1. Обект, предмет, цел и задачи на логопедичната ритмика

Логопедичният ритъм е вид активна терапия, средство за влияние в комплекс от техники. Първото разбиране за логопедичен ритъм се основава на комбинацията от думи, музика и движения. Връзката на тези компоненти може да бъде разнообразна, като преобладава един от тях.

Второто разбиране за логопедичен ритъм определя включването му в рехабилитационната методология на обучението и лечението на хора с различни аномалии в развитието и речеви нарушения.

Като академична дисциплина логопедичната ритмика обогатява знанията на студентите с нови методи за корекционна работа.

Обект на логопедичната ритмика е структурата на говорния дефект, неречевите психични функции и речевите нарушения при деца с речева патология.

Предмет са различните нарушения на психомоторните, сензорните функции и системата на движение в комбинация с музика и думи.

Целта е да се преодолеят речевите нарушения чрез развитие и корекция на неречевите и речевите психични функции и в крайна сметка да адаптираме човека към условията на външната и вътрешната среда.

Задачите на логоритмиката се определят като подобряващи здравето, познавателни, образователни и корекционни.

В резултат на решаването на здравословните проблеми при хората с говорни нарушения:

• се укрепва опорно-двигателният апарат,
• развиват се дишането, двигателните, сензорните функции,
• възпитава се чувството за баланс, правилна стойка, походка и грациозност на движенията.

Изпълнението на образователните задачи допринася за:

• формирането на двигателните умения и способности,
• формиране на пространствените представи и способността за свободно движение в пространството спрямо другите хора и предмети,
• развитието на сръчност, сила, издръжливост, превключваемост, координация на движенията, организационни умения и др.;
• добиването на теоретични познания в областта на метроритъма, музикалната култура, музикалното възприятие и впечатлението от музиката;
• психическото, моралното, естетическото и трудовото възпитание на хората с речева патология;
• развиване чувството за ритъм, способността на лицето да усеща ритмичната изразителност в музиката, в движенията и в речта;
• развитието на способността за възприемането на музикални образи и способността за ритмичност на движенията – да влязат в съответствие с дадения образ, да проявяват своите артистични и творчески способности;
• насърчаване на положителните лични качества, чувството за колективизъм, спазване на правилата в различни дейности и др.

Корекционната ориентация по време на логопедичните сесии се дължи на отчитането на механизма и структурата на речевите нарушения. Тя се съобразява със сложността и етапите на логопедичната работа. Логопедът се съобразява с възрастта и личните характеристики на пациента, състоянието на двигателната му система, естеството и степента на увреждане на речевите и неречевите процеси, пространствената ориентация, гнозис, слухово и зрително възприятие, внимание, памет и др.

Всички тези задачи се решават в зависимост от вида на институцията – детска градина, логопедична група в масовата детска градина, предучилищна и училищна възраст, логопедичен център, невропсихиатричен диспансер, болница за долечение, санаториум и т.н.

2. Принципи на логоритмиката

Лоторитмиката се основава на дидактични и специфични принципи. Те са взаимосвързани и определят единството на възпитанието, развитието и корекцията на функционалните системи на хората с говорни нарушения.

2.1. ОБЩИ ДИДАКТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ

2.1.1. Принцип за системност.

Той определя последователността на излагане на материала от целия курс на логоритмиката, съотношението на теоретичните положения и тяхната практическа разработка. Определя темите на курса и материала в тях. Този принцип е задължителен за целия логопедичен и логоритмичен комплекс от мерки, използвани по отношение на лицата с различна речева патология.

Системността се състои в непрекъснатост, редовност, планиран характер на корекционния процес, който е дефиниран за развитието, образованието и превъзпитанието на определени функции при различни речеви нарушения, които могат да бъдат в двигателната сфера, лицевата мускулатура, фината моторика, слуховото внимание, речевия слух, прозодични компоненти на речта и др.

Ежедневното изпълнение на логоритмични упражнения в определено време, но от различно естество води до подобряване на общото състояние на лицата с езикова и речева патология. (напр. сутрешни дихателни и гласови упражнения с движения, упражнения за релаксация, пеене на гласни звукове, пеене на кратки песни, упражнения за комбиниране на ритъма на движенията и речта и др.).

Под влияние на редовните логоритмични упражнения в тялото и психомоториката се наблюдава положително преструктуриране на различни системи – напр. сърдечно-съдовата, дихателната, двигателната, рече-двигателната, сензорната и др.

Логоритмичната корекция изисква повторение на развитите двигателни умения. Здравите динамични двигателни стереотипи се формират само с многократни системни повторения, като за ефективно можем да считаме онова повторение, което се комбинира с новото така, че този процес на повторение да има променлив характер – да има промяна в упражнението, в условията за изпълнението му, а именно различни техники, различия в съдържателен аспект и др.

Променливостта на упражненията предизвиква интерес, емоции и повишава вниманието. Включването на нови стимули в развития динамичен стереотип трябва да се извършва без драстични промени, а това да става постепенно. Постепенното усложняване на упражненията трябва да се счита за основно физиологично правило в работата на логопеда.

2.1.2. Принцип на съзнателност и дейност.

В процеса на логоритмичното образование и превъзпитание на лицата с речеви нарушения е важно да се разчита на съзнателното и активното отношение на детето и възрастния. Самостоятелната активна дейност на детето зависи от възникващия интерес към предложената задача, към съзнателното му възприятие, към разбирането на целта и начина на изпълнение.

Активността на децата в предучилищна възраст по време на логоритмичните занятия се стимулира от емоционалността на логопеда, от образите на музиката, от различните игри или игрови техники и упражнения. В училищна и зряла възраст се използват директни инструкции от типа на команди, състезателни елементи, насърчаване и др.

2.1.3. Принцип за нагледност.

Той определя широкото взаимодействие на показателите на всички анализатори, които свързват човека със заобикалящата го действителност. Всяко едно знание започва със сетивно възприятие. Формирането на движения в комбинация с думи и музика и изучаването на тяхната връзка се извършват с показатели на всички рецептори – зрителни органи, слухови органи, вестибуларен апарат, проприоцептивни органи, двигателен апарат и др. Взаимовръзката на показателите на различните рецептори обогатява образа на движението, неговото възприемане, връзката му с речта и музиката.

В случай на нарушени функции с цел корекция принципът на нагледност се осъществява чрез показавне на движението от учителя. Директната визуална нагледност е предназначена за появата на естетическо възприятие, конкретното представяне на движението, правилното двигателно усещане и желанието да се възпроизведе.

В допълнение към директната визуализация важна роля играе индиректната. Когато е необходимо да се обяснят отделните детайли и механизми на движението, които са скрити от прякото възприемане – напр. използването на филми, движещи се графики, записи на музикални произведения при работа с възрастни и др.

Важно значение има и т. нар. образна дума, която се свързва с двигателните представи и предизвиква специфичен образ на движение. Цялата тази връзка между формите на визуализация се определя от единството на сетивните и логическите етапи на познанието и взаимодействието на първата и втората сигнални системи.

2.1.4. Принцип на достъпност и индивидуализация.

Той предвижда отчитане на възрастовите характеристики и възможностите на хората с говорни нарушения. Това се дължи на различното развитие на физиологията и биомеханиката на възрастните и децата. Това, от своя страна, изисква различни методологични подходи, различни средства, форми на влияние и др.

Оптималната мярка за достъпност се определя от възрастта и двигателните способности на хората с речеви нарушения, влиянието на речевите нарушения върху тяхната личност и степента на трудност на задачите.

Едно от условията за достъпност е приемствеността на речевите, двигателните и музикалните задачи. На практика това се постига чрез правилното разпределение на материала по време на корекционния курс. Чрез последователното усвояване на различни словесно-музикално-двигателни упражнения пациентите преодоляват трудностите и развиват способността да координират и подобряват цялата двигателна и рече-двигателна система. Увеличаването на изискванията в тази ситуация води до положителни резултати и тогава натоварванията са осъществими за пациента – те не надвишават функционалните възможности на неговия организъм, т.е. съответстват на възрастта и индивидуалните му характеристики.

Предпоставка за спазване на принципа на индивидуализация е предварително изясняване на характера на патологичния процес, на етиопатогенетичното симптоматично диагностично изследване, както и изясняване на рехабилитационния потенциал на ученика.

Индивидуалният подход включва също така отчитане на вида нервна дейност, възрастта, пола, професията, двигателния статус.

2.1.5. Принцип на постепенно увеличаване на изискванията.

Той определя формулирането на по-трудни задачи за ученика – както двигателни, така и музикални и словесни. В процеса на тяхното изпълнение обемът на двигателните умения се разширява и обогатява, подобряват се речевите двигателни умения, нормализират се темпото и ритъмът на речта в съответствие с даден музикален темп и ритъм. Преходът към новите задачи се осъществява постепенно, тъй като възникващите умения изискват време за затвърждаване. За да настъпи адаптивно преструктуриране в двигателната сфера на детето или възрастния, е необходимо известно време, което го подпомага, за да може да регулира речевата си дейност.

Всички общодидактически принципи могат да бъдат реализирани само, ако се взаимосвързани.

2.2. СПЕЦИФИЧНИ ПРИНЦИПИ

2.2.1. Принцип на развитието.

Той включва отчитането на много параметри: развитието на личността на човека с речева патология, патологичните речеви и неречеви процеси, здравите функционални системи и промените, които настъпват в двигателната сфера и речта на хората с двигателни разстройства.

Принципът на развитие определя едновременното осъществяване на умствено, морално, естетическо и сензорно възпитание в процеса на двигателната дейност.

2.2.2. Принцип на всестранно въздействие.

Той засяга организма като цяло. Ритмичните и логоритмичните средства повишават цялостната организация на организма, подобряват механизмите за регулиране на неврорефлексите, създавайки нови взаимоотношения между функционалните системи в тялото.

2.2.3. Етиопатогенетичен принцип.

Той обяснява диференцираното изграждане на логоритмичните дейности, в зависимост от причината и патогенезата на нарушението на речта. При заекване, дислалия, дизартрия, ринолалия, афазия групите са структурирани по различен начин. Например при заекване логоритмичните упражнения са насочени към коригиране на двигателните нарушения, повишаване на вниманието, връзка между речта и общите двигателни умения и т.н., като се използват подходящи средства за въздействие върху речта на заекващия. Докато при ринолалия се обръща специално внимание на възпитанието, на слуховото внимание, на диференцирането на устното и назалното дишане и отстраняване на назализацията.

2.2.4. Принцип за отчитане на симптомите.

Чрез него се определят физическите възможности на хората с речева патология, а именно отслабването на децата със заекване, с алалия, наличието на парализи и парези или други неврологични симптоми при нарушения като алалия, афазия, дизартрия, частична или средна степен на поражения и ограничения на движенията при болни с нарушения на опорно-двигателния апарат.

2.2.5. Принцип за комплексност.

Той предполага връзката между логопедичната ритмика с медицински, психологически и педагогически влияния и основните видове музикална дейност като слушане на музика, пеене, музикално-ритмични движения и др. Например при заекване основно трябва да разчитаме по време на логоритмичните сесии на онези умения и настройки, които лицата са получили по време на психотерапевтичните сесии или по време на чисто логопедичните занятия. Докато при децата с дизартрия след медикаментозната терапия или физиотерапията да се използва състоянието на мускулния тонус за подобряване качеството на живот.

3. Методи на логопедичната ритмика

Обхватът на въпросите, които изучава логоритмиката е доста широк. Поради тази причина при изследванията се използват както педагогически методи, така и методи, които се използват в близки науки, като психология, физиология и др.

В логоритмиката се използват методи за анализ и обобщение на литературните данни, педагогическо обследване и експеримент.

3.1. Методът за анализ и обобщение на литературните данни се изразява в запознаване с библиографията. Изследователят систематизира литературните източници по проблеми, като във всеки проблем разделя материала на определени раздели.

Анализът и обобщаването на литературните данни се използва както в теоретичните, така и в експерименталните изследвания. При теоретично изследване този метод може да е единствен, тъй като с негова помощ може да се проследи например как се развива един или друг корекционен метод, една или друга рехабилитационна техника.

При експерименталното проучване този метод помага да се установи доколко е проучен проблемът, до каква степен е обхванат в специалната литература и какви въпроси изисква проверката.

Много данни, които са важни за логопедичната ритмика, могат да бъдат събрани от документи, съставени от служители, учители в предучилищните и училищните институции, логопеди и др. Такива документи могат да бъдат работният график за седмицата, бележки от часовете по музика или от логопедичните занятия, бележки от здравните картони на децата за тяхното общо физическо развитие и т.н. Всички тези данни, разкрити в резултат на анализа на документите, могат да се използват като изследователска хипотеза.

За да получим факти за психомоториката и речевото развитие на по-големите юноши и възрастни, може да се използват различни въпросници или интервю, като и в двата варианта трябва да се има предвид възрастта, индивидуалните психологически характеристики на субекта, естеството и степента на увреждане на двигателните умения, речта, отношението на пациента към нарушената реч и др.

3.2. Методите на педагогическо изследване включват:

3.2.1. Педагогическо наблюдение

То е организирано специално и има формулирана задача – има предмет на наблюдението, както и система за фиксиране на факторите. В същото време изследователят не се намесва в хода на педагогическия процес. След като очертава работната хипотеза, той натрупва факти, които ще потвърдят или отхвърлят.

Наблюдението е ценно заради това, че позволява изучаване на обектите в естествените им условия. Необходимо е само широко използване на методи за точно регистриране на фактите, които са от типа на заснемане, запис на видео и пр. Времето, прекарано в изпълнение на движение, на игра на открито, танц, се определя от метода на времето. Резултатите от наблюдението се записват в дневник (протокол). При обработката на получените данни се елиминират случайните факти, разкриват се модели, правят се изводи и обобщения. Ако фактите не са достатъчни, се извършва повторно наблюдение.

Видове наблюдение

Самонаблюдение. Форма на наблюдението като метод е самонаблюдението по инструкции на изследователя. То представлява голям интерес и се използва в т. нар. внушаващо представяне, когато е необходимо да се включат визуални, тактилни, кинестетични усещания, по време на артикулационните упражнения пред огледалото, пеене, изпълнение на движенията в статика и в динамика, без участието на говор и придружена реч.

Необходимо е да уточним, че самонаблюдението може да се използва предимно при възрастни. То се извършва главно за действия и движения относно тяхната лекота, трудност и резултати. За целта лицето, което се самонаблюдава получава изчерпателни инструкции за метода и за записване на резултатите от него.

При обобщаване на резултатите от самонаблюдението е необходимо да се имат предвид както индивидуалните различия на пациентите, така и преценките на субекта за същността и организацията на самонаблюдението.

Открито и скрито наблюдение. При изследване на логопедичната ритмика е препоръчително да се комбинират т. нар. открито и скрито наблюдение. Откритото наблюдение предоставя повече възможности за обхващане на всички аспекти на явлението, което представлява интерес за логопеда, но в същото време е по-податливо на негативния ефект от присъствието на изследователя. Присъствието на външен човек ограничава учениците, особено юношите и възрастните с тежка речева патология, както в двигателната, така и в речевата сфера.

Прикритото наблюдение на дейностите на участниците премахва чувството за контрол у последните и много често предоставя допълнителна информация.

Непрекъснато и дискретно (прекъснато) наблюдение. Видовете наблюдение включват непрекъснато и дискретно проследяване на един акт на поведение или на целия процес на овладяване на двигателните умения. Наблюдението е непрекъснато, ако отразява началото, развитието и края на явлението. Непрекъснатото наблюдение обаче не е подходящо, когато предмет на наблюдението е по-дълъг процес. В тези случаи се използва т. нар. дискретно (прекъснато) наблюдение. В този случай изследователят изчаква определена ситуация или я създава нарочно, като през това време наблюдава т. нар. рамка на процеса, който се стреми да проследи и изучи. Този тип дискретно наблюдение е неизбежен при запознаване на учениците с различни видове движения, а именно общо укрепване или развитие на определени мускулни групи, при овладяване на движения в комбинация с реч и др.

Търсене. Вид наблюдение, който се изразява в улавянето на повече или по-малко взаимосвързани педагогически явления или чрез превключване на наблюдателя от един обект към друг.

Изследователско наблюдение. То изисква много време и много аналитична работа. Може да даде много констатации и да обогати логоритмичното образование, да разкрие сложните връзки на логоритмиката със сродните науки, с музикалното образование и да разкрие ефекта ѝ върху речевите нарушения.

3.2.2. Социологически методи

Фактите в логоритмичните изследвания могат да бъдат събрани и с помощта на социологически методи от типа на интервю (разпитване), анализ на взаимодействие, оценка, самооценка, сравнение по двойки и т.н.

Интервюто и въпросникът се изготвят едва след предварителния период на изследване, а именно след формулиране на проблема, излагане на работната хипотеза, изготвяне на план на изследването и т.н. Интервюто обикновено предхожда въпросника.

Необходимо е да правим разлика между стандартно и нестандартно интервю. В първия случай – на нестандартното интервю – формулировката и последователността на въпросите по време на разговора могат да се разместват, докато в случай на стандартно интервю въпросите се представят в определена последователност. Резултатите от този вид интервю са лесни за записване, за количествено определяне и сравняване.

Недостатъците на този метод са липсата на гъвкавост, невъзможност да се вникне дълбоко в ситуацията. Поради тази причина се появява и т.нар. полустандартно интервю, което включва в себе си както ясно формулирани въпроси, така и въпроси, които изследователят може свободо да задава.

Анализ на взаимодействие – чрез него се изследват външните прояви на двигателния потенциал на изследваните лица с речева патология, тяхното поведение, методи и възможности за общуване, прояви на съгласие и несъгласие, отношение към колектива и индивидите. Наблюдавайки хората с речева патология в различни видове дейност, включително двигателна и речева, изследователят изучава степента на активност, съдържанието и целта на взаимодействие в екипа, средствата за взаимодействие, границата на активността на участниците, тяхната физическа и социално-психологическа бариера, харесвания и антипатии, продължителност на ситуацията, отклонения от обичайното поведение в тази ситуация и др.

Метод за оценка – изразява се в косвено наблюдение и се състои в изследване на явлението чрез цялостна оценка на лицето, което го е наблюдавало директно, понякога в продължение на много години. По този начин информацията за пациента може да бъде получена по метода за оценка от лекуващия лекар, от педагога, от родителите и т.н.

Недостатък на този метод е, че изводите се правят въз основа на субективни мнения, но и наблюдението на самия изследовател също не е лишено от субективност.

Резултатите от наблюденията могат да бъдат изразени в цифрови стойности с помощта на различни скали, което от своя страна пък прави възможно използването на математическата статистика при изчисляване и анализ на тези данни.

Метод за самооценка – този метод може да покаже реално поведението на човек с речева патология и двигателни нарушения, да идентифицира двигателния потенциал, степента на увреждане на общата и речевата моторика и ефекта на тези нарушения върху поведението, взаимоотношенията с другите и т.н.

3.2.3. Експериментални методи на изследване

Лабораторен експеримент – състои се в създаването на изкуствена среда и премахване на страничните ефекти. Експериментите могат да се провеждат, за да се идентифицират определени факти или техните зависимости (абсолютен експеримент) или да се сравнят някои показатели (сравнителен експеримент). Сравнителните експерименти включват две или повече хомогенни групи, които могат да бъдат разделени по различни показатели – пол, възраст, нарушение на говора, двигателен статус и т.н.

Експериментът обикновено се провежда на няколко етапа. За по-голяма надеждност на резултатите се използват схемите на т. нар. кръстосан експеримент: напр. в първия експеримент едната група се занимава с един метод, а другата група – с друг метод; във втория експеримент методите се разменят между двете групи.

Тест – вид експериментално изследване, което се провежда в последователност тест, проба, после отново тест и накрая изследване.

В логоритмиката тестовете могат да се използват за сравнение на резултатите от изпълнението на двигателни, двигателно-речеви задачи за определено време или без ограничения във времето от хора с речева патология.

Както всички други методи за изследване в практиката, тестът също има предимства и недостатъци. Предимството е, че в него всички задачи са добре обмислени и експериментално тествани; разкриват характеристики, които представляват интерес за изследователя в най-кратки срокове и в компактна форма. В този смисъл тестът превъзхожда всеки друг начин за проверка на същите признаци и свойства. Друго, още по-важно предимство на теста, е неговата обективност.