Преведох една статия на Зулхумор Рахматуллаева, узбекски логопед, публикувана през 2022 г. Оригиналния текст може да видите тук.

Напредъкът на медицината и специалната педагогика през последните години оказва положително влияние върху степента на адаптация и рехабилитация на децата с увреден слух, както и върху социалната им адаптация чрез ранна корекция на слухови и говорни проблеми.

Основните задачи на програмите за схухово-речево обучение за късно оглушели деца и възрастни са:

1. Да научат децата и възрастните да откриват прилики между думите, съхранени в паметта им, и извадката от речеви звукове, които чуват посредством кохлеарния имплант.
2. Да научат децата и възрастните да разграничават диференциалните признаци на фонемите на звуковете на речта по нов начин, техните акустични свойства – „гласна-съгласна“, „беззвучна-беззвучна“, мястото и начина на артикулация и др.
3. Нови слухови модели – събиране на речеви звукове, думи, изречения, звуци от околната среда в спомените на деца и възрастни.

Обучението за развитие на слухово-речевата рецепция започва след първата настройка на кохлеарния имплант. Още през първия ден се провеждат две 30-минутни логопедични занятия с почивка от 2-4 часа между тях – за настройка и адаптиране на говорния процесор. Практиката е показала, че продължителността на курса за рехабилитация на слуха и речта за повечето пациенти с късна глухота е 3-4 седмици.

През първите 2 седмици по възможност се правят по 2 логопедични сесии на ден (от 45-60 минути), а след това по 1-2 сесии на ден. Логопедът работи с пациента и неговите близки. През този период е възможно да се постигне стабилизация на параметрите на процесора на кохлеарния имплант и да се възстанови чуването на речта в различни комуникативни ситуации. По изключение способността за възприемане на реч се възстановява по-бавно при пациенти със загуба на слуха и шум в ушите след менингит.

Принципи на обучение на слуха с кохлеарен имплант

Принцип 1. Възстановяването на слуха с кохлеарен имплант трябва да започне с постепенен преход от лесни към по-трудни задачи.

Първата и най-лесна задача е да се определи дали има звук. На пациента се представят различни неречеви звуци (на различни разстояния и височина). Той трябва да каже дали чува звука или не. Пациентът трябва да се съсредоточи върху това дали има звук или не. Не се изисква от него да знае какъв е звукът.

Втората задача по сложност е способността да се различават два звука. За целта на пациента се предлагат две думи (или два неречеви звука, две фонеми, две изречения). Детето, което се обучава, трябва да каже каква дума (звук) е чуло. Обучаваното дете може да изпълни тази задача дори и да чуе само една дума. Например, когато се представят думите „къща“ и „кола“, детето ще разпознае добре думата „кола“. Когато му бъде представена думата „къща“, то не чува ясно думата, но разбира, че това не е думата „кола“ и отговаря правилно.

Третата по сложност задача е способността за разпознаване на (ограничени) звуци (неречеви и говорни) в ситуации със затворен избор. В този случай детето с кохлеарен имплант знае точно какви сигнали (думи, изречения, изречения, фонеми, неречеви звуци) му се предлагат. Списъкът с тези сигнали (или набор от карти) е на масата пред пациента. Докато отговаря, пациентът показва думите, които е чул (звук, изречение и др.) от списъка пред себе си или ги повтаря. Дори ако детето не чува ясно думите, то може да ги разпознае, като си представи думи, които са подобни на тези, които чува. При това то трябва да се опита и да намери подобна дума от списъка пред него. Минималният брой сигнали, представени в тази задача, трябва да бъде 3. Повече на брой сигнали усложняват задачата.

Четвъртата най-трудна задача е разпознаването на сигнали (звуци, думи, изречения и т.н.) при отворен избор. Т.е. пациентът може да разчита само на слуховите си умения. Задачите се изпълняват, когато детето, което се обучава с кохлеарен имплант, знае добре думите-изречения в затворен подбор от 10-12 думи. Отначало това става само с речевия материал, който е преминат по време на обучението.

Принцип 2. При избора на една или друга дейност за обучение, логопедът трябва правилно да избере степента на сложност на задачата. Ниво ѝ трябва да е малко по-високо от нивото на способностите на този, който в момента се учи да чува чрез кохлеарен имплант. Ако нивото е твърде лесно или твърде трудно, тогава практиката няма да доведе до развитие на умения. Освен това, ако задачата е трудна, тогава пациентът ще бъде разстроен, защото не може да направи нищо и това ще има отрицателен ефект върху образователния процес.

Принцип 3. Преди да се предложи всеки един звук (или дума, изречение и т.н.), е необходимо да се привлече вниманието на пациента към процеса на слушане, като логопедът покаже ухото си. Ако пациентът не се концентрира върху процеса слушане, той може да пропусне звука поради лошо отделяне на фона на околния шум. Това е особено важно в началото на използването на кохлеарен имплант.

Принцип 4. За да може пациентът да запомни и анализира звуковете, той трябва да ги чуе няколко пъти, затова логопедът трябва да повтори всеки звук няколко пъти с бавно темпо. В началния етап и при представяне на нов речев материал логопедът го произнася с малко по-бавно темпо с ясна артикулация. По този начин артикулационните характеристики на различните звукове на речта са ясно изразени и е по-лесно за пациента да се научи да ги различава. Речевият материал се предлага през първото изслушване. След това се преминава само към слушане, при което логопедът закрива лицето си с параван, но обучаваното дете ясно осъзнава такъв сигнал/говор (например логопедът показва, че се работи по списъка, написан на лист пред пациента). В този случай пациентът се концентрира върху слушането и по-добре запомня характеристиките на чутото. Едва след това звуковете се представят за възприемане в произволен ред. Когато възприемането на речта се възстанови, темпото на произношението ще стане по-бързо и няма да има нужда от предварително аудио-визуално представяне.

Като параван е подходящо да се използва мек, тънък вълнен плат, който предава звуковете добре. Не е добре да се използва лист хартия, тъй като хартията отразява добре звуковете, което прави речта неясна и трудна за възприемане от пациентите с кохлеарни импланти.

Принцип 5. Пациентът трябва внимателно да повтори възприетия звук няколко пъти (повтаряне на думи, изречения, фонеми). Това гарантира възстановяването на връзките между слуховите и двигателните представи в центъра на мозъка в съответствие с тези звукове.

Принцип 6. Обучението трябва да бъде финализирано със задачи, които пациентът в момента изпълнява добре. Така се поддържа положителната нагласа на детето и надеждата за успех.
В първата и следващите сесии логопедът учи пациентите да сравняват по двойки и да идентифицират познатото в затворения тест, а по-късно в отворения тест, да се фокусират и разграничават 4 вида звукови сигнали:

• звуци на домакински уреди,
• изречения,
• думи,
• фонеми (отделени и в контекст).

Препратка:

Master Rakhmatullayeva Zulxumor. (2022). RESTORATION AND DEVELOPMENT OF AUDITORY SPEECH RECEPTION THROUGH A COCHLEAR IMPLANT. Conference Zone, 30–32. Retrieved from http://conferencezone.org/index.php/cz/article/view/617