Логопедичната ритмика е един от разделите на логопедията и специалната педагогика. Цялостното проучване на аномалните деца, на техните компенсаторни процеси, както и на различните техники за рехабилитация, допринасят значително за подобряване на логоритмиката при лица с говорни нарушения.

Логоритмиката изучава моделите на развитие, възпитание, както и нарушенията на неречевите психични функции при синдромите на една или друга речева патология. Тя обобщава експерименталните данни и практическия опит, определя задачите на логоритмиката, разкрива тяхната същност, предлага целесъобразни средства, методи и форми за организиране на логоритмични занятия.

Най-важната задача, която определя особеното значение на логоритмиката като една от връзките в корекцията с логопедията, е формирането и развитието на сензорните и двигателните способности при хората с речева патология като основа за превъзпитание на речта, кокрекция и премахване на говорните нарушения.

Резултатите от научните изследвания дават възможност по-дълго да се вземат предвид психофизиологичните характеристики на хората от различни възрасти с речеви нарушения, възможностите за работоспособност, рехабилитационния и двигателния потенциал, степента на умора, техните интереси, нужди, ниво на вербална комуникация, формите на визуално-ефективното, визуално-образното и логическото мислене, както и оригиналността на преобладаващите типове дейност и др. В съответветствие с това логопедичната ритмика развива своето съдържание в комбинации с техники за корекции на речта, медицински и развлекателни дейности.

При всички форми на организиране на логоритмични занятия вниманието на логопеда и на музикалния ръководител и учителя е насочено към всестранното развитие на детето, към неговото превъзпитание, премахване на неречевите нарушения в двигателната и сензорната сфери за развитие или възстановяване на речта. Обръща се внимание на овладяването на двигателните умения от възрастните и децата, на способността им за ориентиране в околната среда, за разбиране смисъла на предложените задачи, на способността за активно преодоляване на трудностите, за активна творческа дейност.

Логопедичната ритмика се развива и обогатява с нови знания, в резултат на изучаването на различни функционални системи на хора с речева патология, формирането им в онтогенезата и развитието с опреленото разстройство. По този начин, познавайки моделите на формиране и нарушаване на сензорните и двигателните системи на човека, връзката им с развитието му и нарушенията на други психични функции и процеси, допринася за подобряване на цялата корекционно-възпитателна и възстановителна работа с хора, страдащи от речева и говорна патология. Развитието на движения, съчетани с музика и с думи, е интегрален, образователен и корекционен процес. Превъзпитанието на увредените функции и по-нататъшното развитие на съхранените функции изисква от детето или възрастния концентрация на внимание, конкретност на представянето, мисловна дейност, развитие на паметта в различните видове:

• емоционална – ако процесът на обучение предизвиква интерес и съответно – емоционален отговор;
• образна – при възприемането на визуален модел на движенията;
• словесно-логическа – при разбиране на задачата и запаметяване на последователността от изпълнението на логоритмични задачи;
• двигателно-моторна – във връзка с практическото изпълнение на задачите;
• произволна – без която е невъзможно съзнателното независимо изпълнение на упражненията.

Логоритмичното възпитание на децата и възрастните е непосредствено свързано с нравственото възпитание, формирането на морални норми, развитието на волеви качества, като доброжелателност, отзивчивост, целеустременост и др. Целият процес на логоритмично възпитание формира у занимаващите се естетически чувства.

Можем да определим следните характеристики и особености на логопедическата ритмика:

1. Тя създава благоприятни условия за тренировки в процеса на тревожност или възбудимост у лицата с речева патология, при които е нарушено равновесието на дейността на нервната система, на нейния баланс и активност и ритъмът на процесите на ЦНС.
2. Тя създава благоприятен ефект върху пациентите при точна дозировка на стимулите – темпо, ритъм, динамика на музиката и думите и т.н. Музиката и словесните инструкции предизвикват у болните диференцирани по време, сила и форма двигателни реакции. Музиката и словото подпомагат като активно реализират движенията или затрудняват моторната реакция.
3. Способността да се идентифицира индивидуалният ритъм на човека и ритъма на групата, което позволява при цялото многообразие на мимико-двигателни прояви да се установи съответствие между ритъма на индивида с оптималния биологичен ритъм на хората от неговия пол и възраст.
4. Усъвършенстване на протичащите двигателни ритмични процеси у човека, което развива способността му за съсредоточаване. Работата в група има благоприятен ефект върху слабите и имитацията на другите им помага при изпълнението на ритмичните движения.
5. В съответствие с изискванията на всяка рехабилитационна или развиваща методика може да се променя съдържанието ѝ така, че да съответства на възможностите на индивида.
6. Възможност да се отчитат особеносите на възрастта на децата и възрастните от гледна точка на осъзнатост на упражненията, така че болшинството от задачите децата изпълняват по подражание, а възрастните закрепват изградените вече навици осъзнато.

В логоритмиката могат да се разграничат две основни звена:

1. Развитие, възпитание и корекция на неречевите процеси у хората с речева патология. В това звена се набляга на развитие на слуховото внимание, слуховата памет, оптико-пространствените представи, зрителната ориентировка на събеседника, координация на движенията, чувствата на темп и ритъм в движение, възпитание и превъзпитание на личността.
2. Развитие на речта и корекция на речевите нарушения. Това звено се включват възпитание на темпа и ритъма, на дишането и речта, развитие на оралния праксис, прозодиката, фонематичния слух и др., както и речевите нарушения в зависимост от етиологията, механизмите, симптоматиката и методите за отстраняване.

Развитие на възприятията, слухово внимание и слухово-речева памет

Тук работата започва с различаване на отделните звукове на детските музикални инструменти, на музикални играчки и завършва с последващо цялостно осъзнаване на възприятията за височина на звука, възприятия за ритъма и динамичната наситеност на музиката. В резултат на това у човека се възпитава музикалност като единство между емоционалното и слуховото възприятие на музиката. Ядрото на музикалността се формира, поради относителната височина, а не под относителната и чувството ѝ за ритъм (Борис Михайлович Теплов, един от видните автори в логоритмиката).

Акустичният слухов тон с състои от два компонента:

1. Ладово чувство (ладов усет) – възприятие на компонентите и се проявява в начина на възприемане, разпознаване и способността да се визуализира мелодията, т.е. способността за произволно използване на слуховите представи, които отразяват движението на терена и репродуктивния елемент. Упражненията се използват за идентифициране на два музикални звука с различна височина чрез разграничаване на движението на мелодията от високите ноти до ниските, по подражание на певческите упражнения, по възпроизвеждане мелодията по слух (а не нотно).

За изясняване и развитие на интонационно-слуховия опит на детето и възрастния им се предлага да определят общото настроение на музикалното произведение (весело или тъжно), да определят жанра (марш, песен, танц) и т.н.

За изясняване развитието на интонационния и слуховия опит на детето, да се изясни неговия височинен слух и репродуктивните компоненти, подканваме децата и възрастните да разпознаят позната мелодия или песен. Първоначално тази песен е в съпровод с някакъв инструмент, а след това – без акомпанимент.

Голяма част от децата в предучилищна възраст имат достатъчно високо ниво на развитие на възприемане на компонентите на музиката, но репродуктивният им компонент е на доста по-ниско ниво. Поради тази причина децата първо придобиват способността да разпознават познати мелодии, а много по-късно след това – да ги възпроизвеждат.

Според степента на емоционална отзивчивост към музиката децата в предучилищна възраст условно се разделят на три групи:

• с високо ниво на емоционална отзивчивост към музиката;
• със средно ниво на емоционална отзивчивост към музиката;
• с нискониво на емоционална отзивчивост към музиката.

В начална училищна възраст много малка част от децата имат високо ниво. Това може да се обясни с недостатъчното развитие на основните слухови музикални способности при някои деца, което от своя страна се обяснява с недостатъчното ниво на музикално възпитание на тези деца през първите години от живота им (в семейството и в яслата).

Музикалността е строго индивидуална, представляваща сама по себе си система от йерархични (съподчинени) елементи на една структура. Водещи компоненти на музикалната структура са:

• музикалният слух – ритмичен, хармоничен и мелодичен:
  • ритмичен слух – музикален слух, който позволява да се възприеме и преживее логиката на временното и пространственото развитие на музикалната мисъл и на образа като цяло;
  • хармоничен слух – музикален слух, способността да се възприемат съзвучия, всякаква многогласна музика;
  • мелодичен слух – звуко-височинен слух и способността да се възприема едногласна музика.
• творческото въображение в музикалността – позволява да се проникне в съдържанието на музикалния образ, той да се интерпретира, импровизира, да се съчинява музика и т.н.;
• емоционалността;
• чувството като цяло – преживяването на музикалната форма като динамичен процес, защото в музикалната дейност се проявява както цялостното възприятие на музикалния образ, така и чувствата в ладо-функционалната закономерност и ритмическата пулсация и акцентуация в произведението.

За голяма част от първокласниците възприемането на музиката има образен (разчленителен) характер с преобладаване на образното у него. Само при 1/3 от децата се наблюдава слухово-двигателна координация. Те могат да избират музика, могат да издават различни звуци с музикални инструменти, могат да възприемат хармоничните интервали, мотивите, фразите на музикалното произведение, но не могат да ги пеят. Децата с добра слухово-вокална координация могат да пеят и също имат слухово-двигателна координация. Това предполага, че слухово-вокалната координация е значително по-добре свързана със слухово-речевата, а слухово-двигателната координация е свързана с емоционално-моторния (двигателния) компонент на психическото отражение за звуковата информация.

Възприемането на ритмичния слух е добре развито при всички деца, докато репродуктивният (възпроизвеждащият) слух е изключително слаб. Той зависи от нивото на кинестезиите в двигателната сфера на детето, ориентацията в пространството и във времето.

Творческото въображение е развито при 80% от децата и също толкова при възрастните. Това въображение се характеризира със свобода, смелост за избор на тема, желание за творчество и практически отстъстват образите на подражанието (имитацията). Видовете творческа дейност на децата са много разнообразни: рисуване, съставяне на приказки, песни, игри и т.н.

Важно е да отбележим, че у децата преобладава образният тип на възприятие и свободното въображение, докато при възрастните имаме аналитичен (разчленен) тип възприятие и развлекателен тип въображение.

В структурата на музикалността се включва т. нар. звуко-честотен (репродуктивен) слух. Той има статично свойство и от неговото развитие не зависи развитието на другите музикални способности като цяло. Факт е, че човекът чува звукочестотните съотношения, но това не значи, че той те имат за него семантично значение.

Всичко това трябва да го имаме предвид при работата с деца с речеви нарушения, за да не се осъществява твърда зависимост на говорното нарушение от недостатъчното развитие на музикалността. Занятията по логоритмика предоставят широки възможности за развитие на оптико-пространствените представи и умения, както и за зрителната ориентация на говорещия.

Пространствените характеристики на движенията включват: началната позиция, положението на тялото и неговите части в процеса на движение и траекторията на движението. Изходната позиция е относително неподвижна поза преди започване на упражнението. Тя изразява готовността за действие.

Движенията се извършват в пространството в определени посоки. Основните посоки на движението на човешкото тяло са: нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно. Има и т. нар. междинни посоки – половин завой надясно. Зрението играе водеща роля в контрола на посоката на движение в пространствената ориентация. Движението на главата е винаги малко по-напред от движението на останалата част от тялото. Всяко едно отделно движение се осъществява в определен период от време и е ограничено в пространството.

При двигателно-музикални упражнения организиращият фактор на движението във времето се явява музиката. В повечето случаи тя определя и пространствените рамки на движенията. Конкретната пространствена схема на упражнението е в съответствие с формалното построяване на музикалното произведение, което се определя от музикалния педагог, който води занятието. Тук могат да се използват: маршировка в кръг, маршировка наляво / надясно, маршировка към центъра и т.н.

Двигателно-пространствените упражнения са крайният резултат от творческата изява на децата. Първоначално отделните елементи на упражнението са разработени с децата, а след това, водени от лидера, изработват последователните елементи, които се обединяват в едно цяло. Основните елементи в двигателно-пространствените упражнения са речта с нейния естествен ритъм, танцувалните движения и жестовете. Децата и възрастните съвсем естествено и непринудено съчетават пеенето с импровизирани свободни движения – първоначално с ръкопляскане, а след това с различни игри, танци и др.

Развитието на оптико-пространствените представи е особено важно за плахите, срамежливи деца. Отначало тези деца се опитваме да ги включим в общите игрови композиции – самият факт на участие в играта е вече нещо положително. След това децата последователно изпълняват ролята на лидери при изпълнението на прости композиции, създавайки самостоятелни двигателни композиции.

Особено внимание трябва да обръщаме на състава на ритъма на речта, на акцентите, на това какво изразява мелодията. Когато е в ролята на лидер, детето отначало изпълнява прости, състоящи се от не повече от два творчески елемента, композиции, които могат да бъдат: упражнения с римуване на текста или двигателни маркировки. Най-често тези структури се основават на стихотворения, рими, пословици, поговорки, имена на цветя и т.н.

Естественият ритъм на текста е стимул за реализация на движения в пространството. Повтарящите се ритмични структури на текста или на ударни инструменти облекчават изпълнението на двигателните композиции. Крайният резултат на двигателно-пространствените упражнения служи като някаква схема (форма), която детето възприема.

Логопедическата ритмика способства за развитието на координацията на общите движения, фините двигателни умения и мимиката на лицето. Развитието на координацията на движението предполага детето или възрастният да овладее двигателни умения и двигателни навици. Движенията се усъвършенстват под музикалния съпровод, а това естествено оказва влияние на качеството на изпълнение, изразителността, ритъма, яснотата, гладкостта, плавността и др.

Емоционалната окраска придава енергия или мекота на движенията, а създаването на определени образи с помощта на музиката и движенията допринася за развитието на мимиката и пантомимата.

Примери за такива упражнения за развитие на координацията са: докато децата маршируват, при сигнал на логопеда сменят посоката на движението или преминават от маршировка към подскоци, бягане и др.

Логопедичната ритмика възпитава чувството за темп и ритъм по време на движението. Хората имат вродена естествена склонност към ритмичното движение. Малките деца знаят как да се движат според ритъма на музиката и тази реакция възниква спонтанно. Възприемайки музикалния ритъм, децата развиват такива движения, като щракане с пръсти, тропане, отмерване върху бедрото с ръка, потропване с крак – това са най-естествените средства за изразяване. Организирайки естествените си движения с помощта на ритъма, детето подобрява двигателната си координация.

2. Чувство за ритъм – ритъмът е последователното редуване на звуци с различна височина и продължителност.

Чувството за ритъм според определени автори има три основни компонента:

• Темпо – способността да възприема и възпроизвежда темпото на последователността на опорните звукове.

Темпо е честотата на повтарящите се цикли от движения или броят на движенията за единица време. Бавен е темпът, при който ходим със 120 до 140 стъпки в минута. Темпът на движение зависи от масата на подвижната част на тялото. Ако пръстите на ръцете могат да направят 8-10 движения в секунда, то тялото може да направи 1-2 движения. Нерядко с промяна на темпа на движение качествено се променя и структурата на движението.

Всеки човек си има индивидуален темп на движение, който в случай на патология може да се промени. Наблюдава се ускоряване на темпото по време на движение при деца със заекване между 5 и 11 години, докато забавяне на темпа на движение се наблюдава при пациенти с брадилалия и при някоя от формите на афазия. Нарушение на ритъма като невъзможност да превключи от едно движение към друго се наблюдава при пациенти с експресивна дисфазия на развитието (моторна алалия) и афазия, където водещо разстройство може да бъде т. нар. кинетична апраксия.

• Метрум – способността да възприема и възпроизвежда акцентните и неакцентните звукове.

Метрумът изразява принципната организация на музикалния материал, неговото подреждане и обозначаване на ритмичния поток с помощта на акценти. В резултат на групирането на музикалните единици възниква т. нар. такт. Тактът е отрязък от музикалния текст, съдържащ точно определена сума от ноти и паузи. Тактът в нотния запис се отделя с вертикална черта, докато метрумът се обозначава с помощта на две цифри – 4/4, 2/4 – горната цифра обозначава количеството на метричните единици в такта, а долната – метричната значимост на дадената единица.

Смяната на метрума води до промяна на акцента, а от там се променя и ритмическата структура, изменя се темпът в музикалното произведение, а също така и се променя и силата на звука.

Усещането на ритмичния рисунък се възпитава в основата на самия ритъм. Ритъмът е съчетание във времето на силни (акцентирани) части на движението със слаби (пасивни) части. Акцентираната част на движенията се изпълнява с минимално мускулно напрежение, а пасивната, можем да кажем, че се изпълнява по инерция. Своевременното редуване на мускулно напрежение и отслабване е един от показателите за правилността на изпълнение на движенията. Ако упражненията са построени ритмически вярно, то те се изпълняват леко и дълго време не предизвикват умора.

Определената ритмична пулсация, с която са свързани движенията, предизвиква координирана реакция на целия организъм – на дихателната, сърдечната, мускулната системи, както и емоционално положително състояние на психиката, което, от своя страна, допринася за цялостното здраве на човека. Под влияние на музикалните ритмични упражнения се установява хармония във взаимодействието на умствените и физическите функции.

Още в древни времена се подчертава, че ритъмът в музиката играе също така съществена роля, както и звучността. По пътя на възпитание и развитие на ритъма в движенията е възможно да се развие и любов към музиката.

• Ритмически рисунък – способността да възприема и възпроизвежда отношенията между дължината на звуковете и паузите. За да се развие чувството на ритъм у човека, е необходимо да го научим да възприема, да координира правилно движенията с музика или ритмическия рисунък. Това е необходимо, за да се съхрани двигателният апарат или неговите отделни части.

Ритмическият рисунък се състои от различни групи по продължителност музикални интервали, които могат да се изпълняват по различни начини – чрез пляскане, игра с пръсти по масата, ходене, бягане, скачане и т.н. Въз основа на развития музикално-ритмичен рисунък могат да се създадат различни музикално-ритмични етюди по време на занятията. Тези малки сценични, изпълнени с музика, отрязъци подпомагат човекът да усети плавния ритъм и стимулират въображението му.

За изразителното изпълнение на музикално-ритмичен етюд е необходимо да се наблюдава връзката между външния и вътрешния ритъм.

• Външен ритъм – този, който се възприема във формата на определен рисунък на движението, т.е. по зрителен път, чрез визуален контакт. Външният ритъм винаги се ражда под влиянието на вътрешния ритъм и от своя страна той му влияе.
• Вътрешен ритъм – такова душевно състояние, което се ражда в следствие на предложените обстоятелства. Вътрешният ритъм определя интензивността на преживяванията на човека при изпълнението на музикално-ритмичен етюд.

В резултат на изпълнение на музикално-ритмическия рисунък, у хората се проявява умение да управляват мускулния си апарат. Външната изразителност на движенията се проявява в правилното разпределение на мускулната енергия по жялото тяло, освобождавайки го от излишното напрежение. Вътрешното ритмично състояние помага на човека да определи степента на напрежение и да предаде на тялото си нужното положение.

Логоритмичните занятия способстват за възпитанието на такива личностови качества у човека с речеви разстройства, като подражание, активност, инициативност, независимост, колективизъм, смелост, настойчивост, решителност и т.н. Тези качества се формират под въздействието както на личния пример на учителя, така и чрез целенасочения подбор на музикалните и речеви упражнения, съставящи творческите композиции. По предложената музика, на основата на своите собствени представи, децата съчиняват фантастични разкази, песни с танцови композиции, танци и т.н. Подобни фантазии при детето са проява на вътрешната му нужда да изрази психичното си състояние. Правилно развиващото се дете е най-креативното. С възрастта желанието му да фантазира, да импровизира, е свързано с определен вид дейност – конструктивна игра, рисуване и т.н. При децата с нарушение не се наблюдава такъв тип желание.

Нарушенията на творческата самоинициатива се коригират чрез упражнения, които развиват тази способност. Тези упражнения включват различни импровизации на свободни движения на различен тип музика, изпълнение на песни с движения и др.

Провеждането на творческите упражнения изисква специални методически похвати и техники от страна на логопеда, учителя или музикалния педагог. В тези упражнения е невъзможно да се предвиди степента, в която децата ще бъдат включени в творческия процес. Ето защо е необходимо да обърнем внимание на следното:

• Децата, които са затормозени, срамежливи, плахи, е необходимо да изпълняват упражнения с най-голям брой творчески елементи, така че да развият способността си да бъдат креативни.
• Всички двигателни идеи на децата е необходимо да бъдат одобрени от логопеда, а евентуално неуспешните композиции не бива да се критикуват.
• Творческите композиции трябва да се въвеждат едва след като детето овладее елементарните двигателни умения.
• На всички деца се съобщават редица творчески теми – само тогава можем да очакваме, че всички те ще се включат в създаването на двигателни модели.
• Не е изключено да се въведе и индивидуална импровизация, като детето създаде свой собствен двигателен образ. Останалите деца може да използват замисъла на другарчето си и да му подражават. По този начин те ще обогатят личния си опит.
• Най-лесното за всички деца е да подражават движението на животни, дейности от бита, от училище, а също така и движенията на възрастните.
• Когато предлагаме на децата някаква тема за импровизация, е необходимо да се съобразим с техните възраст, интереси и двигателни възможности.
• Първоначално темата се реализира без музика; ако детето се затруднява, то тогава логопедът му помага да завърши своята идея.

Пример: Логопедът и детето застават един срещу друг, в ръцете си държат кастанети. Водещият почуква опрелен ритъм и детето го повтаря. 2/4, 3/4, 4/4 и т.н. Освен тези равноделни раздели, има и неравноделни – 5/8, 7/8, 9/8, 15/16 и т.н. След усвояване на упражнението едно от децата става водещ, като водещият задава ритъма с реч, а детето отговаря с ритъма на музикалния инструмент.

Варианти:

1. Пуска се ритъмът на известна песен, а детето трябва да научи мелодията да я пее. Най-елементарната е „Мила моя мамо“.
2. Водещият и логопедът пее въпросите и детето също отговаря с пеене.
3. Други.

Корекция на речеви нарушения посредством логоритмиката

Логоритмиката влияе върху развитието на речта и корекцията на речевите нарушения. Тази връзка се осъществява с помощта на занятията в зависимост от нарушенията на речта и включва различни упражнения.

Обучение и развитие на темпото и ритъма на дишане

Особено при лица със заекване, тахилалия, брадилалия, ринолалия, дизартрия и др.

Темпът и ритъмът на дишане се възпитават в процеса на двигателните упражнения – първоначално без реч, а след това и с реч.

Например: Първоначално спокойно ходене на цяло стъпало и движения в кръг, след това по сигнал:

• децата вдигат ръцете си нагоре вдишвайки и ги спускат надолу издишвайки;
• повдигане на ръцете на нивото на раменете вдишвайки и спускане ръцете надолу издишвайки;
• разперване на ръцете встрани с вдишване, скръстване пред гърди с издишване.

Тези упражнения могат да се извършват и с реч, като се започне с произношението на различни гласни звукове, а също така и с техните комбинации. Може да се използва ритмична реч, изброяване, броене и т.н.

Развитие на оралния праксис

Особено при лица с дислалия, ринолалия, дизартрия, дисфазия на развитието, афазия, заекване и др.

С цел подобряване на оралния праксис, чрез имитация и упражнение се постига:

• динамика, плавност, яснота, икономичност, изпълнение на общите движения на тялото, ръцете, краката, главата,
• развиване на моторната и сензорната координация,
• изпълняване на движенията автоматично.

На тази основа се подобрява движенията и артикулационните органи. В допълнение към това, за непрякото развитие на артикулационната мускулатура се използват и специални движения за лицевите мускули, линията на устните, езика, долната челюст и мекото небце – показване на весел или тъжен човек, човек, който опитва да яде лимон или сладка ябълка. С развитието на лицевите мускули задачите се усложняват – предлага се да се покаже болка, гняв, радост, скръб, безразличие, презрение, отмъщение и т.н.

Докато се усвояват тези упражнения, се въвеждат и възклицания, изразяващи радост (Оооо!), съжаление и скръб (Оууу…), изненада (А!), както и множество артикулационни упражнения, изпълнявани под ритмичната музика.

В занятията по логоритмика е полезно да се комбинират вербалните упражнения с движенията на ръцете. Примери:

• с ръце в страни имитиране на звук „Р“ като самолет;
• ръце под формата на обръч над главата със звук „О“ и пр.

Тези упражнения първоначално са придружени с музика, след това се изпълняват само с броене и накрая, независимо от всичко, с усвоеното темпо без музика и без броене.

Развитие на прозодиката на речта

Особено при заекващи, деца с дизартрия, ринолалия, с нарушения на гласа, осъществяващи се със средствата на логоритмиката на основата на възпитание на темпа, ритъма, дишането, гласа, артикулационния апарат и речевия слух