нарастването на постиженията се отразява непосредствено върху повишаването на самооценката.

Самооценката се изменя също в случаите, когато детето се стреми да се справи с проблемите, а не когато се опитва да ги избегне (Хартър, 1989). Стремежът за справяне създава една реалистична нагласа към себе си и снема защитните механизми, тази реалистичност помага за изграждането на положителна самооценка.

Условия за развитие на Аз-концепцията

Развитието на Аз-концепцията е свързано с:

  • осмислянето на собствения опит
  • диалогичните отношения между детето и другите.

Осмисляне на собствения опит

Отношението към собствения опит – дейност, в която детето обективира себе си, е един от механизмите за развитието на Азконцепцията. Аз-образът е вътрешно противоречив. Съдържанието на образа може да се раздели на „централно“ и „периферно“. Дж. Брим определя като централно това съдържание, което е непосредствено свързано със себеуважението. Това съдържание е устойчивото. Периферно е съдържанието, което е изменчиво, текущо, идващо от непосредствения опит и преживяване на отделните ситуации. Тази вътрешна противоречивост на съдържанията в Аз-концепцията е условие за нейното развитие. Усилването на противоречивостта, породена от разграничаването на реалното Аз и идеалното Аз, също спомага за развитието на Азконцепцията.

Диалогът с другите

Азът съществува в отношението с Другия. Азът постига завършеност в себе си единствено чрез Другия. Усещането за аз-ност е израз на преживяването на връзката на Аза и Другите. Детето започва да изгражда своя образ за себе си, като интериоризира знанието, което другите имат за него. В отношението с другите, от „знаен-от-другите-Аз“, Азът се превръща в „знаещ-за-себе-сиАз“. От „Аз-за-другия“ той става „Аз-за-себе-си“. В тази връзка другият се разкрива като „завършващ“, като „оценяващ“, като „съзидаващ“ друг. Чрез другите детето намира за себе си отношението към самото себе си.

Разбирането на вътрешния свят и на картината за себе си започва с организирането на детски опит от другите. Влиянието на „значимите други“ се изразява не само чрез оценките и организирането на когнитивния опит на детето, но и с това, че другите могат да бъдат обект на идентифициране от страна на детето (А. Бандура, 1986). Идентифицирането с другите позволява да се интериоризират различни качества и черти. С помощта на самоподкреплението става възможно свързването на идентификацията с Аз-концепцията. Овладявайки определени стандарти и оценявайки собствените си действия чрез тях, детето може да се самовъзнагради, да реализира едно положително самоподкрепление или да реализира противоположното отношение – негативно самоподкрепление, което ще подпомогне изграждането на две различни Аз-концепции.

Значение на Аз-образа

Аз-образът осигурява:

  • вътрешна съгласуваност и цялост на личността на детето, нейната себеприетост и себепознатост;
  • интерпретиране на собствения опит;
  • насоченост на постъпките и действията, което е свързано с Eго-идеала и такива образувания като дълг, съвест, отговорност.

Как да подпомогнем развитието на Аз-концепцията?

  • Всички деца имат еднакво право да бъдат въвлечени в различните дейности. Те са с различни възможности и затова се нуждаят от подкрепа. Те трябва да бъдат насърчавани, за да развият своя позитивен Аз-образ.
  • Когато децата започнат да изразяват своите преживявания, те ще научат повече за себе си и за това как да приемат своите чувства.
  • Децата се нуждаят от приемане и безусловна поддръжка. Неприемането не е отхвърляне. Неприемането на дадено поведение не е неприемане на самото дете.
  • Децата се нуждаят от установяване на ясни правила.
  • Децата се нуждаят от дейности, които биха осигурили преживяването на успех и радост от постигнатото, което подпомага развитието на положителната самооценка.
  • Децата се нуждаят от насърчаване за поставянето на високи цели.

Източник: психолог Евелина Чанева (suznanie.org / Психология и ранно детско развитие)